Най-важното от урока
- Едно сказуемо → просто изречение: „Иван и Петър четат“. Две или повече сказуеми → сложно изречение: „Иван чете, а Петър пише“.
- Еднородните части имат еднаква синтактична служба: „Купих хляб и мляко“ - еднородни допълнения.
- Съчинителната връзка свързва равнопоставени елементи - със съюз или безсъюзно.
- Пунктуация: „хляб, сирене и мляко“; „Или чети, или пиши“; „Искам, но не мога“.
- Съгласуване: „Мила и Валерия четат“ - сказуемото е в множествено число.
- Определения: „весела, жизнерадостна песен“ - еднородни; „весела народна песен“ - разнородни.
- „Обаче“: „Искам, обаче не мога“ - съюз; „Той обаче може“ - частица.
- При проверка: първо сказуемите, после синтактичната служба, връзките и запетаите.
| Част на изречението | Значение и изразяване |
|---|---|
| Сказуемо | Означава какво става; изразява се с глагол. |
| Подлог | Означава вършителя на действието; обикновено се изразява със съществително име или местоимение. |
| Допълнение | Означава обекта на действието; най-често се изразява със съществително име или местоимение. |
| Обстоятелствено пояснение | Показва къде, кога, как, в какво количество се извършва действието; изразява се с наречие или със съчетание от предлог и съществително име. |
| Определение | Пояснява съществително име; изразява се с прилагателно, числително, местоимение, съществително име или съчетание от предлог и съществително име. |
| Приложение | Второстепенна част на изречението. |
Второстепенни части: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение и приложение.
„Мила“ - подлог; „чете“ - сказуемо; „книга“ - допълнение; „интересна“ - определение към „книга“; „в стаята“ - обстоятелствено пояснение за място.
Иван и Петър закъсняха.
„Иван“ и „Петър“ - еднородни подлози; „закъсняха“ - сказуемо. Изречението е просто: има едно сказуемо.
Слънцето изгря и стопли земята.
„Слънцето“ - подлог в първото просто изречение; „изгря“ и „стопли“ - сказуеми; „земята“ - допълнение. Във второто просто изречение подлогът е подразбиращ се. Сложното изречение съдържа две прости изречения.
| Съчинителни съюзи | Примери |
|---|---|
| Единични | и, или, а, но, ала, ама, обаче |
| Двойни | или–или, ту–ту, нито–нито, хем–хем, ли–или, дали–или |
Тя купи хляб, сирене и мляко.
„Тя“ - подлог; „купи“ - сказуемо; „хляб“, „сирене“ и „мляко“ - еднородни допълнения, изразени със съществителни имена.
Той пееше тихо, провлечено и мечтателно.
„Той“ - подлог; „пееше“ - сказуемо; „тихо“, „провлечено“ и „мечтателно“ - еднородни обстоятелствени пояснения, изразени с наречия.
Прохладен, свеж въздух изпълни стаята.
„Прохладен“ и „свеж“ - еднородни определения, изразени с прилагателни имена; „въздух“ - подлог; „изпълни“ - сказуемо; „стаята“ - допълнение.
„Оризът“ и „памукът“ - еднородни подлози; „се отглеждат“ - сказуемо в множествено число; „в страни“ - обстоятелствено пояснение; „с топъл климат“ - определение към „страни“.
| Вид | Разпознаване | Пример |
|---|---|---|
| Еднородни определения | Означават един и същи тип признаци. Между тях по смисъл може да се постави „и“. При безсъюзно свързване се отделят със запетая. | веселата, жизнерадостна песен → веселата и жизнерадостна песен |
| Разнородни определения | Означават различен тип признаци. Не образуват изброяване със съюза „и“. Между тях не се пише запетая. | веселата народна песен - настроение и вид на песента |
„Слънцето изгря, птиците запяха.“ - безсъюзно сложно съчинено изречение. Възможни са отделните изречения „Слънцето изгря.“ и „Птиците запяха.“
„Когато слънцето изгря, птиците запяха.“ - връзката е подчинителна: първото изречение пояснява кога запяват птиците.
| Отношение между действията | Пример |
|---|---|
| Последователност | Учителят влезе, поздрави и седна. |
| Едновременност | Тя вървеше и се оглеждаше. |
| Паралелно протичане | Момичетата украсяваха елхата, а момчетата подреждаха стаята. |
| Противопоставяне | Пее хубаво, но се притеснява. |
Основните правила се прилагат както между еднородни части, така и между простите изречения в сложното съчинено изречение.
