Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Условие за топлинно равновесие

Дадено: Две тела в топлинен контакт. Търсим: Условие за топлинно равновесие. Топлинното равновесие е състояние, при което няма нетен топлообмен между две тела. То се достига, когато двете тела имат еднаква температура.

Температура на кипене

Дадено: Вода. Търсим: Как се променя температурата на кипене с промяна на налягането. Температурата на кипене зависи от външното налягане. При по-високо налягане температурата на кипене се повишава.

Положителна работа

Дадено: Тела. Търсим: Кога телата извършват положителна работа. Телата извършват положителна работа, когато се разширяват.

Топлинно равновесие

Топлинно равновесие се установява, когато две тела имат еднаква температура.

Единица за температура

Основната единица за температура в SI е келвин (K).

Най-ниска температура

Абсолютната нула е -273,15°C (0 K). Температура -285°C е невъзможна.

Условие за топлообмен

Топлообмен се извършва между тела с различна температура.

Специфична топлина на топене

Специфичната топлина на топене се измерва в J/kg.

Работа при изохорен и адиабатен процес

При изохорен процес (\(V = const\)) не се извършва работа. При адиабатен процес може да се извършва работа.

Адиабатно разширение

При адиабатно разширение газовете се охлаждат.

Топлинна машина

Бензиновият двигател е топлинна машина.

Подробно решение

Стъпка 1: Топлинно равновесие

Топлинното равновесие е състояние, при което няма нетен топлообмен между две тела в топлинен контакт. Това се случва, когато двете тела имат еднаква температура. Верният отговор е а).

Стъпка 2: Основна единица за температура

Основната единица за температура в SI е келвин (К). Градус Целзий (°C) е производна единица. Верният отговор е б).

Стъпка 3: Най-ниска температура

Абсолютната нула е \( -273,15^{\circ} \mathrm{C} \), което е най-ниската възможна температура. Следователно, \( -285^{\circ} \mathrm{C} \) е невъзможна температура. Верният отговор е a).

Стъпка 4: Условие за топлообмен

За да се извърши топлообмен между две тела, те трябва да имат различна температура. Топлината преминава от тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура. Верният отговор е а).

Стъпка 5: Единица за специфична топлина на топене

Специфичната топлина на топене е количеството топлина, необходимо за разтопяване на 1 kg вещество при постоянна температура. Единицата е J/kg. Верният отговор е б).

Условие за топлинно равновесие

Стъпка 1: Топлинно равновесие

Топлинното равновесие е състояние, при което няма нетен топлообмен между две тела в топлинен контакт. Това означава, че двете тела си обменят еднакво количество топлина за единица време.

Стъпка 2: Температура и топлинно равновесие

Условието за топлинно равновесие е двете тела да имат еднаква температура.

Стъпка 3: Отговор

Верният отговор е а).

Температура на кипене

Стъпка 1: Кипене

Кипенето е процес на фазов преход от течно състояние в газообразно състояние, който протича в целия обем на течността. Температурата, при която течността кипи, се нарича температура на кипене.

Стъпка 2: Влияние на налягането

Температурата на кипене на водата зависи от външното налягане. При по-високо външно налягане е необходимо повече енергия, за да се преодолеят междумолекулните сили и водата да премине в газообразно състояние. Следователно, при повишаване на външното налягане, температурата на кипене на водата нараства.

Стъпка 3: Отговор

Верният отговор е а).

Положителна работа

Стъпка 1: Работа

Работата \( A \) е физична величина, която характеризира действието на сила върху тяло, в резултат на което тялото се премества.

Стъпка 2: Положителна работа

Телата извършват положителна работа, когато се разширяват, т.е. увеличават обема си. В този случай силата, която тялото упражнява, действа в посока на преместването.

Стъпка 3: Отговор

Верният отговор е б).

Стъпка 1: Топлинно равновесие

Топлинното равновесие между две тела се установява, когато температурите им се изравнят. Верният отговор е а).

Стъпка 2: Единица за температура

Основната единица за температура в SI е келвин (K). Градус Целзий (°C) също се използва, но не е основна единица в SI. Верният отговор е б).

Стъпка 3: Най-ниска температура

Абсолютната нула е \( -273,15^\circ C \), което е равно на 0 K. Температури под абсолютната нула не са възможни. Следователно, от двата варианта, по-вероятният е б) \( -285^\circ C \).

