Решение:
Текст 1
Сутринта срещнах Цецето – жената, която чистеше входа. Обикновено си разменяхме по няколко думи. Този път тя ме попита за сина ми. Не била го виждала отдавна. Казах ѝ, че е на турне (знаеше, че е пианист), и понечих да тръгна. Отминавайки, я чух:
– Ох, колко обичам класическата музика! Винаги, когато имам време, слушам концерти.
Обърнах се – беше се подпряла на метлата с унесен поглед. Всички ѝ викахме Цецето. Никой не знаеше точно на колко години е – изглеждаше възрастна. Синята ѝ престилка бе протрита на места, а липсваха и копчета. Обувките ѝ бяха толкова смазани, че не можеше да се каже боти ли са били някога, или половинки. Вършеше съвестно работата си, с достойнство. Не се оплакваше.
Грижеше се за болния си син – епилептик. Вдовишкият ѝ живот не беше никак лек.
Юлия Дивизиева, из Двайсет и пети кадър
Текст 2
… На ъгъла на кооперацията налетях на съседката от втория етаж – Радка. Късото кожено палто елегантно подчертаваше фигурата ѝ. Ходила на разходка – „Да се поразсее, че на този компютър по цял ден!“… Разказа ми за обира на третия етаж с всички подробности.
– Но леко се отървали! Ми ти да видиш моят Сашо да вземе онзи ден да иде на фризьор (на него за какво ли му е фризьор с тия пет косъма), и то не къде да е, а на „Алабин“, че толкова ли няма фризьорски салони, та точно там трябва да иде, но нали си има лична фризьорка, пък и салонът е по-престижен. И какво си мислиш направил – оставил си в колата всичко – лаптоп, от скъп по-скъп, в който е целият му офис! Чанта – „Бали“, химикалка – „Мон Блан“, шал – „Пиер Карден“, и когато се върнал до колата, тя била раз…
Съдържанието е заключено
Трябва да влезеш или да се регистрираш
