Конфликтът като сблъсък на ценности в стихотворението „История“

Тема 396 думи 22.11.2022 ivk**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално имат пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея отсъства истинският живот. Тази липса ясно се осъзнава от лирическия герой, който говори от името на всички „неизвестни хора от фабрики и канцеларии“. Затова обикновените хора възлагат всичките си надежди на бъдещето, в което ще се намерят „думи прости“, които да разкажат на „бъдещите хора“ не само за „простата човешка драма“, но и за борбата. Защото страдащите неизвестни хора са стигнали до едно изключително важно прозрение. Те вече са преодолели наивните мечти за бъдещето като идилично време, в което ще се възцари „вечна обич, вечна правда над света“. Преодолели са и вярата, че септември ще бъде май, или че животът ще се превърне в песен („но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен“). И са стигнали до самата същност – не е сигурно, че бъдещето ще е светъл рай. Смисълът на човешкия живот се състои в борбата. Борба за права и добър живот, борба за хляб, за свобода, но и борба за съвършенство. Мечтата на лирическия герой за бъдещето вече се е превърнала в увереност, че „бъдещите хора“ ще „поемат поста ни“. С други думи, ще продължат борбата. Борба, която единствено може да даде смисъл на живота. Затова и основният конфликт в „История“ не е този между паметта и забравата, а между смисъла и безсмислието на човешкото съществуване, между илюзията на идиличните мечти и действената добродетел на борбата за съвършенство. Именно този поглед към бъдещето придава на надеждите, изпълващи душата на лирическия герой, онази убедителност, която ги очиства от наивната утопичност и ги превръща в една действена и реалистична представа за ролята на паметта като пазителка на истината.