Стъпка 4: Условие за топлообмен

За да се извърши топлообмен между две тела, е необходимо те да имат различна температура. Топлината преминава от тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура. Верният отговор е а).

Стъпка 5: Специфична топлина на топене

Специфичната топлина на топене показва количеството топлина, необходимо за разтопяване на 1 kg вещество. Единицата е J/kg. Верният отговор е б).

Стъпка 6: Кипене на водата

При повишаване на външното налягане температурата на кипене на водата се повишава. Верният отговор е а).

Стъпка 7: Работа на телата

Телата извършват положителна работа, когато се разширяват. Верният отговор е б).

Стъпка 8: Работа на външни сили

Външните сили извършват положителна работа, когато свиват телата. Верният отговор е а).

Стъпка 9: Вечен двигател

Вечният двигател е невъзможен, защото противоречи на първия принцип на термодинамиката. Верният отговор е б).

Стъпка 10: Топлообмен

Топлообмен не се извършва при адиабатен процес. Верният отговор е б).

Стъпка 11: Идеален газ

Идеалният газ е физичен модел, който не отчита взаимодействието между молекулите от разстояние. Верният отговор е б).

Стъпка 12: Работа при процеси

Работа не се извършва при изохорен процес. Верният отговор е а).

Стъпка 13: Адиабатно разширение

При адиабатно разширение газовете се охлаждат. Верният отговор е б).

Стъпка 14: Топлинна машина

Бензиновият двигател е пример за топлинна машина. Верният отговор е б).

Стъпка 1: Топлинно равновесие

Топлинното равновесие е състояние, при което няма нетен топлообмен между две тела в топлинен контакт. Това се случва, когато двете тела имат еднаква температура. Верният отговор е а).

Стъпка 2: Работа при изохорен и адиабатен процес

Работа се извършва, когато обемът на системата се променя. * При изохорен процес (\(V=const\)) обемът е постоянен и не се извършва работа. * При адиабатен процес може да се извършва работа, ако обемът се променя (например при адиабатно разширение или свиване). Верният отговор е а).

Стъпка 3: Адиабатно разширение

При адиабатно разширение газът извършва работа, но не обменя топлина с околната среда. В резултат на това вътрешната му енергия намалява и той се охлажда. Верният отговор е б).

Стъпка 4: Топлинна машина

Топлинната машина е устройство, което преобразува топлинна енергия в механична работа. Бензиновият двигател на автомобил е пример за топлинна машина, докато електромоторът на прахосмукачка преобразува електрическа енергия в механична работа. Верният отговор е б).

Стъпка 1: Топлинно равновесие

Топлинното равновесие е състояние, при което няма нетен пренос на топлина между две тела в термичен контакт. Това се случва, когато двете тела достигнат еднаква температура.

Стъпка 2: Отговор на въпроса

Верният отговор е а) температура. Когато две тела са в топлинно равновесие, те имат еднаква температура, но не е задължително да имат еднаква вътрешна енергия. Вътрешната енергия зависи от температурата, но и от други фактори като броя на частиците и вида на веществото.

