Най-важното от урока
План-резюме
- Биологична еволюция
- Непрекъснат, необратим, закономерен процес на изменение и приспособяване на живите организми към условията на обкръжаващата ги среда.
- Първоначални представи за биологичната еволюция
- Античност
- Анаксимандър: Растенията, животните и човекът възникват от тинята.
- Емпедокъл: Животът произлиза от четирите елемента – вода, въздух, земя и огън.
- Аристотел: Основоположник на класификацията на животните, подрежда организмите по сложност, въвежда понятието „биологичен вид“.
- Тит Лукреций Кар: Възгледи за възникването на живота и идеи за естествения и половия отбор.
- Средновековие: Застой в науката, доминиране на теологията.
- Възраждане
- Карл Линей: Поставя основите на научната класификация и създава бинарна система за наименование на видовете.
- Бинарна система: Първото име показва родовата принадлежност, а второто – видовата (напр. Canis lupus за вълк).
- Улеснява систематизацията и обмяната на информация.
- Жорж Бюфон: Посочва влиянието на външната среда и унаследяването на придобити белези, както и различен произход и възникване на отделните типове животни.
- Карл Линей: Поставя основите на научната класификация и създава бинарна система за наименование на видовете.
- Античност
- Първи теории за еволюцията
- Жан Батист Ламарк:
- Според него видовете съществуват реално, подредени от прости към по-сложни.
- Развитието се определя от въздействието на условията на средата и стремежа към усъвършенстване.
- Формулира два закона:
- Закон за упражняването и неупражняването: Честото упражняване укрепва и развива орган, неупражняването води до отслабване или изчезване.
- Закон за наследяването на придобити белези: Придобитите изменения на организмите се унаследяват.
- Жорж Кювие:
- Развива идеята за катастрофите: Внезапни промени в условията на Земята водят до загиване на организмите, след което Бог създава нови.
- Формулира два закона:
- Закон за зависимостта (корелацията) на органите: Органите в животинското тяло са свързани и зависят един от друг; изменение на един води до нарушаване на връзката с останалите органи и загиване на организма.
- Закон за съществуването: Животните притежават само органи, които са им необходими за тяхното съществуване при определени условия.
- Основоположник на сравнителната анатомия и палеонтологията.
- Жан Батист Ламарк:
- Допълнителни прозрения
- Жорж Кювие: Доказва общото в устройството на организмите, живели в минали геологични времена и днес; установява равновесие между органите.
- Карл Бер: Сравнява зародиши от различни класове гръбначни животни, установява по-голяма прилика в ранните стадии и прилика в устройството на зародиши от едни класове с възрастните форми от други.
- Общ извод: Животът на Земята е възникнал еднократно, след което се е изменял и еволюирал, приспособявайки се към променящата се среда. Еволюционната идея придобива научен облик благодарение на теорията на Дарвин.
Биологична еволюция – непрекъснат, необратим и закономерен процес на изменение и приспособяване на живите организми към условията на околната среда.
Идеята за естествения произход се развива още в Древността:
- Анаксимандър: Животът възниква от тинята (растения, животни, човек).
- Емпедокъл: Произход от четирите стихии (вода, въздух, земя, огън).
- Аристотел: Основоположник на класификацията. Подрежда организмите в "стълбица" според сложността им и въвежда понятието биологичен вид.
- Тит Лукреций Кар: Идеи за естествения и половия отбор.
През Средновековието науката е в застой заради теологичните догми. Развитието се възобновява през Възраждането, подпомогнато от географските открития и натрупването на нови знания.
Карл Линей (1707 – 1778) – поставя основите на научната класификация и въвежда бинарната номенклатура.
Бинарна система (двойно наименование):
Всяко животно се назовава с две имена на латински език:
Всяко животно се назовава с две имена на латински език:
- Първото име показва рода (напр. Canis - Куче).
- Второто име показва вида (напр. lupus - вълк).
Примери за бинарна номенклатура:
- Canis lupus – Сив вълк
- Canis latrans – Койот
- Canis aureus – Златист чакал
Класификацията е йерархична, като основните таксономични категории са:
Жорж Бюфон допълва идеите от този период, като акцентира върху влиянието на външната среда и възможността за унаследяване на придобити белези.
Ламарк създава първата цялостна теория за еволюцията. Според него движещите сили на еволюцията са:
- Влиянието на условията на средата.
- Вътрешният стремеж на организмите към усъвършенстване.
1. Закон за упражняването и неупражняването
Честото използване на даден орган води до неговото развиване и укрепване, а неизползването му – до закърняване и изчезване.
Честото използване на даден орган води до неговото развиване и укрепване, а неизползването му – до закърняване и изчезване.
2. Закон за наследяването на придобити белези
Измененията, които са възникнали под влияние на средата и упражняването на органите, се предават в наследство на поколението.
Измененията, които са възникнали под влияние на средата и упражняването на органите, се предават в наследство на поколението.
- Развитие: Дългата шия на жирафа (резултат от посягане към високи клони).
- Атрофия: Липсата на зрение при сляпото куче (резултат от живот под земята и неупражняване на очите).
Жорж Кювие – основоположник на сравнителната анатомия и палеонтологията.
Той не приема идеята за постепенната еволюция, а развива хипотезата за катастрофите:
- Животът на Земята е прекъсван от периодични природни катаклизми (потопи, земетресения).
- Масовото измиране на видове е следвано от създаването на нови, по-съвършени форми от Твореца.
Закони на Кювие:
- Закон за корелацията (съотношението) на органите: Органите в тялото са функционално свързани; промяната в един води до промяна в другите или до смърт.
- Закон за условията на съществуване: Животните притежават само такива органи, които са им необходими за конкретната среда на живот.
Други учени от епохата също допринасят за развитието на еволюционната идея чрез откриване на сходства:
- Жофроа Сент-Илер: Установява сходство в строежа на тялото (скелета) при гръбначните животни, което подсказва общ план на устройство.
- Карл Бер: Сравнява зародиши на различни класове гръбначни. Установява голяма прилика в ранните стадии на развитие, което е доказателство за родство.
Ключови изводи:
- Еволюционната идея преминава от философски разсъждения в Древността (Аристотел) към научни системи през Възраждането (Линей).
- Карл Линей въвежда реда в биологията чрез бинарната номенклатура (род + вид).
- Жан Батист Ламарк предлага първата теория за еволюция чрез упражняване на органите и наследяване на придобитите белези.
- Жорж Кювие обяснява смяната на видовете чрез катастрофи, но поставя основите на палеонтологията и сравнителната анатомия.
