Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратък отговор

Монохибридното кръстосване е метод за проследяване на унаследяването на един алтернативен признак (контролиран от един ген), при което във \( F_1 \) се наблюдава пълно еднообразие, а във \( F_2 \) – фенотипно разпадане в съотношение \( 3:1 \).

Отговор

Монохибридно кръстосване е кръстосване на индивиди, които се различават по една двойка алтернативни белези (определени от един ген). \( P: AA \times aa \) (чисти линии) Гамети: \( A \) и \( a \) \( F_1: Aa \) (100% еднообразие, проявява се само доминантният белег) Кръстосване на индивидите от \( F_1 \) помежду им: \( P_2: Aa \times Aa \) Гамети: \( A, a \) и \( A, a \) \( F_2 \): \( 1 AA : 2 Aa : 1 aa \) Генотипно разпадане във \( F_2 \): \( 1:2:1 \) Фенотипно разпадане във \( F_2 \): \( 3:1 \) (3 с доминантен : 1 с рецесивен белег)

Подробен отговор

Монохибридното кръстосване е основен метод в генетиката, чрез който се проследява унаследяването на един-единствен признак.

Определение

Това е кръстосване между индивиди, които се различават по една двойка алтернативни белези (например цвят на семената: жълт и зелен), определени от различни алели на един и същ ген.

Родителско поколение (\( P \))

Започва се с кръстосване на "чисти линии" - хомозиготни индивиди за доминантния и за рецесивния белег. Генотипите им се записват съответно като \( AA \) (хомозиготен доминантен) и \( aa \) (хомозиготен рецесивен).

Първо хибридно поколение (\( F_1 \))

При кръстосването \( AA \times aa \), всички индивиди в поколение \( F_1 \) получават по един алел от двамата родители, т.е. имат генотип \( Aa \). Според Първия закон на Мендел (Закон за еднообразието на хибридите от първо поколение), всички те са хетерозиготни и фенотипно проявяват само доминантния белег.

Второ хибридно поколение (\( F_2 \))

При кръстосване на индивиди от първото поколение помежду си (\( Aa \times Aa \)), се получава второто хибридно поколение. Според Втория закон на Мендел (Закон за разпадане на белезите), в поколение \( F_2 \) се наблюдава разпадане: Фенотипно разпадане (по външен вид): \( 3:1 \) (\( 3 \) части с доминантен белег към \( 1 \) част с рецесивен белег). Генотипно разпадане: \( 1:2:1 \) (\( 1 \) част \( AA \), \( 2 \) части \( Aa \) и \( 1 \) част \( aa \)).

Най-важното от урока

План-резюме

  • Монохибридно кръстосване

    • Проследява унаследяването на един признак.
    • Метод, използван от Грегор Мендел при генетичен анализ на градински грах.
  • Основни понятия

    • Чисти линии: Хомозиготни индивиди, които запазват непроменена изява на признак в няколко последователни поколения.
    • Хибриди: Индивиди от първо хибридно поколение (F1).
    • Хибридизация: Кръстосване на чисти линии растения с алтернативни признаци.
    • Доминантен признак: Признакът, който се проявява в F1 поколение.
    • Рецесивен признак: Признакът, който не се проявява в F1, но се запазва и може да се прояви във F2.
  • Символи, използвани в генетиката

    • P: Родителски индивиди.
    • ♀: Женски пол.
    • ♂: Мъжки пол.
    • F1: Първо хибридно поколение.
    • F2: Второ хибридно поколение.
  • Първи закон на Мендел (Закон за еднообразието на индивидите от първо хибридно поколение)

    • При кръстосване на две чисти линии с алтернативни признаци:
      • Поколението F1 е фенотипно еднообразно – всички индивиди проявяват доминантния признак.
      • Всички индивиди от F1 са хетерозиготни (с генотип Аа).
  • Втори закон на Мендел (Закон за разпадане на белезите във второ хибридно поколение)

    • При самоопрашване или кръстосване на хибриди от F1:
      • Признаците се разпадат във F2.
      • Фенотипно съотношение във F2: 3 (доминантен признак) : 1 (рецесивен признак).
      • Генотипно съотношение във F2: 1 (хомозиготни доминантни АА) : 2 (хетерозиготни Аа) : 1 (хомозиготни рецесивни аа).
      • Основава се на правилото за чистотата на гаметите (всяка гамета носи само един алел на ген).
  • Анализиращо кръстосване

    • Цел: Да се установи генотипът на индивид с проявен доминантен признак (дали е хомозиготен доминантен (АА) или хетерозиготен (Аа)).
    • Метод: Кръстосване на индивида с неизвестен генотип с индивид, хомозиготен по рецесивния алел (т.нар. анализатор).
    • Възможни резултати:
      • Ако неизвестният индивид е хомозиготен доминантен (АА), цялото потомство ще прояви доминантния признак (Аа).
      • Ако неизвестният индивид е хетерозиготен (Аа), половината потомство ще прояви доминантния признак (Аа), а половината – рецесивния (аа).
    • Значение: В селското стопанство и селекцията помага за установяване и отстраняване на нежелани рецесивни алели.
Монохибридно кръстосване – Кръстосване, при което се проследява унаследяването на един единствен признак (напр. цвят на семената).
Чисти линии – Индивиди, които са хомозиготни по даден признак и при самоопрашване (или близкородствено кръстосване) в няколко последователни поколения не променят белезите си.
Хибридизация – Процесът на кръстосване на чисти линии (родителски форми) с алтернативни признаци. Получените индивиди се наричат хибриди.
Алели – Различните състояния на един и същи ген (напр. \(A\) за жълт цвят и \(a\) за зелен цвят).