Най-важното от урока

Механика

Механично движение е промяната на положението на едно тяло спрямо друго (отправно тяло) с течение на времето.
Траектория е линията, която описва движещото се тяло. Бива праволинейна или криволинейна.
Движението и покоят са относителни – зависят от избора на отправно тяло.
Пътник във влак е в покой спрямо влака, но се движи спрямо гарата. Отправното тяло в първия случай е влакът, а във втория – гарата.
Когато кола се движи по прав път, каква е траекторията на точка от гумата спрямо земята и спрямо оста на колелото?
Спрямо земята траекторията е сложна крива линия (циклоида). Спрямо оста на колелото траекторията е окръжност.
Средна скорост (\(v_{ср}\)) е отношението на целия изминат път (\(s\)) към времето (\(t\)), за което е изминат. Използва се при неравномерно движение.
\[ v_{ср} = \frac{s}{t} \]
Моментна скорост (\(v\)) е скоростта на тялото в даден момент. Тя е равна на средната скорост за много малък интервал от време.
\[ v = \frac{\Delta s}{\Delta t} \quad (\text{за много малко } \Delta t) \]
Ускорение (\(a\)) е физична величина, която показва колко бързо се променя скоростта.
\[ a = \frac{\Delta v}{\Delta t} = \frac{v_{крайна} - v_{начална}}{t} \] Мерна единица: метър за секунда на квадрат (\(\text{m/s}^2\)).
Автомобил увеличава скоростта си от 10 m/s на 22 m/s за 4 секунди. Ускорението му е: \[ a = \frac{22 \text{ m/s} - 10 \text{ m/s}}{4 \text{ s}} = \frac{12 \text{ m/s}}{4 \text{ s}} = 3 \text{ m/s}^2 \] Това означава, че всяка секунда скоростта му нараства с 3 m/s.
Спринтьор достига скорост 9 m/s за 3 s, тръгвайки от покой. Какво е средното му ускорение?
Началната скорост е \(v_{начална} = 0\). \[ a = \frac{9 \text{ m/s} - 0 \text{ m/s}}{3 \text{ s}} = 3 \text{ m/s}^2 \]
Движение с постоянно ускорение (\(a = \text{const}\)). Бива два вида:
  • Равноускорително: скоростта нараства (ускорението е с посока на скоростта).
  • Равнозакъснително: скоростта намалява (ускорението е с посока, обратна на скоростта).
Закони за скорост и път: \[ \begin{array}{|l|c|c|} \hline \textbf{Вид движение} & \textbf{Закон за скоростта} & \textbf{Закон за пътя} \\ \hline \text{Равноускорително} & v = v_0 + at & s = v_0 t + \frac{at^2}{2} \\ \hline \text{Равнозакъснително} & v = v_0 - at & s = v_0 t - \frac{at^2}{2} \\ \hline \end{array} \] \(v_0\) е началната скорост. Ако движението започва от покой, \(v_0 = 0\).
Автомобил се движи с \(v_0 = 10 \text{ m/s}\) и ускорява с \(a = 2 \text{ m/s}^2\). След \(t = 5 \text{ s}\) скоростта му ще бъде \(v = 10 + 2 \cdot 5 = 20 \text{ m/s}\), а изминатият път ще е \(s = 10 \cdot 5 + \frac{2 \cdot 5^2}{2} = 50 + 25 = 75 \text{ m}\).
Влак намалява скоростта си от 20 m/s до 0 за 10 s. Какъв път изминава до спирането си (спирачен път)?
Първо намираме ускорението (в случая е отрицателно): \(0 = 20 - a \cdot 10 \implies 10a = 20 \implies a = 2 \text{ m/s}^2\). Сега намираме пътя: \(s = 20 \cdot 10 - \frac{2 \cdot 10^2}{2} = 200 - 100 = 100 \text{ m}\).
Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, докато външно въздействие (сила) не го изведе от това състояние.
Инертност е свойството на телата да се съпротивляват на промяна в състоянието им на движение. Масата (\(m\)) е количествена мярка за инертността.
Когато автобус рязко спре, пътниците политат напред. Това е така, защото телата им по инерция се стремят да запазят предишното си състояние на движение.
Защо е по-трудно да бутнеш спрял автомобил, отколкото спряла пазарска количка?
Автомобилът има много по-голяма маса, следователно е по-инертен и се съпротивлява повече на промяната от състояние на покой към движение.
Ускорението \(a\), което едно тяло придобива, е правопропорционално на приложената му равнодействаща сила \(F\) и обратнопропорционално на масата му \(m\).
\[ F = ma \] \(F\) е равнодействащата сила в нютони (N), \(m\) е масата в kg, \(a\) е ускорението в \(\text{m/s}^2\).
Ако сила от 10 N действа на тяло с маса 2 kg, то ще се движи с ускорение: \[ a = \frac{F}{m} = \frac{10 \text{ N}}{2 \text{ kg}} = 5 \text{ m/s}^2 \]
Каква равнодействаща сила е необходима, за да придаде на автомобил с маса 1200 kg ускорение от \(3 \text{ m/s}^2\)?
\[ F = ma = 1200 \text{ kg} \cdot 3 \text{ m/s}^2 = 3600 \text{ N} \]
Ако едно тяло действа на друго със сила (действие), то второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила (противодействие).
Силите на действие и противодействие са приложени към различни тела и затова никога не се уравновесяват.
{Диаграма на две взаимодействащи си тела, А и B. Силата, с която А действа на B (F_AB), е равна по големина и противоположна по посока на силата, с която B действа на А (F_BA).}
Когато ракета изхвърля газове надолу (действие), газовете избутват ракетата нагоре (противодействие). Това е принципът на реактивното движение.
Когато скачате от лодка към брега, защо лодката се отмества в обратна посока? Кое е действието и кое противодействието?
Действието е силата, с която краката ви избутват лодката назад. Противодействието е силата, с която лодката избутва вас напред към брега.
Сила на тежестта (\(G\)) е гравитационната сила, с която Земята привлича телата. Насочена е вертикално надолу.
\[ G = mg \] където \(g \approx 9,8 \text{ m/s}^2\) е земното ускорение.
Тегло (\(P\)) е силата, с която едно тяло натиска опората си или опъва нишката, на която е окачено. Когато тялото е в покой върху хоризонтална опора, \(P=G\).
Сила на триене (\(F_{тр}\)) възниква при допира на две повърхности и се противопоставя на движението.
\[ F_{тр} = \mu N \] където \(\mu\) е коефициент на триене, а \(N\) е силата на реакция на опората.
Тяло с маса 10 kg лежи на хоризонтална повърхност. Силата му на тежестта е \(G = 10 \text{ kg} \cdot 9,8 \text{ m/s}^2 = 98 \text{ N}\). Теглото му също е 98 N. Ако коефициентът на триене е \(\mu=0.2\), силата на триене при плъзгане е \(F_{тр} = 0.2 \cdot 98 \text{ N} = 19.6 \text{ N}\).
Намерете силата на тежестта на човек с маса 70 kg.
Приемаме \(g \approx 10 \text{ m/s}^2\). \[ G = mg = 70 \text{ kg} \cdot 10 \text{ m/s}^2 = 700 \text{ N} \]
Механична работа (\(A\)) се извършва, когато сила (\(F\)) премества тяло на разстояние (\(s\)).
\[ A = Fs \] Мерна единица: джаул (J).
Мощност (\(P\)) е работата, извършена за единица време.
\[ P = \frac{A}{t} \] Мерна единица: ват (W).
Кинетична енергия (\(E_k\)) е енергията на движение.
\[ E_k = \frac{mv^2}{2} \]
Потенциална енергия (\(E_p\)) е енергията на взаимодействие (например гравитационно).
\[ E_p = mgh \]
Кран повдига товар с маса 200 kg на височина 10 m за 20 s. Работата е: \(A = G \cdot h = (mgh) = 200 \cdot 10 \cdot 10 = 20000 \text{ J} = 20 \text{ kJ}\). Мощността е: \(P = \frac{20000 \text{ J}}{20 \text{ s}} = 1000 \text{ W} = 1 \text{ kW}\). В края на повдигането товарът има потенциална енергия \(E_p = 20 \text{ kJ}\).
Изчислете кинетичната енергия на автомобил с маса 1000 kg, движещ се със скорост 72 km/h.
Първо преобразуваме скоростта в m/s: \(72 \text{ km/h} = \frac{72 \cdot 1000}{3600} \text{ m/s} = 20 \text{ m/s}\). \[ E_k = \frac{1000 \text{ kg} \cdot (20 \text{ m/s})^2}{2} = \frac{1000 \cdot 400}{2} = 200000 \text{ J} = 200 \text{ kJ} \]
