Най-важното от урока
План-резюме
- Османското завоевание на българските земи
- Османците имат агресивно отношение към покореното население - първоначално безмилостно плячкосват и опустошават териториите.
- Историята съхранява данни за умишлено избиване на население, като търновските първенци.
- В резултат на войните и миграциите, редица райони стават обезлюдени и слабо заселени - Източна Тракия, Източните Родопи, Беломорието, Добруджа.
- Миграциите засягат най-силно високите слоеве от българското общество - аристокрацията, духовенството и интелигенцията.
- Вътрешните миграции на българско население са по-слабо изследвани, особено по време на войни. Тогава населението е принудено да напусне жилищата си и да потърси убежище в по-защитени, често планински райони.
- Влиянието на човешкия фактор и климатичните промени
- Продължителните засушавания в края на XV в. превръщат Добруджа в безводна пустиня. Това предизвиква вътрешни миграционни процеси и рязък спад на населението.
- Тюркската колонизация и ислямизацията оказват огромно въздействие върху етнодемографските процеси.
- Мюсюлманското население, идващо от Азия се заселва на Балканите. Съсредоточава се в Североизточна България, Тракия и западните части на Балканите.
- Формиране на различните етнически и религиозни общности
- Еврейската общност получава официално признание от османската власт. Според произхода се разделя на няколко групи:
- романиоти (говорещи гръцки)
- ашкенази (с немски произход)
- сефаради (преселили се от Испания и Португалия).
- Арменците се разселват широко из Близкия изток, а по-късно на Балканите, в резултат на военни конфликти и чумни епидемии.
- Католиците населяват отделни малки колонии на Дубровник, Венеция и Генуа, като възникват от отделни малки колонии.
- Еврейската общност получава официално признание от османската власт. Според произхода се разделя на няколко групи:
Урокът в дати
14 век | Български миграции и преселвания
През втората половина на XIV в. се наблюдават сериозни размествания на големи маси население на Балканите (миграции). В резултат на войните и миграциите редица райони се оказват обезлюдени и слабо заселени - Източна Тракия, Източните Родопи, Беломорието, Добруджа.
15 век | Османското завоевание на българските земи
Османското завоевание променя сериозно числеността и характеристиките на населението в българските територии. Освен самото завоевание редица други природни фактори също влияят върху демографската картина.
16 век | Промени в Добруджа
Продължителните засушавания в делтата на р. Дунав превръщат Добруджа в края на XV в. в безводна пустиня. Това предизвиква вътрешни миграционни процеси и рязък спад на населението, като редица селища напълно изчезват.
16 век | Поява на мюсюлманска общност на Балканите
На Балканите се заселва мюсюлманско население, придошло от Азия, което се съсредоточава в Североизточна България, Тракия и западните части на Балканите.
16 век | Формиране на еврейска общност
Еврейската общност е една от значимите общности в рамките на Османската империя, която получава официално признание. В българските земи евреите се заселват в по-важните административни и търговски центрове.
16 век | Формиране на католическа общност
Още от времето на Българското средновековие в градовете живеят католици. Край българските брегове на търговски градове възникват отделни малки колонии от Дубровник, Венеция и Генуа.
1549 г. | Арменци на Балканите
Военните конфликти между османци и перси принуждават множество арменци да се разселят, като една част от тях (около 1549 г.) се насочва към Балканите.
1605 г. | Преселване на арменци
Арменците от Кримския полуостров намират спасение във Варна, Провадия и Шумен заради чумна епидемия на Кримския полуостров.
Османското завоевание и демографските загуби
Османското завоевание на българските земи променя сериозно числеността и характеристиките на населението. Освен самото завоевание, редица други фактори също оказват влияние върху демографската картина, като климатичните промени и вътрешните миграционни процеси. Продължителните засушавания в делтата на река Дунав превръщат Добруджа в безводна пустиня и предизвикват рязък спад на населението, като редица селища изчезват изцяло. Заради свирепостта на османското завоевание населението на Балканите претърпява сериозни размествания. В резултат на войните, ислямизацията, натиска от тюркски заселници и кръвния данък настъпват миграции, заради които редица райони се оказват обезлюдени или слабо заселени. Много от висшите слоеве на българското общество - аристократи, книжовници и духовници мигрират на север към Влахия, Молдова, Банат, дори Украйна. Там те създават свои общности в изгнание (диаспора).
Вътрешните миграции и колонизацията
Самите българи също се подлагат на вътрешни миграции, особено през военните периоди. Голямо значение за промяната в броя и състава на населението имат високата смъртност по време на епидемии, глад, природни бедствия и дори влошаването на климата. Резултатите от етнодемографските изследвания показват, че през ранния период на османска власт до края на XV в. най-рядко населени са регионите по поречието на Дунав - Силистра, Никопол и Видин.
Настъпват миграционни процеси и от азиатските части на империята. Мюсюлманското население започва да основава свои общности в пустите земи на Североизточна България, Тракия и западните територии на Балканите.
Други етнически и религиозни общности
В българските земи през периода на османската власт се формират и други етнически и религиозни общности, като евреи, арменци и католици. Еврейската общност е една от значимите и получава официално признание. Тя открива възможности за заселване в големите градове като София, Пловдив, Русе, Варна, Солун. В тях евреите развиват предимно търговска дейност, макар че общността им в Шумен е по-скромна и бедна, заради занаятчийското естество на тяхното препитание. Управлявани са от главен равин в Истанбул и са подкрепяни от свои административни градски структури наречени кахал.
Арменците също създават свои поселения в българските земи. Те се разселват широко из Близкия изток и Балканите, заради военните конфликти между османци и персийци, и чумната епидемия сполетяла Кримския полуостров. Настаняват се във Варна, Провадя, Шумен, Добрич, Силистра. Работят като търговци, посредничещи с Персия, Средна и Северна Европа. Изграждат самостоятелни махали (квартали) със свои църкви и свещеници.
От времето на Българското средновековие в градовете живеят и католици. Това са предимно колонии на дубровнишки търговци, които са с договорен васален статут с Османската империя. Той им позволява независимост в религиозната дейност и съдебната система. Техни общности има във Варна, Провадя, Силистра. През XVII в. Папството също предприема своя политика за разпространение на католицизма в нови земи, включително на Балканите.
Всички тези общности допринасят за разнообразието от етнически и религиозни групи в българските земи по време на Османската империя. Те обогатяват демографската картина и имат отражение върху социално-икономическото развитие на региона.