За записване на резултатите от кръстосванията се използват общоприети международни символи:

Символ Значение
P Родители (Parentes)
X Знак за кръстосване
♀ Женски пол (огледалото на Венера)
♂ Мъжки пол (щитът и копието на Марс)
F1, F2 Първо и второ хибридно поколение (Filii - синове)
G Гамети
При кръстосване на две чисти линии с алтернативни признаци (напр. жълти \(AA\) и зелени \(aa\) семена), в първото поколение (\(F_1\)) всички индивиди са еднообразни.
$$P: AA (\text{жълти}) \times aa (\text{зелени})$$ $$G: A, a$$ $$F_1: Aa (\text{100\% жълти})$$
Правило за доминирането: В \(F_1\) се проявява само единият родителски признак, наречен доминантен (обозначава се с главна буква, напр. \(A\)). Другият признак, който остава скрит, се нарича рецесивен (обозначава се с малка буква, напр. \(a\)).
Индивидите в \(F_1\) са с фенотип на доминантния родител, но са хетерозиготни по генотип (\(Aa\)).
При самоопрашване (или кръстосване помежду им) на хибридите от \(F_1\), във второто поколение (\(F_2\)) се наблюдава разпадане на белезите. Появяват се отново индивиди с рецесивния признак.
Правило за чистотата на гаметите: При образуването на половите клетки (гамети) във всяка от тях попада само по един алел от даден ген. Хибридите \(Aa\) образуват два типа гамети: \(50\%\) с алел \(A\) и \(50\%\) с алел \(a\).
$$P (F_1 \times F_1): Aa \times Aa$$
Разпадане по фенотип в \(F_2\): $$3 : 1$$ (3 части с доминантен признак : 1 част с рецесивен признак)

Разпадане по генотип в \(F_2\): $$1 : 2 : 1$$ (\(1 AA : 2 Aa : 1 aa\))
Квадратна решетка на Пънет (Punnett Square) с 2x2 клетки, илюстрираща кръстосването на два хетерозиготни индивида от F1 поколението (Aa x Aa), което води до F2 поколение.
*   Над горния ред, обозначен като гамети (G) на мъжкия индивид (♂) от F1, да се поставят 'A' и 'a'.
*   Вляво от левия стълб, обозначен като гамети (G) на женския индивид (♀) от F1, да се поставят 'A' и 'a'.
*   Вътре в четирите клетки на решетката да се изобразят генотиповете на потомството от F2 поколението, получени от комбинацията на гаметите:
    *   Горна лява клетка: 'AA'
    *   Горна дясна клетка: 'Aa'
    *   Долна лява клетка: 'Aa'
    *   Долна дясна клетка: 'aa'
*   Под решетката, ясно да се представят съотношенията за F2 поколението:
    *   **Разпадане по Генотип (F2):** 1 AA : 2 Aa : 1 aa
    *   **Разпадане по Фенотип (F2):** 3 (с доминантен признак) : 1 (с рецесивен признак), като се поясни, че 'AA' и 'Aa' показват доминантния фенотип, а 'aa' - рецесивния.
Анализиращо кръстосване – Метод за установяване на генотипа на индивид с проявен доминантен признак (който може да бъде \(AA\) или \(Aa\)).
Индивидът с неизвестен генотип (доминантен фенотип) се кръстосва с хомозиготен рецесивен индивид (анализатор - \(aa\)).
Вариант 1: Родителят е хомозиготен (\(AA\)) $$P: AA \times aa$$ $$F_1: 100\% Aa$$ (Всички поколния са еднакви)
Вариант 2: Родителят е хетерозиготен (\(Aa\)) $$P: Aa \times aa$$ $$F_1: 50\% Aa : 50\% aa$$ (Наблюдава се разпадане 1:1)
Използва се в селското стопанство за селекция на чисти линии и отстраняване на нежелани рецесивни алели.
Задача за унаследяване при човека:
При хората къдравата коса е доминантен признак (\(A\)), а правата коса – рецесивен (\(a\)). Възможно ли е родители с къдрава коса да имат:
а) само деца с къдрава коса?
б) дете с права коса?
Определете възможните генотипове.

Да, и двата случая са възможни в зависимост от генотипа на родителите (които са с доминантен фенотип \(A-\)).

  • Случай а) Ако поне единият родител е хомозиготен по доминантния белег (\(AA\)), всички деца ще имат къдрава коса.
    Пример: \(P: AA \times Aa \rightarrow F_1: AA, Aa\) (всички къдрави).
  • Случай б) Ако и двамата родители са хетерозиготни (\(Aa\)), има 25% шанс за дете с права коса.
    Пример: \(P: Aa \times Aa \rightarrow F_1: aa\) (права коса) е възможно.
  • Монохибридно кръстосване проследява един признак.
  • I закон на Мендел: При кръстосване на чисти линии (\(AA \times aa\)), потомството е 100% еднообразно и хетерозиготно (\(Aa\)).
  • II закон на Мендел: При кръстосване на хибриди (\(Aa \times Aa\)), белезите се разпадат в отношение 3:1 по фенотип и 1:2:1 по генотип.
  • Анализиращо кръстосване: Използва се рецесивен родител (\(aa\)), за да се провери дали индивид с доминантен белег е чиста линия (\(AA\)) или хибрид (\(Aa\)).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас