Великият реалист и гражданин Алеко - четири критически позиции към Бай Ганьо

Тема 269 думи 26.11.2022 sas*******@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

"Бай Ганьо е герой тъкмо на тая съдбовна тъмнина, напластена в неговия вековен зоологически масов бит през робството - тъмнина на обществено-политическа рая, която сега е повикана на свобода, да устроява своя държава, свое съзнателно гражданство и своя култура, а не ѝ стигат за това нравствени и социални добродетели и в масата, и в управниците."

"И когато рисува лицето на бай Ганьо Балкански, той рисува масовия герой, безличния тип. Затова винаги типизира... Бай Ганьо мъчно се поддава на индивидуализация, защото всъщност той няма своя различна личност от масовата, защото е възможен само в неговата масовост, а не в неговата индивидуалност - идеален носител на байганьовските качества. Оттук - другите лица, сродни на Бай Ганьо, са допълнение, разновидност на типа, по-несъвършени, разбира се... Носители на байганьовщината са различни лица, а тя е една и съща, тя е героят, есенцията..."

”Бай Ганьо не е още личност. Нещо повече, той престава да бъде бай Ганьо, щом се издигне до личност, до нравствено, съзнателно човешко същество. Той е маса, тълпа, която е идеална зоология и се ръководи изключително от няколко общи на човека инстинкти: този за самосъхранение и приспособяване - да напълни стомаха, да задоволи пола, стремеж към наслаждение и доволство на човешкото животно, което затова - и в зависимост от обстоятелствата - е безскрупулно, хищно."

”Писателското верую на Алеко Константинов е: изкуството в пряка служба на живота. Изкуството трябва да "възпява не звездите и луната", а да рисува реалната обществена действителност и да изобличава обществените пороци, т.е. да бъде социално изкуство, художествен реализъм."