Забавното и сериозното в „География“ от "Автобиография"

Интерпретативно съчинение 678 думи 28.11.2022 she*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Когато пише „Автобиография“, авторът е вече зрял човек, но разказва от гледната точка на своето детство. Макар да няма още много знания, детето има здрава човешка логика и добро въображение. Затова то не се учудва, че Милан си представя липсващия кораб по пушека, свирката и др. В същото време учителят не очаква личното въображение на учениците да заработи, а следва някаква формална логика. Контрастът между света на детското въображение и логика се сблъсква със закостенялото от повтаряне на едно и също мислене на възрастния.
          Основният похват, използван от Бранислав Нушич за постигане на смях, е познат под името „довеждане до абсурд“. В различни твърдения и житейски ситуации авторът усеща различни по характера си несъвпадения и недостатъци. А знаем, че основната причина за пораждане на смях е осъзнаването на някакво несъвпадение. Засилвайки до крайност тези разминавания, той довежда ситуацията до абсурд и по този начин прави очевидни, а следователно и смешни, заявените претенции. В изучавания откъс такова довеждане до абсурд имаме в изискването учениците да си представят нещо, което не се вижда. Или в урока за слънчевата система да извършват движения, които не са присъщи за човека. 
          В езика на разказвача е приложен и друг от най-характерните похвати на смешното – иронията. В „доказателствата“ на учителя, че земята е кръгла, се следва само формалната логика – няма научни факти, които да убеждават – например днес това са снимките от космоса. Разказвачът развива тази логика, като включва в съждението също само по формална логика неочакван предмет – обувката, например. И променя причинно-следствената връзка, което от своя страна показва грешката в подхода на учителя, но и събужда смях поради неочакваното сравнение.
          В романизираната биография на Нушич се срещаме с едно майсторско описание на системата на надзора. Училището има задачата да научи младите хора на полезни за живота неща. Вместо това то им предлага знания, които, меко казано, са им напълно ненужни. Ето защо авторът толкова остро осмива недостатъците на тази система.
          Основният проблем е несъвпадението между нуждите на живота и училищното преподаване. Правилната идея за връзка на училищните знания с делничния живот чрез онагледяване е доведена до абсурд, защото учителят няма средства, с които да извършва това – явно глобусът не е много ценен в това училище и затова е с петна, дупки и изобщо непригоден за целите си. Учителят онагледява преподаваното чрез своите ученици. Но те не могат едновременно да са нагледно средство и познаващ субект – например Живко, който разбира затъмнението едва след шамара на учителя, защото му причернява пред очите. Тази абсурдна ситуация, за разлика от естествената при обучението на Джери от „Моето семейство и други животни“, е заострена от словото на разказвача. Той прави неочаквани сравнения – примерно огромните реки Тигър и Ефрат са сравнени със секретите от носа на Сретен. Като цяло неадекватността на подхода не само обърква учениците, но и разсмива читателите.
          Една от възможните реакции срещу слабостите на училището е освобождаване чрез смях. В действителната биография на Нушич нещата не са се развили точно така, както ги е описал. Той е завършил училище с отличен успех, бил е също така добър студент, в резултат на което става един от най-образованите хора на Сърбия, както и един от нейните най-известни писатели. Но през целия си живот се е противопоставял активно на властта на бюрокрацията, военщината и полицейщината, които са най-ярките прояви на системата на надзора. Затова я осмива толкова остро, за да омаловажи нейната заплашителна мощ и да помогне на обикновените хора да се освободят душевно от нейната преса.
          Всички, които се чувстват жертви на системата на надзора, ще се смеят над приключенията на младия герой и повествовател. И обратно – онези, които смятат, че това е единственият правилен начин обществото да се държи в ред, ще обвинят автора в пристрастие и непочтителност.