Евгений Онегин

Онегин е на 26 години, фустогонец (съблазнител) – отегчен е от руската аристокрация и от себе си. В началото на романа умира неговия баща и той плаща на всички кредитори, без да щади пари. Скоро след това получава вест, че вуйчо му също е на смъртно легло и с надеждата, че го чака несметно богатство, той хваща влака и отива на село, но когато пристига, вуйчото е вече мъртъв. Новите съседи на Онегин опитват да устанояват контакт с него и да се сприятелят, но той упорито ги избягва и те го заклеймяват като чудак. Единствен негов другар и редовен гост е Владимир Ленски – той е млад, енергичен поет, едва 18-годишен. Пристига в селото след Онегин като нов помешчик, като преди това е учил в Германия. Има черни коси. Редовно чете на Онегин поезията си.

Съседи на Онегин са семейство Ларини – те имат две дъщери – по-голямата е Олга, в която Онегин е бил влюбен като дете, а по-малката – Татяна. Днес Онегин е убеден, че не е способен да обича. Бащата на Татяна и Олга, Димитрий Ларин, е мъртъв и двете живеят с майка си – Алина, която на младини е била омъжена насила, но се е научила с времето как да се примири със съдбата си. Татяна е „печална, дива, мълчалива“, мечтатлека, самотница, „отрано влюбила се в романите“. И тя, като майка си, се припознава в героините от книгите, избягва хората и по цели часове стои замислена на прозореца.

Ленски и Онегин отиват на гости у Ларини. Онегин е отегчен, но Татяна се влюбва в него – "така мечтателката нежна сля всичко в своите мечти и го в Онегин въплъти." Хората започват да говорят, че Татяна скоро ще се омъжи, но тя мечтае единствено за Онегин. Като не може повече да понася страстта си, тя пише писмо и го праща по племенника на своята дойка. След два дни Онегин дава отговор на Татяна – той е поласкан, но не вижда себе си като баща и съпруг. Татяна мълчаливо приема отказа му и заживява в голяма тъга, а Онегин си живее добре, наслаждава се на храната и се радва на селската идилия.

При първия сняг Татяна сънува странен сън – как голяма мечка я гони в снега, как я хваща и отвежда в колиба, пълна със зверове. Техен домакин се оказва самия Онегин. Зверовете искат да вземат Татяна, но Онегин крещи, че тя е негова, грабва я и в този момент влизат Ленски и Олга. Онегин вади нож и убива Ленски. Татяна се събужда, опитва да изтълкува съня, но не успява.

Ларини организират бал, на който Онегин е поканен. Той отива с Ленски, но като среща пак същата скучна аристокрация и самата Татяна, Онегин решава да отмъсти на Ленски и кани Олга на танц. Шепне ѝ, Ленски ги наблюдава, ревнува, а после напуска бала, мислейки си за дуел.

За свой секундант Ленски избира Зарецки – пияница, но добър стрелец. Зарецки отива при Онегин да му каже за дуела. Никой друг не подозира и дори когато Ленски разбира, че Олга още го обича, той решава да се бие. Онегин закъснява за дуела, няма секундат и взима слугата си Гильон. Ленски и Онегин следват правилата на дуела и стрелят от тридесет крачки. Онегин убива Ленски с първия изстрел. Зрецки прибира тялото на младия поет в шейната си и заминава.

Настава пролет. Олга се жени за друг и заминава, а Татяна остава сама. Тя убеждава себе си, че трябва да мрази Онегин, но ходи в дома му често и чете книгите му, докато него го няма.

Година по-късно отново е зима. Майката Алина Ларина и Татяна се качват в шейна и заминават за Москва, където отсядат при своя роднина – княгиня Елена. Започва нов живот за Татяна и тя започва да ходи на балове с много кандидати за женитба. След време Онегин се появява на един бал. Той не знае как да се държи след смъртта на Ленски. На същия този бал той вижда Татяна. Тя е съвсем променена – по-красива от всякога – студена, горда, недостъпна. И… е женана за княз Н. Омагьосан от Татяна, Онегин се влюбва в нея, пише ѝ писмо и трепетно очаква отговора. Няколко пъти я вижда, но тя изглежда ядосана. Той продължава да я посещава, докато най-накрая не я заставя да му даде отговора си. В миг момичето от село се пробужда в нея и тя му казва, че вече е много късно. В този момент влиза нейният мъж.