29. Употреба на Фразеологичните Словосъчетания

Решение: Откъс от разказа на Чудомир „Не е куче като куче“ – Ааа! Пантата не е такъв човек! Не е такъв. Гаранция! Той на мазаното не плюе! Само едно ще ти кажа: щом го поемаш от ръцете му и му броиш парите, качвай се на колата и – дим да те няма! Останеш ли за утре тука, още по-мъчно ще му стане и тогава не отговарям. Тъй, пипнеш ли го – дим да те няма! Тъкмо туй си приказвали, ето го той пристига, води го и право при търговеца. – Заповядай – дума, – от сърце ти го давам сега. Нали ще имам поне една снимка от него, халал да ти е! Мъчно ми е малко, ама ще ми мине. Сиромах човек като мене да си гледа голотията. Грабнал кучето търговецът, наброил му парите, сбогувал се набързо, впрегнал каруцата си и си заминал още същия час. Щом си заминал и Пантата хвърлил траура, че като събрал компанията вечерта на Петко Иванкин в кръчмата, че ядене, мила мале, че пиене, че плюскане, че ръченици, че кючек – до съмнало! Умири се махалата и стопаните си отдъхнаха от пустото му куче. Само си отваряше чуждите кухни и по цели тенджери с манджи излапваше, червеи да го ядат! И хляба из подниците вадеше. Не оставяше яйце в полог да се задържи, суджук на върлина да изсъхне, а срещне ли дете на улицата с филия, грабне му я из ръцете и я глътне моментално. Пък ловът му – господ да те пази! Заекът бяга нагоре, то тича надолу, пъдпъдъците му се петлеят из краката, а то души де са оставили жътварите яденето. Три пъти е гърмяно и колко пъти ветеринарният се мъчи да го отрови, ама не е куче като куче – ни куршум го лови, ни отрова гълта, крастата проклета! РЕЧНИК подница. Остар. Глинен съд за печене на хляб. пол…