„Евгений Онегин“ е най-значимото произведение на Пушкин, макар че творчеството му е богато на интересни творби. Историята на написването е много любопитна - тя трае повече от седем години. Началото е поставено през лятото на 1823 г., когато Пушкин е още в Кишинев и Одеса. Тогава са написани първите три глави. Следващите три той пише две години по-късно, в 1826 г., намирайки се на заточение в Михайловское. А последните глави са готови чак в 1830 г. Това е изключително динамичен период от време - декабристкият бунт, смяна на императора и реорганизация на държавната машина. Променят се и идейните, и творческите възгледи на самия Пушкин. Ако в началото той силно се влияе от Байрон и решава да напише романа си в духа на неговия „Дон Жуан“, постепенно идеята се развива и от замислената романтическа поема със сатиричен характер излиза мащабен социален роман.
Въпреки тези бурни промени в средата и в творческите намерения, Пушкин отпечатва всяка от главите скоро след като е написана и повече не се връща към нея. Но тъй като в романа съвременната на поета действителност е отразена пряко, между отделните части, написани по различно време, не може да не възникнат противоречия. Някои от тях, свързани с характера на героите, са особено значими. Така например главният герой от сатиричен образ на повърхностен светски лъв, чийто интереси са безкрайно далече от висшите идеали на поета, се превръща в трагична фигура, достойна да застане редом с автора. Пушкин не може да не е осъзнавал тези вътрешни противоречия в творбата си, но не се връща към вече публикуваните глави, за да ги редактира и да създаде по този начин един вътрешно единен текст. Това означава, че е възприемал противоречието като нещо, което най-добре отразява действителността, за която пише, и го превръща в основен организиращ принцип на творбата си.
Действието в романа се развива в продължение на шест години - от 1819 до 1825. Те обаче не са описани равномерно - вниманието се съсредоточава върху отделни възлови моменти и драматични събития, докато времето между тях се описва бегло. Въпреки това тази композиция не повтаря използваната от Байрон, който оставя на читателя да си представя липсващите епизоди. Пушкин описва, понякога доста подробно, случващото се между върховите моменти, но го представя като трайно и устойчиво време, в което текат обичайните за героите дейности. По този начин романът получава една необикновена широта и дълбочина, превръщаща го по думите на големия руски критик В. Г. Белински в истинска енциклопедия на руския живот.
Сюжетът на романа проследява житейската съдба на своя главен герой - младия дворянин Евгений Онегин, пречупена през призмата на една любовна история. Преминавайки през различни превратности и нещастни стечения на обстоятелствата, предизвикани основно от недостатъците на неговия характер и житейски възгледи, младият мъж по особено болезнен начин стига до своето съзряване. В началото героят е подвластен на модата и светските условности денди, посветил живота си на фалшиви ценности. Ръководейки се от тях, той не може да разпознае истинската любов и да оцени истинското приятелство. Така лекомислието му го довежда до там, че отхвърля чувствата на едно достойно момиче и застрелва на дуел най-добрия си приятел. Трябва да мине много време, през което да осъзнае и преоцени действията си, а после и да се влюби безнадеждно в същата жена, която е отхвърлил, за да разбере кои са истинските неща, които е трябвало да цени.
С образа на Онегин Пушкин създава социално-етичния тип на излишния човек, който не знае какво да прави с това, което съдбата му е подарила: богатство, независимост, любов, приятелство. Всичко това би могло да го направи свободен, но вместо това го превръща в ненужен човек, потънал в скука и безсмислено съществуване. Затова отрезвяването е толкова болезнено, а съзряването - толкова мъчително. Но все пак то е единствено възможното оптимистично решение - само тази вътрешна промяна може да върне на човека неговото достойнство.