Урок 21 съдържа следните групи задачи:

Най-важното от урока

  • Едно сказуемо → просто изречение: „Иван и Петър четат“. Две или повече сказуеми → сложно изречение: „Иван чете, а Петър пише“.
  • Еднородните части имат еднаква синтактична служба: „Купих хляб и мляко“ - еднородни допълнения.
  • Съчинителната връзка свързва равнопоставени елементи - със съюз или безсъюзно.
  • Пунктуация: „хляб, сирене и мляко“; „Или чети, или пиши“; „Искам, но не мога“.
  • Съгласуване: „Мила и Валерия четат“ - сказуемото е в множествено число.
  • Определения: „весела, жизнерадостна песен“ - еднородни; „весела народна песен“ - разнородни.
  • „Обаче“: „Искам, обаче не мога“ - съюз; „Той обаче може“ - частица.
  • При проверка: първо сказуемите, после синтактичната служба, връзките и запетаите.
Частите на речта са видове думи: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие, съюз.
Частите на изречението показват каква синтактична служба изпълняват думите и словосъчетанията.
Част на изречениетоЗначение и изразяване
СказуемоОзначава какво става; изразява се с глагол.
ПодлогОзначава вършителя на действието; обикновено се изразява със съществително име или местоимение.
ДопълнениеОзначава обекта на действието; най-често се изразява със съществително име или местоимение.
Обстоятелствено пояснениеПоказва къде, кога, как, в какво количество се извършва действието; изразява се с наречие или със съчетание от предлог и съществително име.
ОпределениеПояснява съществително име; изразява се с прилагателно, числително, местоимение, съществително име или съчетание от предлог и съществително име.
ПриложениеВторостепенна част на изречението.
Главни части: подлог и сказуемо.
Второстепенни части: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение и приложение.
Мила чете интересна книга в стаята.

„Мила“ - подлог; „чете“ - сказуемо; „книга“ - допълнение; „интересна“ - определение към „книга“; „в стаята“ - обстоятелствено пояснение за място.

Простото изречение има едно сказуемо.
Сложното изречение има две или повече сказуеми и се състои от две или повече прости изречения.
Броят на простите изречения в сложното се определя от броя на сказуемите.

Иван и Петър закъсняха.

„Иван“ и „Петър“ - еднородни подлози; „закъсняха“ - сказуемо. Изречението е просто: има едно сказуемо.

Слънцето изгря и стопли земята.

„Слънцето“ - подлог в първото просто изречение; „изгря“ и „стопли“ - сказуеми; „земята“ - допълнение. Във второто просто изречение подлогът е подразбиращ се. Сложното изречение съдържа две прости изречения.

Сказуемото може да включва няколко думи: „ще прочете“, „се оглеждаше“, „е бил символ“. Броят се сказуемите, а не отделните думи в тях.
Съюзите са неизменяеми части на речта. Те свързват части на простото изречение или прости изречения в състава на сложното.
Според функцията си съюзите са съчинителни и подчинителни.
Съчинителната връзка свързва равнопоставени елементи: еднородни части или прости изречения. Осъществява се чрез съчинителни съюзи или безсъюзно.
Съчинителни съюзиПримери
Единичнии, или, а, но, ала, ама, обаче
Двойниили–или, ту–ту, нито–нито, хем–хем, ли–или, дали–или
С двойните съюзи ли–или и дали–или се образуват въпросителни изречения: „Дали ще се зарадват, или ще бъдат разочаровани?“
Еднородните части изпълняват една и съща синтактична служба и са свързани съчинително - със съюзи или безсъюзно.
Еднородни могат да бъдат частите на простото изречение с изключение на сказуемото. При свързване на две сказуеми се образува сложно изречение.

Тя купи хляб, сирене и мляко.

„Тя“ - подлог; „купи“ - сказуемо; „хляб“, „сирене“ и „мляко“ - еднородни допълнения, изразени със съществителни имена.

Той пееше тихо, провлечено и мечтателно.

„Той“ - подлог; „пееше“ - сказуемо; „тихо“, „провлечено“ и „мечтателно“ - еднородни обстоятелствени пояснения, изразени с наречия.

Прохладен, свеж въздух изпълни стаята.

„Прохладен“ и „свеж“ - еднородни определения, изразени с прилагателни имена; „въздух“ - подлог; „изпълни“ - сказуемо; „стаята“ - допълнение.

