1. Политическа Организация на Обществото Политическа Карта на Света

Политическа география и геополитика

• Политическа география: Научно направление, изучаващо взаимоотношенията „държава – географско пространство“ и териториалната организация на политическите процеси.
• Геополитика: Изучава връзките между географското положение, природните ресурси, икономиката и националната политика с цел прогнозиране на развитието на регионите и държавите.

Политически системи

• Същност: Съвкупност от принципи и институции, чрез които функционира държавното управление.
• Основни видове:
  • Демократична (народовластие): Властта произтича от народа (чрез избори или референдуми); основава се на свобода, равенство пред закона и равен достъп до управлението.
  • Тоталитарна: Пълна централизация и контрол върху обществения, социалния и икономическия живот; сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в подчинена на управляващите система.
  • Други: Авторитаризъм и теократизъм.

Държавна територия и държавна граница

• Държавна територия (Геотория): Част от земната повърхност, обхващаща сухоземната територия, вътрешните и териториалните води (акватория), земните недра и въздушното пространство (аеротория), както и националните кораби, самолети и дипломатически мисии в чужбина.
• Държавна граница: Исторически формирана сухопътна или водна линия, определяща пределите на държавния суверенитет (прокарана по природни обекти, меридиани, паралели или етнически признак). Според международното право е неприкосновена.

Периоди във формирането на политическата карта на света

• Древен период (до V в. н.е.): Робовладелски строй; възникване и упадък на първите държави (Древен Египет, Рим, Гърция, Картаген); териториални промени чрез войни.
• Средновековен период (V – XV в.): Феодализъм; териториално разширение и оформяне на вътрешни пазари в държавите (Византия, Киевска Рус, Англия, Испания).
• Нов период (XV в. – 1918 г.): Велики географски открития; зараждане на капитализма; европейска колониална експанзия и борба за преразпределение на света.
• Най-нов период (след 1917–1918 г.):
  • Първи етап (между двете световни войни): Създаване на СССР; разпадане на Австро-Унгария; поява на независими държави в Европа (Полша, Финландия, Чехословакия, Югославия, Прибалтийските републики).
  • Втори етап (след Втората световна война до края на 80-те г. на XX в.): Разпадане на колониалната система (над 100 нови държави); поява на социалистическия блок.
  • Трети етап (съвременен): Разпадане на СССР и Югославия (1991 г.), Чехословакия (1992 г.); обединение на Германия (1990 г.); отделяне на Южен Судан (2011 г.).

Видове изменения на политическата карта

• Количествени: Промяна в площта (териториални загуби/придобивки от войни, доброволни отстъпки, присъединяване или отвоюване на земи от морето).
• Качествени: Промени без задължителна териториална корекция (смяна на обществен строй, придобиване на суверенитет, смяна на формата на държавно устройство, създаване на международни съюзи).

Географско положение – същност, видове и равнища

• Видове:
  • Природногеографско: Отношение към природни обекти (морета, реки, релеф).
  • Икономогеографско: Отношение към обекти с икономическо значение (транспортни коридори, пазари, ресурси).
  • Политикогеографско: Мястото на страната в системата на международните политически отношения, съюзи и конфликти.
• Териториални равнища:
  • Макроположение: Влияние на глобални политически, военни и икономически фактори и съюзи (напр. НАТО, ЕС).
  • Мезоположение: Влияние на регионални съюзи и съседни държави върху страната.
  • Микроположение: Особености на отделните административно-териториални единици в държавата (общини, области, щати).

Класификация и групиране на страните в света

• Според географското положение: Крайморски, островни, полуостровни, държави архипелази и вътрешноконтинентални (без излаз на море).
• Според формата на управление:
  • Републики: Властта се избира пряко или от парламент. Биват парламентарни (водеща роля на парламента) и президентски/дуалистични (държавният глава ръководи и изпълнителната власт).
  • Монархии: Върховната власт е наследствена. Биват абсолютни (неограничена монархическа власт), парламентарни/конституционни (символична власт на монарха) и теократични (монархът е и религиозен водач).
• Според административно-териториалното устройство:
  • Унитарни (единни): Действат единна конституция и органи на властта; териториалните единици нямат самостоятелност.
  • Федеративни: Съюзни държави с обособени самоуправляващи се единици (щати, провинции, републики) със собствена правна и управленска структура.
• Според социално-икономическото развитие:
  • Високоразвити страни: Високи доходи на населението и развита икономика (водещи страни от „Голямата седморка“ – Г-7, развити европейски и азиатски държави).
  • Развиващи се страни: По-слабо развита икономика, но висок демографски потенциал и значителни природни ресурси (основно в Азия, Африка и Латинска Америка).