Цигулков плач,
изплувал в здрач
сред късна есен,
ме е ранил
и аз, унил,
вървя унесен
и тръпна цял:
часът без жал
отеква, ето —
възкръсва в мен
отминал ден,
ридай сърцето.
Студът снове
и ветрове
са ме подели
като златист
отбрулен лист
без свои цели.
78965 решения
2146 уроци и тестове
8465 решения
406 уроци и тестове
740 отговори на въпроси
1071 резюмета и тестове
773 материали
1616 отговори на въпроси
456 резюмета и тестове