Когато върху едно тяло действа само сила на тежестта (и други консервативни сили), неговата пълна механична енергия (\(E = E_k + E_p\)) се запазва.
Това означава, че кинетичната и потенциалната енергия могат да се превръщат една в друга, но сумата им остава постоянна. Силите на триене намаляват механичната енергия.
\[ E = E_k + E_p = \frac{mv^2}{2} + mgh = \text{const} \]
{Диаграма на люлеещо се махало. В най-високите точки скоростта е 0, E_k=0, а E_p е максимална. В най-ниската точка височината е 0, E_p=0, а E_k е максимална. Във всички точки сумата E_k+E_p е една и съща.}
Топка, пусната от височина 5 m (\(v_0=0\)), достига земята (\(h=0\)). Според закона: \(E_{начална} = mgh = m \cdot 10 \cdot 5 = 50m\). \(E_{крайна} = \frac{mv^2}{2}\). Тъй като \(E_{начална} = E_{крайна}\), то \(50m = \frac{mv^2}{2} \implies v^2 = 100 \implies v = 10 \text{ m/s}\).
От каква височина трябва да падне тяло, за да достигне скорост 20 m/s точно преди удара в земята (пренебрегнете съпротивлението на въздуха)?
Прилагаме закона: \(mgh = \frac{mv^2}{2}\). Съкращаваме \(m\). \[ gh = \frac{v^2}{2} \implies h = \frac{v^2}{2g} = \frac{(20 \text{ m/s})^2}{2 \cdot 10 \text{ m/s}^2} = \frac{400}{20} = 20 \text{ m} \]
Налягането (\(p\)) е равно на силата на натиск (\(F\)), приложена перпендикулярно върху единица площ (\(S\)).
\[ p = \frac{F}{S} \] Мерна единица: паскал (Pa). \(1 \text{ Pa} = 1 \text{ N/m}^2\).
Закон на Паскал: Налягането, приложено върху затворена течност или газ, се предава без изменение във всички точки и по всички посоки.
Хидравличната преса използва закона на Паскал. Малка сила \(F_1\), приложена върху малко бутало с площ \(S_1\), създава налягане \(p = F_1/S_1\). Това налягане се предава и действа върху голямо бутало с площ \(S_2\), създавайки много по-голяма сила \(F_2 = p \cdot S_2\). {Схема на хидравлична преса с малко бутало (S1, F1) и голямо бутало (S2, F2), свързани със съд с течност.}
Сила от 50 N е приложена върху малкото бутало на хидравлична преса с площ \(S_1 = 10 \text{ cm}^2\). Каква сила ще повдигне голямото бутало, ако площта му е \(S_2 = 200 \text{ cm}^2\)?
От \(\frac{F_1}{S_1} = \frac{F_2}{S_2}\) следва \(F_2 = F_1 \frac{S_2}{S_1}\). \[ F_2 = 50 \text{ N} \cdot \frac{200 \text{ cm}^2}{10 \text{ cm}^2} = 50 \text{ N} \cdot 20 = 1000 \text{ N} \]
Хидростатично налягане (\(p_c\)) е налягането, дължащо се на теглото на стълб течност.
\[ p_c = \rho g h \] \(\rho\) е плътността на течността, \(h\) е дълбочината.
Закон на Архимед: На всяко тяло, потопено в течност или газ, действа изтласкваща сила (\(F_A\)), насочена вертикално нагоре и равна на теглото на изместената от тялото течност.
\[ F_A = \rho_{течност} g V_{потопен} \] \(V_{потопен}\) е обемът на потопената част от тялото.
Условия за плаване:
  • Ако \(G > F_A\) (или \(\rho_{тяло} > \rho_{течност}\)), тялото потъва.
  • Ако \(G < F_A\) (или \(\rho_{тяло} < \rho_{течност}\)), тялото изплува.
  • Ако \(G = F_A\) (или \(\rho_{тяло} = \rho_{течност}\)), тялото плава в равновесие.
Налягането на дълбочина 10 m под вода (\(\rho = 1000 \text{ kg/m}^3\)) е \(p_c = 1000 \cdot 10 \cdot 10 = 100000 \text{ Pa} \approx 1 \text{ atm}\).
Тяло с обем \(V = 0.1 \text{ m}^3\) е изцяло потопено във вода. Каква е изтласкващата сила, която му действа?
\[ F_A = \rho_{вода} g V = 1000 \frac{\text{kg}}{\text{m}^3} \cdot 10 \frac{\text{m}}{\text{s}^2} \cdot 0.1 \text{ m}^3 = 1000 \text{ N} \]

