Образът на везира в "Изворът на белоногата"

Интерпретативно съчинение 656 думи 04.01.2023 hri*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

"Изворът на Белоногата" е най-хубавата поема на българската възрожденска литература. Персонажите, композицията и художествените средства са заимствани от българския фолклор и народни мотиви. Сюжетната основа също е позната с любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитена с цената на саможертвата. Най-често османските поробители са тези които отвличат насила български девойки.

Образът на везира е многопластов. От една страна той обикновено подчинява всичко на волята си и не е свикнал да му се противопоставят. Въпреки това, се вслушва в думите на младото момиче и макар да смята че не е права, уважава желанието и упоритостта ѝ.

В поемата везирът е представен като типичният за онова време, враг на народа, турчин, който смаян от красотата на селската девойка, иска да я вземе със себе си. Ако за Гергана има дадено описание на нейната хубост и доброта, такова за везира липсва. За него се казва само че стои под бели чадъри - символът на неговото богатство и власт. Всъщност не е важно как изглежда или какъв е, а какво притежава - твърдение, което самият той смята за вярно.

Везирът не е в състояние да оцени, нещата които правят Гергана щастлива, дребните неща, които изпълват ежедневието ѝ. Той е свикнал на лукс и охолен живот, може би не би могъл да живее без своите:

нови сараи
със дванадесет капии,
с триста прозорци джамлии.

Предлагайки на Гергана да я вземе със себе си, той смята че ще ѝ осигури по-добър живот, изпълнен със свилени премени, жълти жълтици и дребен маргарец. Може би той наистина е воден от желание да я направи щастлива, защото за него такова е щастието. Той не смята, че да си щастлив е нещо повече от това да си богат. Откърмен и възпитан с такива ценности, той не разбира как на Гергана са ѝ достатъчни само небесните сводове и зелената морава. Тук е представено и противопоставянето на двата свята, които олицетворяват героите: града срещу селото, господаря срещу поробения.

Въпреки, че я слуша с интерес и озадачение в един момент неговото желание да контролира всичко и всички взема превес. Той усеща, че губи контрол над ситуацията и решава да наложи волята си:

но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе,
аз ще ти бъда стопанин

Неговото чувство за превъзходство го кара за миг да забрави всички ония мили думи на Гергана за родния ѝ дом. Макар в началото, той да иска да я вземе защото е смаян от красотата ѝ, в този момент желае единствено да получи нещо, което му се отказва. Това е ново за него като човек, свикнал да получава всичко каквото пожелае веднага и може би за първи път се оказва пред някой, който има своя воля и разбирания и подобно на дете, чиято играчка са взели, иска той да има последната дума.

Думите на Гергана обаче, изпълнени с решителност, силно го впечатляват. Той разбира колко права е тя и че дори той, с цялата власт, която притежава, не е в състояние да подчини сърцето ѝ.

Смая се везир с Гергана,
вярност в любов ѝ почете;
пусна момата свободна

Въпреки, че е изгубил словесния двубой, както и своя трофей, везирът признава на девойката нейната вярност и любов към родното и я надарява богато. Тя му е помогнала най-накрая да разбере истинската стойност на свободата и му е показала в какво се крие истинското щастие.

Образът на везира, със своите характерни особености не може да се определи нито като изцяло добър, нито като изцяло лош. В течение на спора с Гергана той еволюира от типичния поробител, налагащ волята си, до разумен и здравомислещ, дори благороден човек, който разбира истинския смисъл на живота.