Хладнокръвие и решителност при изпълнение на една патриотична мисия в X-та глава от "Немили-недраги"

Тема 965 думи 20.04.2023 mar*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Ежедневието на българските хъшове в Браила е тежко и мъчително. Обречени на постоянна мизерия и принудително бездействие, те страдат и понякога вършат недостойни дела. Когато са гладни и без пукната пара в джоба, нямат друг изход освен кражбата. Но в часа на делото хъшът мъченик се превръща в хъш герой. Когато България има нужда от жертвоготовността на своите синове, те не се колебаят да рискуват живота си за нейната свобода.

          Десета глава от повестта „Немили-недраги“ изобразява подобна ситуация. На едно свое събрание браилските емигранти са решили да изпратят специално писмо до Левски и за изпълнението на тази трудна и опасна, но толкова отговорна задача изборът им пада върху Македонски. Съзнавайки важността на начинанието, героят нито за миг не се колебае и не мисли за връщане назад въпреки препятствията и смъртните предизвикателства. С много смелост, решителност и хладнокръвие той изпълнява мисията си и доказва, че българският хъш е не само окаян скитник, но и герой, обрекъл живота си на отечеството. Поставен в изключителна ситуация, Македонски разкрива силата на своя дух и патриотичната си всеотдайност, дава израз на най-хубавите черти, заложени в иначе противоречивия му, двойствен характер.

          Неслучайно повествованието за приключенията на Македонски започва с пейзажно изображение. Заледеният Дунав, тишината, големите студове и силните северни ветрове очертават контурите на една заредена с напрежение природна картина. Тя изгражда представа за времето, мястото и условията, при които хъшът трябва да изпълни поставената задача. Опасностите, рискът, смъртните предизвикателства дебнат отвсякъде. Откроява се и противопоставянето между привидното спокойствие на скованата от студа река и черните „шумящи сърдити талази“ под леда – знак на бушуващите чувства в душата на героя.

          В началото на епизода преобладава усещането за притихналост и застиналост. Целенасоченото и забързано движение в развитието на сюжета по-нататък обаче откроява идеята за Македонски като човек на активността, на действието. Пътят, по който поема, е неравен, заледен, труден, изтощителен. Въпреки че духа смразяващ вятър, хъшът е облян в пот от напрежение. Страх е завладял нощния странник, но не за него самия, а за успеха на важната мисия. Поредният пейзажен детайл отново разкрива предизвикателствата пред героя чрез мрачния, зловещ, внушаващ представата за смърт подтекст на изразите: „нощната самотия“, „погребално пение“, „мъртвец, покрит с бяла плащаница“.

          Следващото изпитание, на което героят се натъква в своя път, е ивицата незамръзнала вода насред реката. Хъшът не губи самообладание, а трезво и бързо преценява обстановката. Насочва се решително към една самотна колиба на влашкия бряг и с усилие успява да свали от покрива ѝ спасителната за делото дъска. В стълкновението със стопанина на постройката се открояват нови характеристики на Македонски. Иначе избухлив и необуздан, сега прави всичко възможно да овладее гнева си в името на своето начинание. Той моли, увещава, предлага да плати на влаха. Чак когато се убеждава, че няма друг изход, прибягва до насилие. Прави го пак в името на святата кауза – по-важна от всичко друго в този момент, по-важна дори от живота и смъртта.

          Опирайки краищата на дъската над бездната, пратеникът осъзнава, че една погрешна стъпка може да преобърне импровизирания мост. И се прекръства – той, който от години не го е правил. Спонтанният му жест е най-съкровената молитва към Бога за помощ и подкрепа в трудната мисия на хъша патриот, превърнал борбата за освобождението на отечеството в смисъл на своя живот. Тук вниманието се насочва към сходна ситуация в бъдещето, когато през 1876 г. двама от организаторите на Априлското въстание – Бенковски и Волов – също преминават подобна „незамръзнала река срещу Бекет“. Така повествователят, от една страна, съпоставя хладнокръвието и героизма на героя на повестта с тези на видни исторически фигури, а от друга – внушава усещането за истинност и достоверност.
          Родината е вече близо, но изпитанията на твърдостта и стоицизма на Македонски не свършват. Приближаването на един войник от стражата се оказва поредното препятствие. Пратеникът на браилските хъшове успява да запази самообладание и да мобилизира волята си до краен предел. Хладнокръвието, с което чака приближаващия се караул, разкрива способността му да прояви изключителна духовна сила, за да не се издаде. Връхната точка в душевните преживявания на героя е разкрита отново чрез паралел с пейзажно изображение: „Над него висеше пепеляво намръщеното небе на зимата, грозно, мълчаливо, застрашително“. Степенуваните олицетворения изграждат представата за грозяща опасност и смъртно предизвикателство.

          Чувството за отговорност не напуска хъша дори когато е вече толкова близо до крайната цел. Като истински революционер той е предпазлив и внимателен до последния момент. Затова и решава да влезе в къщата на баба Тонка от труднодостъпното, но и най-безопасно място – откъм брега, където е безлюдно и пусто.

          Вълнуващата среща на Македонски с баба Тонка и с Левски повествователят пресъздава с малко думи, но изгражда ярка представа за българското родолюбие и посветеност на освободителното дело. Пратеникът на браилските хъшове определя себе си като един от многобройните синове на родолюбивата българка („Твой син!“) и се възприема като брънка от веригата на революционерите, съизмерващи се с Апостола на свободата.

          Повествователят не скрива възхищението си от героизма и родолюбието на хъша и изразява отношението си към него както косвено - чрез действена характеристика, така и пряко - чрез директни коментари и преценки. Изключителната ситуация, в която е поставен Македонски, спомага за изява на онези качества, които го разкриват като всеотдаен патриот и истински революционер - смелост, твърдост, съобразителност, целеустременост, решителност и сила на духа.