Задачи за упражнение

Лесна: Щангист вдига щанга с маса 150 kg на височина 2 m. Каква работа е извършил? (Приемете \(g=10 \text{ m/s}^2\))
Силата, която щангистът прилага, е равна на силата на тежестта на щангата: \(F = G = mg\). \(F = 150 \text{ kg} \cdot 10 \text{ m/s}^2 = 1500 \text{ N}\). Работата е \(A = Fs = 1500 \text{ N} \cdot 2 \text{ m} = 3000 \text{ J} = 3 \text{ kJ}\).
Средна: Автомобил с маса 1 тон се движи със скорост 36 km/h. Водачът натиска спирачките и автомобилът спира след 20 m. Намерете големината на спирачната сила, приемайки я за постоянна.
Началната кинетична енергия на автомобила се превръща в работа на спирачната сила. \(v_0 = 36 \text{ km/h} = 10 \text{ m/s}\). \(m = 1000 \text{ kg}\). Началната енергия е \(E_k = \frac{mv_0^2}{2} = \frac{1000 \cdot 10^2}{2} = 50000 \text{ J}\). Работата на спирачната сила е \(A = F_{сп} \cdot s\). От \(E_k = A\), следва \(50000 \text{ J} = F_{сп} \cdot 20 \text{ m}\). \[ F_{сп} = \frac{50000 \text{ J}}{20 \text{ m}} = 2500 \text{ N} \]
Трудна: Айсберг (\(\rho_{лед} = 920 \text{ kg/m}^3\)) плава в морска вода (\(\rho_{вода} = 1030 \text{ kg/m}^3\)). Каква част от обема на айсберга е под водата?
За да плава, силата на тежестта \(G\) трябва да е равна на изтласкващата сила \(F_A\). \(G = m_{айсберг}g = (\rho_{лед} V_{цял}) g\). \(F_A = \rho_{вода} g V_{потопен}\). Приравняваме ги: \[ (\rho_{лед} V_{цял}) g = (\rho_{вода} g) V_{потопен} \] Съкращаваме \(g\): \[ \rho_{лед} V_{цял} = \rho_{вода} V_{потопен} \] Търсим отношението \(\frac{V_{потопен}}{V_{цял}}\): \[ \frac{V_{потопен}}{V_{цял}} = \frac{\rho_{лед}}{\rho_{вода}} = \frac{920}{1030} \approx 0.893 \] Около 89.3% от обема на айсберга е под водата.

