9. Лека и Хранително-Вкусова Промишленост

Лека промишленост – обща характеристика

1. Същност и значение:
   1. Произвежда предимно стоки и предмети за крайно потребление.
   2. Има високо социално-икономическо значение чрез осигуряване на масова заетост (особено за женска работна ръка).
   3. Заема съществено място във вътрешната и международната търговия.
2. Суровинна база:
   1. Земеделски суровини от растителен и животински произход, кожи.
   2. Нерудни полезни изкопаеми (кварцови пясъци, каолин, гипс).
   3. Нарастващо значение на изкуствените и синтетичните химични суровини, които променят локализацията на производството.
3. Основни подотрасли с най-голям дял: Текстилна и хранително-вкусова промишленост.

Текстилна промишленост

1. Особености:
   1. Исторически първият подотрасъл на фабричното производство.
   2. Разполага се предимно в близост до потребителските центрове и в районите с развита тежка/добивна промишленост (балансиране на заетостта).
   3. Водещи световни производители: Китай, Индия, САЩ, Турция, Република Корея, Пакистан, Бангладеш.
2. Етапи на производствения цикъл:
   1. Първична преработка на суровините.
   2. Производство на прежди (предачество).
   3. Производство на тъкани (тъкачество).
   4. Апретура (довършителна обработка: пране, избелване, оцветяване).
3. Специализация по подотрасли и страни:
   1. Памукотекстилна: измества се исторически от Западна Европа и Северна Америка към Азия и Латинска Америка (Китай, Индия, Узбекистан, Бразилия).
   2. Вълненотекстилна: Австралия, Нова Зеландия, Китай, Аржентина, Турция, Франция, Белгия, Великобритания.
   3. Коприненотекстилна: Китай (исторически център), Япония, Франция, Италия, Република Корея.
   4. Ютена: тропически региони (Индия, Пакистан, Филипини, Афганистан).
   5. Ленена: Балтийски страни (Латвия, Естония, Литва), Беларус, Полша, Канада.
   6. Килимарство: Централноазиатски страни, Иран, Турция.

Хранително-вкусова промишленост (ХВП)

1. Същност, фактори и тенденции:
   1. Явява се краен стадий в преработката по веригата „земеделие – суровини – потребление“.
   2. Разположението се определя главно от суровините, пазарите за консумация, работната сила и развитието на хладилния транспорт и бази.
   3. Характеризира се с повсеместно разпространение на предприятията.
   4. Нараства производството на готови, полуготови и замразени храни, птичи продукти, както и влагането на заместители и концентрати (соеви, царевични).
2. Географско разпределение на основните подотрасли:
   1. Мелничарска промишленост: САЩ, Канада, Аржентина, страни от ЕС.
   2. Маслодобивна промишленост: Южна Европа (Испания, Италия, Гърция) и водещи световни производители на растителни масла (палмово, соево, слънчогледово).
   3. Захарна промишленост:
      1. От захарно цвекло: Германия, Полша, Словакия.
      2. От захарна тръстика: Бразилия, Куба, Югоизточна Азия.
   4. Месопреработвателна промишленост: САЩ, Аржентина, Бразилия, страни от ЕС.
   5. Винопроизводство: Средиземноморски страни, България, Унгария, Румъния, Грузия, Молдова.
   6. Пивопроизводство: Германия, Чехия, Дания, Белгия.
   7. Консервна промишленост: с повсеместно (глобално) разпространение.