Защитата и възхвалата на славянската писменост в „За буквите“

Анализ 1445 думи 22.01.2023 iva**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          ■ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
          Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1348 г.
          Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 893 г. или в началото на 894 г. На Преславския събор се вземат няколко решения, които имат важно значение за продължаващата християнизация на Първата българска държава: столицата на България се премества от Плиска в Преслав, Симеон е провъзгласен за княз, прогонени са византийските духовници. С най-продължително въздействие върху развитието на мирогледа на средновековното българско общество е решението старобългарският език да замени гръцкия език в църковната богослужебна дейност. Така книжовният старобългарски език става официален език за средновековната българска държава – изключително по важност събитие, което показва, че за много малко време (около 30 години от създаването на азбуката и 7 години от идването на учениците на Кирил и Методий в България) вече е имало достатъчно условия за извършването на този важен акт.

           ■ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
           Най-разпространените хипотези за личността на автора са следните:
           1) Името Черноризец Храбър скрива личността на цар Симеон, но тази хипотеза трудно би могло да бъде аргументирана, защото през Средновековието не се използват псевдоними. Били са разпространени псевдоепиграфите – за подпис се е използвало името на друг автор;
            2) Авторът на „За буквите“ е бил монах (такова е значението на думата „черноризец“), а името Храбър е било много разпространено славянско име по време на Средновековието;
            3) Неизвестен автор посвещава творбата на мисионерското дело на св. Кирил – създаването на славянската азбука. Тази хипотеза се разпространява, след като е открит т.нар. Лаврентиевски сборник, който съдържа по-стара редакция на „За буквите“ със заглавие „О писменехъ чръноризца храбра“. Името е изписано не като собствено, а като нарицателно и в този смисъл заглавието означава „Сказание за буквите на храбрия черноризец“.

          ■ ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИ
          Творбата е синкретична, съдържа елементи от различни жанрове на средновековната проза – публицистични, сатирични, иронизиращи, възхваляващи. Още в началото е поставен основният проблем – приобщаването на славяните към християнската култура чрез писмения език. Преобладаващите реторични похвати определят „За буквите“ като полемична апология и посочват принадлежността ѝ към средновековната ораторска проза, която е официален извънкултов жанр в старобългарската литература.
          Основната цел на полемичното слово „За буквите“, произнесено (вероятно) пред Преславския събор, е да разкрие боговдъхновеността на създаването на славянската писменост. Възвеличава се святото дело на Кирил и аргументирано се защитава правото на славяните на собствен книжовен език и на културно развитие. Публицистичните елементи подчертават извода, до който се достига след направеното сравнение: „Години по-късно по божие повеление 70 мъже преведоха от еврейски на гръцки език (Библията). А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, подготви, като буквите създаде и книгите преведе за малко години, а те бяха мнозина и за много години 7 души подреждаха техните букви, а 70 – превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.
          Специфични за жанровата характеристика на творбата са и конкретните логически аргументи от областта на историята и филологията, използвани, за да се оборят догматизмът и невежеството на триезичниците.
           Кулминацията на възхвалата е финалната част на творбата: „Така, братя, Бог е дал на славяните разум, на него слава и чест, и власт, и преклонение дължим сега и винаги в безкрайните векове. Амин!“.

        ■ КОМПОЗИЦИЯ
        Учените нямат единно мнение за целостта на творбата „За Буквите“. Някои от тях я възприемат като част от по-голямо произведение заради началото на първата фраза: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки".

        Творбата е изградена в три части:

        • Встъплението разкрива културно-историческите промени в средновековния мироглед:
          – отминаването на езическото време на „черти и резки“;
          – покръстването на славяните в християнството;
          – противопоставянето на гръцките букви: „Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ...“;
          – създаването на писменост на роден език като път към Бога;
          – делото на св. Кирил като израз на Божията милост: „След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви...“.

          • Същинската полемика е изградена върху реторичен похват – под формата на въпроси се въвеждат тезите на триезичниците срещу славянската азбука:
          1. „Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“          
          2.
„Други пък казват: „Защо са славянските книги? ...нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките...“
          3. „А други пък казват, че бог ни е създал буквите."

          Отговорите на Черноризец Храбър са под формата на антитези, чрез които иронично, но логично и аргументирано се оборват твърденията на догматиците:
          1. Черноризец Храбър доказва, че е еднакъв броят на гръцките и на славянските букви, като в използването на гръцката азбука добавя двугласните и знаците, които означават числа.
          2. Нарича безумци защитниците на триезичната ерес и ги оборва с думите: „Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго“.
          3. Подчертава боговдъхновеното дело, извършено от св. Кирил: „Затова славянските букви са пo-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.

          Съдържанието на антитезите е извор на исторически доказателства – посочва се годината на създаването на славянската писменост – 6363 г. от сътворението на света, по всяка вероятност – 855 г., или според други изчисления – 863 г.

          • Заключението на творбата е изградено на основата на антитезата незнание – знание с ироничното противопоставяне на „гръцките книжовници“ и „славянските азбукарчета“. Поставен е акцент върху популярността на делото на „Св. Константин Философ, наречен Кирил“, чрез което се подчертава изводът за значението на писменото слово.

          „За буквите“ съдържа важни светогледни идеи, които характеризират основните проблеми в развитието на Българското средновековие през IX в. – време, в което се изгражда култ към славянската азбука и към образа на „праведния и истинолюбив мъж“, който я създава. „За буквите“ утвърждава идеята за мъдростта на Бога и за славянската писменост като път към неговото познание за новопокръстените християни. Оборва се тезата за превъзходството на гръцкия език като първоначален и свещен за християнството и се подчертава правото на съществуване на славянската писменост, като се възхвалят нейните достойнства – оригиналност, боговдъхновеност, святост.
          Защитата на правото на съществуване на славянската писменост аргументира идеята за културното равноправие в развитието на народите, актуална и в съвременната епоха.

Помогни на потребителите на domashno.bg, като качиш материал!

Ако материалът е одобрен, можеш да спечелиш безплатен абонамент!

Влез или се регистрирай.