Еднородните части могат да се изразяват със съществителни имена, местоимения, прилагателни имена, наречия или словосъчетания. Предлогът влиза в състава на съответната част: „на входа и в коридора“. Важно е частите да имат една и съща служба, а не само да са еднакви по вид думи.
При еднородни подлози, които заедно назовават вършителите, сказуемото е в множествено число.
Оризът и памукът се отглеждат в страни с топъл климат.

„Оризът“ и „памукът“ - еднородни подлози; „се отглеждат“ - сказуемо в множествено число; „в страни“ - обстоятелствено пояснение; „с топъл климат“ - определение към „страни“.

Правилото се прилага и при обратен словоред, когато сказуемото предхожда подлозите: „На масата стоят хляб, сирене и плодове“.
ВидРазпознаванеПример
Еднородни определения Означават един и същи тип признаци. Между тях по смисъл може да се постави „и“. При безсъюзно свързване се отделят със запетая. веселата, жизнерадостна песен → веселата и жизнерадостна песен
Разнородни определения Означават различен тип признаци. Не образуват изброяване със съюза „и“. Между тях не се пише запетая. веселата народна песен - настроение и вид на песента
Не всяко съчетание от две прилагателни пред съществително име съдържа еднородни определения.
Сложно съчинено изречение е сложно изречение, чиито прости изречения са свързани със съчинителна връзка.
Простите изречения са смислово и граматично равнопоставени и относително самостоятелни. Никое от тях не пояснява част от другото.

„Слънцето изгря, птиците запяха.“ - безсъюзно сложно съчинено изречение. Възможни са отделните изречения „Слънцето изгря.“ и „Птиците запяха.“

„Когато слънцето изгря, птиците запяха.“ - връзката е подчинителна: първото изречение пояснява кога запяват птиците.

Отношение между действиятаПример
ПоследователностУчителят влезе, поздрави и седна.
ЕдновременностТя вървеше и се оглеждаше.
Паралелно протичанеМомичетата украсяваха елхата, а момчетата подреждаха стаята.
ПротивопоставянеПее хубаво, но се притеснява.
В едно сложно съчинено изречение може да се съчетават съюзно и безсъюзно свързване: „Той почука и влезе в стаята, приближи се до масата, но не седна“.

Основните правила се прилагат както между еднородни части, така и между простите изречения в сложното съчинено изречение.

СвързванеПравилоПримери
Еднократно „и“, „или“ Не се пише запетая пред съюза. Иван и Петър пристигнаха.
Ще четем или ще рисуваме.
Безсъюзно изброяване Пише се запетая между частите или изреченията. Купих ябълки, круши, сливи.
Зимата премина, ледовете се стопиха.
„а“, „но“, „ала“, „ама“, „обаче“ като съюз Пише се запетая пред съюза за противопоставяне. Избраха Йордан, а не Борис.
Успокои се, но за стъклото ѝ беше жал.
Двойни и повторени съюзи Пише се запетая пред втората и всяка следваща съставка. Нито на майка си, нито на баща си се обадих.
Ту влиза, ту излиза.
И пее, и танцува, и рисува.
„Тя купи хляб, сирене и мляко.“ - запетая има при безсъюзното изброяване, но не и пред еднократно употребеното „и“.
Наличието на няколко съюза „и“ в едно изречение не означава непременно повторен съюз. Проверява се кои елементи свързва всеки от тях.
При безсъюзно свързване на прости изречения в устната реч се прави пауза.
„Обаче“ като съюз свързва противопоставени изречения и може да се замени с „но“: „Ще дойда, обаче ще закъснея“.
„Обаче“ като частица внася смислов оттенък вътре в изречението и не се огражда със запетаи само заради присъствието си: „Брат ѝ обаче все е намръщен“. Не може да се замени с „но“ на същото място.
В разговорната реч „та“, „па“ и „че“ могат да се употребяват като съчинителни съюзи със значение, близко до „и“.
Синтактичните синоними представят близък смисъл с различен строеж.
  • Просто изречение с деепричастие: „Тръгвайки към училище, тя се сети за домашната работа“.
  • Просто изречение с предлог и отглаголно съществително: „На тръгване към училище тя се сети за домашната работа“.
  • Сложно съчинено изречение: „Тя тръгна към училище и се сети за домашната работа“.
За по-стегнат и плавен изказ ненужното повтаряне на „и“ може да се замени с безсъюзно свързване: „Отидох при него, зададох му въпроса си, той ми обясни всичко и се сдобрихме“.
  1. Откриват се сказуемите. Определя се дали изречението е просто или сложно.
  2. Установява се какво свързва съюзът: еднородни части или прости изречения.
  3. Проверява се синтактичната служба. Еднородните части имат еднаква функция.
  4. При сложно изречение се проверява връзката. Съчинителната връзка е между равнопоставени прости изречения.
  5. Прилага се пунктуационното правило: безсъюзно свързване, единичен, двоен или повторен съюз, противопоставяне.
  6. Проверяват се съгласуването и определенията: множествено число при съвместно действащи еднородни подлози; разграничаване на еднородни и разнородни определения.
Еднородни части могат да се срещат и вътре в простите изречения, които изграждат едно сложно изречение.

