История
1492 г. |
Откриването на Америка
Събитието, което условно отбелязва началото на Новото време, е откриването на Америка през 1492 г.
1517 г. |
Началото на Реформацията
През 1517 г. Мартин Лутер полага началото на Реформацията - мащабно движение за връщане към истинската вяра и евангелските послания.
1643 г. |
Създаване на абсолютната монархия във Франция
Класически пример на абсолютната монархия е Франция при Луи XIV (1643 - 1715).
4 юли 1776 г. |
Обявяване на независимостта на САЩ
На 4 юли 1776 г. тринайсетте британски колонии в Северна Америка обявяват независимост.
1789 г. |
Началото на Френската революция
В Европа новото мислене намира израз във Френската революция (1789 - 1799).
1799 г. |
Наполеон Бонапарт идва на власт
През 1799 г. с военен преврат на власт идва Наполеон Бонапарт.
1815 г. |
Край на Наполеоновата империя
През 1815 г. другите велики сили - Русия, Великобритания, Австрия и Прусия, слагат край на Наполеоновата империя.
1848 г. |
Революциите от 1848 г.
Революциите от 1848 г. разтърсват Европа с национални, социални и либерални призиви.
1861 г. |
Обединение на Италия
Италия завършва своето обединение през 1861 г.
1871 г. |
Обединение на Германия
Германия завършва своето обединение през 1871 г.
1876 г. |
Априлското въстание
В резултат на Априлското въстание (1876) и поредната Руско-турска война (1877 - 1878) България възкръсва на политическата карта.
1880 г. |
Европейците започват да си поделят Африка
След 1880 г. европейците си поделят Африка и навлизат в Китай.
1885 г. |
Съединението на България
Успехите в изграждането на модерна държава позволяват на Княжеството да осъществи Съединението (1885).
1908 г. |
България обявява независимостта си
България обявява независимостта си от Османската империя през 1908 г.
1914 г. |
Начало на Първата световна война
Събитието, което условно отбелязва края на Новото време, е началото на Първата световна война през 1914 г.
Новото време обхваща периода от края на XV до началото на XX век. Тази епоха, между откриването на Америка през 1492 г. и Първата световна война (1914 - 1918), е характеризирана с модернизация - процес на прекъсване с традицията и заместването й с нови възгледи, практики и институции. Модернизацията е продукт на условията в Западна Европа, но се разпространява и адаптира в целия свят.
В началото на Новото време, преходният период от края на XV до средата на XVII век, средновековните представи и практики постепенно се изоставят. Ренесансът оказва силно влияние с идеите на хуманизма и индивидуализма. Великите географски открития са доказателство за новото разбиране, че човекът е способен да опознае, променя и управлява света. Този период е характерен и с Реформацията, започната от Мартин Лутер през 1517 г., която води до значителни религиозни промени.
XVIII век е свързан с Просвещението, което задълбочава промяната в мисленето на хората. Просвещението подчертава ролята на разума, образованието и науката като източници на прогреса. Този период включва и Френската революция (1789 - 1799), която разрушава Стария режим и изгражда република, отстояваща правата на своите граждани.
XIX век е период на триумф на национализма и националната държава. Идеята, че всяка нация трябва да има своя държава, заплашва многонационалните империи. Този век е характерен и с индустриализацията, която модернизира производството и начина на живот на хората.
На Балканите промяната настъпва по-бавно от останалата част на Европа. Българското Възраждане следва същия път като другите народи на Балканите. Общото минало, религията и езикът са в основата на формирането на българската нация. През XIX век България възкръсва на политическата карта, като следва примера на другите балкански държави и провежда редица реформи, включително Съединението (1885) и обявяването на независимост от Османската империя (1908).
В заключение, модернизацията в Новото време представлява глобален процес, който движи колелото на историята и полага основите на съвременния свят.