Топлинни Явления

Вътрешна енергия (U) е сумата от кинетичната енергия на хаотичното движение на градивните частици на едно тяло и потенциалната енергия на тяхното взаимодействие. Мерната ѝ единица е джаул (J).
Температурата (T) е физична величина, която е мярка за средната кинетична енергия на градивните частици. По-високата температура означава по-интензивно топлинно движение.
Връзка между температура по Целзий (\(t\)) и абсолютна температура по Келвин (\(T\)):
\[ T(\text{K}) = t(^{\circ}\text{C}) + 273,15 \] В повечето задачи се използва закръглената стойност \(T = t + 273\).
Стайна температура от \(20^{\circ}\text{C}\) се равнява на \(T = 20 + 273 = 293 \text{ K}\).
Температурата на кипене на азота е \( -196^{\circ}\text{C}\). Колко е тази температура в келвини?
\( T = t + 273 = -196 + 273 = 77 \text{ K} \)
Топлообмен е процес на предаване на енергия от по-топло към по-студено тяло. Предадената енергия се нарича количество топлина (Q).
Специфичен топлинен капацитет (c) е количеството топлина, необходимо за повишаване на температурата на 1 kg от дадено вещество с \(1^{\circ}\text{C}\) (или 1 K). Единица: \( \text{J}/(\text{kg}\cdot\text{K}) \).
\[ Q = c \cdot m \cdot (t_2 - t_1) = c \cdot m \cdot \Delta t \] Където \(m\) е масата, а \(\Delta t\) е промяната в температурата.
Уравнение на топлинния баланс: При топлообмен в изолирана система, погълнатото количество топлина е равно на отдаденото. \[ Q_{погълнато} = Q_{отдадено} \]
За да загреем 2 kg вода (\(c = 4200 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\text{K})\)) от \(10^{\circ}\text{C}\) до \(50^{\circ}\text{C}\), е необходимо количество топлина: \( Q = 4200 \cdot 2 \cdot (50 - 10) = 336000 \text{ J} = 336 \text{ kJ} \).
Желязна част с маса 0,5 kg се охлажда от \(120^{\circ}\text{C}\) до \(20^{\circ}\text{C}\). Колко топлина отдава тя? (\(c_{желязо} = 450 \text{ J}/(\text{kg}\cdot\text{K})\))
\( Q_{отдадено} = c \cdot m \cdot (t_1 - t_2) = 450 \cdot 0,5 \cdot (120 - 20) = 22500 \text{ J} = 22,5 \text{ kJ} \).
Топене е преход от твърдо в течно състояние. Изпарение е преход от течно в газообразно състояние. Тези процеси протичат при постоянна температура и изискват поглъщане на топлина.
По време на фазов преход (топене, кипене) температурата на веществото не се променя!
Количество топлина при топене: \( Q = \lambda \cdot m \)
Количество топлина при изпарение: \( Q = r \cdot m \)
\(\lambda\) - специфична топлина на топене, \(r\) - специфична топлина на изпарение.
За да се разтопят 2 kg лед при \(0^{\circ}\text{C}\), е необходима топлина \(Q = \lambda m\). За водата \(\lambda = 3,33 \cdot 10^5 \text{ J/kg}\).
\( Q = (3,33 \cdot 10^5 \text{ J/kg}) \cdot (2 \text{ kg}) = 6,66 \cdot 10^5 \text{ J} = 666 \text{ kJ} \).
Колко топлина е необходима, за да се изпарят напълно 100 g (0,1 kg) вода, която вече е нагрята до температура на кипене \(100^{\circ}\text{C}\)? (\(r_{вода} = 2,3 \cdot 10^6 \text{ J/kg}\))
\( Q = r \cdot m = (2,3 \cdot 10^6 \text{ J/kg}) \cdot (0,1 \text{ kg}) = 2,3 \cdot 10^5 \text{ J} = 230 \text{ kJ} \).
Вътрешната енергия на една система може да се измени по два начина: чрез топлообмен \(Q\) и чрез извършване на работа \(A\).
Първият принцип на термодинамиката е закон за запазване на енергията при топлинни процеси.
\[ \Delta U = Q + A \] Където: \(\Delta U\) е изменението на вътрешната енергия, \(Q\) е полученото количество топлина, \(A\) е работата, извършена върху системата.
Алтернативен запис: \( \Delta U = Q - A' \), където \(A'\) е работата, извършена от системата.
Знаци:
  • \(Q > 0\): системата поглъща топлина.
  • \(Q < 0\): системата отдава топлина.
  • \(A > 0\): външни сили извършват работа върху системата (свиване).
  • \(A < 0\): системата извършва работа срещу външни сили (разширяване).
Газ получава 500 J топлина и едновременно с това се разширява, извършвайки работа 200 J (\(A' = 200 \text{ J}\)). С колко се изменя вътрешната му енергия?
Използваме \( \Delta U = Q - A' \).
\( \Delta U = 500 \text{ J} - 200 \text{ J} = 300 \text{ J} \). Вътрешната енергия се е увеличила с 300 J.
Идеален газ е модел на газ, чиито частици са с пренебрежим обем и не си взаимодействат от разстояние. Вътрешната му енергия зависи само от температурата.
Налягането е правопропорционално на абсолютната температура. Работа не се извършва (\(A = 0\)).
Закон на Гей-Люсак: \( \frac{p}{T} = \text{const} \implies \frac{p_1}{T_1} = \frac{p_2}{T_2} \)
Обемът е правопропорционален на абсолютната температура. Газът извършва работа \( A' = p \Delta V \).
Закон на Шарл: \( \frac{V}{T} = \text{const} \implies \frac{V_1}{T_1} = \frac{V_2}{T_2} \)
Налягането е обратнопропорционално на обема. Вътрешната енергия не се променя (\(\Delta U = 0\)).
Закон на Бойл-Мариот: \( pV = \text{const} \implies p_1 V_1 = p_2 V_2 \)
Процес без топлообмен с околната среда. При адиабатно разширяване газът се охлажда, а при свиване се нагрява. \(\Delta U = A\).
В затворен съд газ има налягане \(2 \cdot 10^5 \text{ Pa}\) при температура \(300 \text{ K}\). Какво ще бъде налягането, ако газът се нагрее до \(450 \text{ K}\)?
Процесът е изохорен (\(V = \text{const}\)).
\( \frac{p_1}{T_1} = \frac{p_2}{T_2} \implies p_2 = p_1 \frac{T_2}{T_1} \)
\( p_2 = (2 \cdot 10^5 \text{ Pa}) \frac{450 \text{ K}}{300 \text{ K}} = 3 \cdot 10^5 \text{ Pa} \)
Топлинна машина е устройство, което преобразува част от вътрешната енергия (топлина) в механична работа. Работи циклично между нагревател и охладител.
{Принципна схема на топлинна машина. Нагревател с температура T1 отдава количество топлина Q1 на работно вещество. Работното вещество извършва полезна работа A' и отдава остатъчната топлина Q2 на охладител с по-ниска температура T2.}
Коефициент на полезно действие (КПД, \(\eta\)) показва каква част от получената от нагревателя топлина \(Q_1\) се превръща в полезна работа \(A'\).
\[ \eta = \frac{A'}{Q_1} = \frac{Q_1 - Q_2}{Q_1} = 1 - \frac{Q_2}{Q_1} \] Където \(Q_2\) е топлината, отдадена на охладителя.
Двигател с вътрешно горене получава 1000 J топлина от изгарянето на гориво и отдава 700 J на околната среда (охладителя). Полезната работа е \(A' = Q_1 - Q_2 = 1000 - 700 = 300 \text{ J}\). КПД е \(\eta = \frac{300 \text{ J}}{1000 \text{ J}} = 0,3\) или \(30\%\).
КПД на топлинна машина е 25%. Ако за един цикъл тя извършва работа 500 J, колко топлина е получила от нагревателя?
От \(\eta = \frac{A'}{Q_1}\) следва \(Q_1 = \frac{A'}{\eta}\).
\(Q_1 = \frac{500 \text{ J}}{0,25} = 2000 \text{ J} = 2 \text{ kJ}\).