Задачи за упражнение

1. Лесна задача. Кои са еднородните части в изречението „Мила и Валерия четат“? Просто или сложно е то?

Мила и Валерия четат.

„Мила“ и „Валерия“ - еднородни подлози; „четат“ - сказуемо в множествено число. Изречението е просто, защото има едно сказуемо. Пред еднократното „и“ няма запетая.

2. Средна задача. Поставете необходимите запетаи:
  1. Купих ябълки круши и сливи.
  2. Той почука но никой не отвори.
  3. Или ще четем или ще рисуваме.
  4. Ще тръгнем сега или ще изчакаме.
  1. Купих ябълки, круши и сливи. - Запетая при безсъюзно изброяване; без запетая пред единичното „и“.
  2. Той почука, но никой не отвори. - Запетая пред съюза за противопоставяне.
  3. Или ще четем, или ще рисуваме. - Запетая пред втората част на двойния съюз.
  4. Ще тръгнем сега или ще изчакаме. - Без запетая пред еднократното „или“.
3. Средна задача. Определете вида на определенията и поставете запетая, където е необходимо:
  1. Веселата жизнерадостна песен се разнесе.
  2. Веселата народна песен се разнесе.

Веселата, жизнерадостна песен се разнесе.

„Веселата“ и „жизнерадостна“ - еднородни определения: допускат свързване с „и“; „песен“ - подлог; „се разнесе“ - сказуемо.

Веселата народна песен се разнесе.

„Веселата“ и „народна“ - разнородни определения: означават настроение и вид; „песен“ - подлог; „се разнесе“ - сказуемо. Не се пише запетая между определенията.

4. Трудна задача. Поставете необходимите запетаи и определете броя на простите изречения и еднородните части:

Свраката и косът кацнаха на клона огледаха реката но не видяха риби и жаби.

Свраката и косът кацнаха на клона, огледаха реката, но не видяха риби и жаби.

  • „Свраката“ и „косът“ - еднородни подлози в първото просто изречение.
  • „Кацнаха“, „огледаха“, „не видяха“ - три сказуеми, следователно три прости изречения. Във второто и третото подлогът е подразбиращ се.
  • „На клона“ - обстоятелствено пояснение; „реката“ - допълнение.
  • „Риби“ и „жаби“ - еднородни допълнения в третото просто изречение.
  • Първата запетая отделя безсъюзно свързани изречения; втората е пред „но“. Пред двете употреби на „и“ няма запетая: те свързват различни двойки еднородни части.

Изречението е сложно съчинено със смесено съюзно и безсъюзно свързване.

5. Трудна задача. Определете ролята на „обаче“ и пунктуацията. След това преобразувайте последното изречение в просто по два начина.
  1. Ще дойда обаче ще закъснея.
  2. Тя обаче не закъсня.
  3. Тя тръгна към училище и се сети за домашната работа.
  1. „Ще дойда, обаче ще закъснея.“ - „обаче“ е съчинителен съюз със значение на „но“; пред него има запетая.
  2. „Тя обаче не закъсня.“ - „обаче“ е частица; не се отделя със запетаи.
  3. С деепричастие: „Тръгвайки към училище, тя се сети за домашната работа“.
    С предлог и отглаголно съществително: „На тръгване към училище тя се сети за домашната работа“.

Двата преобразувани варианта имат по едно сказуемо - „се сети“, и са прости изречения.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас