До Чикаго и назад

Разказът започва от Париж, от където авторът и двамата му приятели взимат параход. От там тръгват с друг параход от Хавър за Ню Йорк. Техни спътници са хора от всякакъв произход, като най-силно впечатление му правят отделни лица като веселата компания на парижаните и сестра Клеманс заедно с монахините, но и останалите хора, които седем дни се борят с Атлантика и морската болест.

Първите впечатления на автора от Ню Йорк е бясното вавилонско движение на параходи, влакове, коли и хора. Лошо впечатление му прави чиновника на регистрацията, който ги вписва като турци, защото не знае за България. Отиват в хотела си с купони, отсядат на петия етаж и техен единствен преводач е младо парижанче.На вечеря един от келнерите, който е чернокож, предлага да избере блюда вместо тях, след като тримата не могат нищо да прочетат от менюто. Блюдата са пищни, но безвкусни.

На следващия ден тръгват по Бродуей – най-широката и многолюдна улица. Техният съподвижник ги води в една пивница, където срещат сърбин и се заговарят с него.

В неделя същата тази улица е напълно пуста. Качват се на трамвая и отиват в Централния парк. Авторът е впечатлен от музея на египетските мумии, където са изложени на показ, за разлика от европейските. Изказва и впечатленията си относно самите американци – как европейците бързо се претопяват и започват да се назовават местни, как се обличат и как всички изглеждат еднакво и прилично облечени, а в жените им няма нищо особено.

Виждат река Хъдсън, купуват си много ябълки почти без пари и една дама ги предупреждава, че могат да се разболеят от тях. Опитват се да ги измамят с цената на файтона, а после се качват на луксозния влак до Албъни. От там отиват на Ниагара, където обикалят с влак в продължение на 4 часа.

На следващия ден са в Чикаго, където отсядат за седмица срещу общо девет долара. Без да губят време, отиват на изложението, където се удивляват на павилиони от цял свят, включително и на българския. Американците обаче са го взели за индиански заради сходството в плетивата и шарките на шевиците. Там авторът се среща и с Бай Ганьо, който казва прочутата си реплика: „Бамбашка свят“. От там насетне се впечатляват от храни, удивляват се на култури, на вина, на театри, на различни салони, в които всеки може да си почива, на електрически светлини и такива чудеса на техниката, които авторът дори не може да опише по спомен. Силно впечатление му прави изложението на гигантски плодове и зеленчуци, с които българските земеделци не могат да се конкурират.

Чикаго му се струва мръсен и го сравнява с грамадна фабрика. Влизат и в касапницата, но не остават очаровани от гледката и миризмата. След това се спират във Вашингтон, който е в пълен разрез с преднишния град – улиците са чисти, има само чиновнически сгради или такива, които са обрасли целите в бръшлян, а президентството е съвсем обикновена бяла къща.

Минават покрай Балтимор и отиват във Филаделфия при г-н Чакалов. Той ги развежда из града. Посещават дори съкровищницата, за да видят как се секат монети.

Последният град, в който се спират, е Бостън. Там авторът разсъждава как американците са се превърнали в малки колелца на една голяма индустрия и капиталът ръководи живота им. Взимат парахода за Европа. Пътуването е осем дни, но без онова въодушевление от времето на идване.

Връщат се в Париж, където се разделят с доктора. Авторът разказва и за всемирното изложение в Лондон. Във влака се опитват да им вземат парите на игра с карти. С Филарет Филаретич обикалят улиците на Лондон, но авторът е раздвоен между хладината на англичаните и красотата на разкоша и съпоставката му с отчаяната бедност.

На финал авторът поднася своите извинения към читателя, защото в тези бележки не е вложил много усилия и нарича себе си неопитен писател.