За буквите е написано в края на 9 век. Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893 г., на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.
Основният проблем на творбата е защитата на славянската писменост от нападките на византийците, а нейната възхвала насочва към историческите събития от посочения период. В това време на реформи съчинението "За буквите" е трябвало да изиграе важна роля - категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България. Авторът е бил длъжен в кратко, но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността, да защити правото ѝ на съществуване и необходимостта от нея, и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци.
Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово, и алегория, съчетано с публицистика и трактат. То е изградено съобразно композиционната структура на полемичното слово. В първата част на творбата, авторът проследява етапите в историята на славянското писмо, като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката. Според него до 9 век нашата писменост преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги. Изпитват необходимост от писменост и затова измислят писмени знаци - черти и резки. Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост.
В нов културен етап навлизат славяните, когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Това е първият писмен период в тяхната история.
Още във второто изречение на "За буквите" долавяме нотки на протест - нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви, но те са неподходящи за славянския език, не могат да отразят фонетиката и благозвучието му.
Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях. За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род, защото това са много силни аргументи в защита на азбуката - една от важните цели на съчинението.
Доводи в защита и възхвала на славянската писменост, Храбър търси и в историята на гръцката азбука. Посочва се, че процесът на формирането ѝ е много дълъг и в него участват редица книжовници. А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий. Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм. Светостта на св. Константин Кирил прави свято и делото му. Такава е логиката на Черноризец Храбър, като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки, като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора.
След като ясно изразява своето становище, полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ. Като си поставя за цел да го възхвали и прослави, Храбър посочва факти, които говорят за изключителната популярност на Кирил в България - името му е известно дори на най-малките - децата. Това е двойна възхвала - на учителя и на народа, възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи, използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука, са умело подбраните и неопровержими исторически факти. В неговото сказание, те са твърде много. Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо. Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата: "Когато фактите говорят и Боговете мълчат!".