| Свързване | Правило | Примери |
|---|---|---|
| Еднократно „и“, „или“ | Не се пише запетая пред съюза. | Иван и Петър пристигнаха. Ще четем или ще рисуваме. |
| Безсъюзно изброяване | Пише се запетая между частите или изреченията. | Купих ябълки, круши, сливи. Зимата премина, ледовете се стопиха. |
| „а“, „но“, „ала“, „ама“, „обаче“ като съюз | Пише се запетая пред съюза за противопоставяне. | Избраха Йордан, а не Борис. Успокои се, но за стъклото ѝ беше жал. |
| Двойни и повторени съюзи | Пише се запетая пред втората и всяка следваща съставка. | Нито на майка си, нито на баща си се обадих. Ту влиза, ту излиза. И пее, и танцува, и рисува. |
- Просто изречение с деепричастие: „Тръгвайки към училище, тя се сети за домашната работа“.
- Просто изречение с предлог и отглаголно съществително: „На тръгване към училище тя се сети за домашната работа“.
- Сложно съчинено изречение: „Тя тръгна към училище и се сети за домашната работа“.
- Откриват се сказуемите. Определя се дали изречението е просто или сложно.
- Установява се какво свързва съюзът: еднородни части или прости изречения.
- Проверява се синтактичната служба. Еднородните части имат еднаква функция.
- При сложно изречение се проверява връзката. Съчинителната връзка е между равнопоставени прости изречения.
- Прилага се пунктуационното правило: безсъюзно свързване, единичен, двоен или повторен съюз, противопоставяне.
- Проверяват се съгласуването и определенията: множествено число при съвместно действащи еднородни подлози; разграничаване на еднородни и разнородни определения.
Задачи за упражнение
Мила и Валерия четат.
„Мила“ и „Валерия“ - еднородни подлози; „четат“ - сказуемо в множествено число. Изречението е просто, защото има едно сказуемо. Пред еднократното „и“ няма запетая.
- Купих ябълки круши и сливи.
- Той почука но никой не отвори.
- Или ще четем или ще рисуваме.
- Ще тръгнем сега или ще изчакаме.
- Купих ябълки, круши и сливи. - Запетая при безсъюзно изброяване; без запетая пред единичното „и“.
- Той почука, но никой не отвори. - Запетая пред съюза за противопоставяне.
- Или ще четем, или ще рисуваме. - Запетая пред втората част на двойния съюз.
- Ще тръгнем сега или ще изчакаме. - Без запетая пред еднократното „или“.
- Веселата жизнерадостна песен се разнесе.
- Веселата народна песен се разнесе.
Веселата, жизнерадостна песен се разнесе.
„Веселата“ и „жизнерадостна“ - еднородни определения: допускат свързване с „и“; „песен“ - подлог; „се разнесе“ - сказуемо.
Веселата народна песен се разнесе.
„Веселата“ и „народна“ - разнородни определения: означават настроение и вид; „песен“ - подлог; „се разнесе“ - сказуемо. Не се пише запетая между определенията.
Свраката и косът кацнаха на клона огледаха реката но не видяха риби и жаби.
Свраката и косът кацнаха на клона, огледаха реката, но не видяха риби и жаби.
- „Свраката“ и „косът“ - еднородни подлози в първото просто изречение.
- „Кацнаха“, „огледаха“, „не видяха“ - три сказуеми, следователно три прости изречения. Във второто и третото подлогът е подразбиращ се.
- „На клона“ - обстоятелствено пояснение; „реката“ - допълнение.
- „Риби“ и „жаби“ - еднородни допълнения в третото просто изречение.
- Първата запетая отделя безсъюзно свързани изречения; втората е пред „но“. Пред двете употреби на „и“ няма запетая: те свързват различни двойки еднородни части.
Изречението е сложно съчинено със смесено съюзно и безсъюзно свързване.
- Ще дойда обаче ще закъснея.
- Тя обаче не закъсня.
- Тя тръгна към училище и се сети за домашната работа.
- „Ще дойда, обаче ще закъснея.“ - „обаче“ е съчинителен съюз със значение на „но“; пред него има запетая.
- „Тя обаче не закъсня.“ - „обаче“ е частица; не се отделя със запетаи.
-
С деепричастие: „Тръгвайки към училище, тя се сети за домашната работа“.
С предлог и отглаголно съществително: „На тръгване към училище тя се сети за домашната работа“.
Двата преобразувани варианта имат по едно сказуемо - „се сети“, и са прости изречения.