Задачи за упражнение

Лесна: Газ се разширява при постоянно налягане \(p = 2 \cdot 10^5 \text{ Pa}\), като обемът му се увеличава с \( \Delta V = 0,01 \text{ m}^3 \). Каква работа извършва газът?
Процесът е изобарен. Работата, извършена от газа, е \(A' = p \cdot \Delta V\).
\(A' = (2 \cdot 10^5 \text{ Pa}) \cdot (0,01 \text{ m}^3) = 2000 \text{ J} = 2 \text{ kJ}\).
Средна: В калориметър се смесват 200 g вода с температура \(80^{\circ}\text{C}\) и 300 g вода с температура \(10^{\circ}\text{C}\). Каква е крайната температура на сместа, ако пренебрегнем топлообмена с калориметъра и околната среда?
Използваме уравнението на топлинния баланс: \(Q_{отдадено} = Q_{погълнато}\).
Горещата вода отдава топлина: \(Q_{отд} = c \cdot m_1 \cdot (t_1 - t)\).
Студената вода поглъща топлина: \(Q_{погл} = c \cdot m_2 \cdot (t - t_2)\).
\(c \cdot m_1 \cdot (t_1 - t) = c \cdot m_2 \cdot (t - t_2)\)
\(0,2 \text{ kg} \cdot (80^{\circ}\text{C} - t) = 0,3 \text{ kg} \cdot (t - 10^{\circ}\text{C})\)
\(16 - 0,2t = 0,3t - 3\)
\(19 = 0,5t \implies t = \frac{19}{0,5} = 38^{\circ}\text{C}\).
Трудна: Колко топлина е необходима, за да се превърне парче лед с маса 50 g и начална температура \(-10^{\circ}\text{C}\) във вода с температура \(20^{\circ}\text{C}\)?
Дадено: \(c_{лед} = 2100 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\text{K}}\), \(\lambda_{вода} = 3,3 \cdot 10^5 \frac{\text{J}}{\text{kg}}\), \(c_{вода} = 4200 \frac{\text{J}}{\text{kg}\cdot\text{K}}\).
Процесът се състои от три етапа:
1. Нагряване на леда до \(0^{\circ}\text{C}\): \(Q_1 = c_{лед} \cdot m \cdot \Delta t = 2100 \cdot 0,05 \cdot (0 - (-10)) = 1050 \text{ J}\).
2. Топене на леда при \(0^{\circ}\text{C}\): \(Q_2 = \lambda \cdot m = 3,3 \cdot 10^5 \cdot 0,05 = 16500 \text{ J}\).
3. Нагряване на получената вода до \(20^{\circ}\text{C}\): \(Q_3 = c_{вода} \cdot m \cdot \Delta t = 4200 \cdot 0,05 \cdot (20 - 0) = 4200 \text{ J}\).
Общо количество топлина: \(Q = Q_1 + Q_2 + Q_3 = 1050 + 16500 + 4200 = 21750 \text{ J} = 21,75 \text{ kJ}\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас