Най-важното от урока
План-резюме
I. Царуването на цар Петър (927 – 969)
- През 927 г. се сключва мирен договор с Византия за 30 години, като:
- Империята признава титлата „цар на българите“.
- Българската църква е издигната в патриаршия.
- Вътрешни предизвикателства:
- Цар Петър потушава два бунта, водени от братята му.
- Появява се богомилската ерес (Поп Богомил), която е преследвана от Държавата и Църквата.
- Появяват се монаси отшелници, като най-известен е св. Иван Рилски, който поставя началото на Рилския манастир.
- Край на царуването и първи загуби:
- 969 г.: Киевският княз Светослав напада България и превзема Преслав. Цар Петър умира.
- 971 г.: Император Йоан Цимисхи завладява цяла Източна България.
II. Синовете на комит Никола и възходът на цар Самуил (997 – 1014)
- Властта в свободните западни области се поема от синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
- Временна столица става Средец.
- Консолидация на властта от Самуил:
- Давид и Мойсей загиват, а Арон е наказан със смърт по подозрение в измяна.
- 986 г.: Войската на император Василий II е обкръжена и разбита в прохода Траянови врата.
- Самуил освобождава Велики Преслав, Плиска и земите до Дунав.
- Самуил поема царската корона (997 г.) и премества столицата в Охрид.
III. Падане на България под византийска власт (1014 – 1018)
- След 1000 г. Василий II хвърля цялата си военна мощ срещу България.
- 1014 г.: Провежда се решаващата битка при с. Ключ (Беласица):
- Императорът напада българите в гръб, пленява 15 000 войници и заповядва те да бъдат ослепени (Василий II получава прозвището „Българоубиец“).
- Цар Самуил умира от сърдечен удар при вида на ослепената си войска.
- Краткотрайни наследници и окончателно падане:
- Наследява го синът му Гаврил Радомир, който е убит от братовчед си Иван Владислав (1015 – 1018).
- 1018 г.: Охрид пада и загасват последните огнища на съпротива. България пада под византийска власт след четиридесетилетна борба.
Урокът в дати
927 г. | Мирен договор с Византия и начало на управлението на цар Петър
Симеоновият син Петър сключва мирен договор с Византия за 30 години. Империята признава титлата му „цар на българите“, а Българската църква е издигната в патриаршия. Мирът е скрепен с брак между царя и внучката на василевса – Мария (Ирина).
930 г. | Основаване на Рилския манастир
През 30-те години на Х век отшелникът св. Иван Рилски полага началото на Рилския манастир и пише „Завет“ към монасите.
965 г. | Сведения на Ибрахим ибн-Якуб за България
Арабският пътешественик и хронист описва (през 965 – 966 г.) българския цар като могъщ владетел с установени порядки и церемонии.
969 г. | Нападение на Киевска Рус и смърт на цар Петър
Киевският княз Светослав напада България и превзема столицата Преслав. Цар Петър се разболява и умира, с което приключва управлението му.
971 г. | Завладяване на Източна България
Възползвайки се от руското нашествие, византийският император Йоан Цимисхи завладява цяла Източна България.
986 г. | Битката при Траянови врата
След неуспешен опит да превземе Средец, войската на император Василий II е обкръжена и разбита в прохода Траянови врата от българите, водени от Самуил и братята му.
997 г. | Възцаряване на Самуил
След смъртта на братята си и на синовете на цар Петър, Самуил поема царската корона. Столица на България става град Охрид.
11 век | Засилване на византийското настъпление
След тази година император Василий II насочва цялата си военна мощ срещу България, завладявайки множество градове и области.
1014 г. | Битката при с. Ключ и смърт на цар Самуил
Император Василий II нанася тежък удар на българската войска в планината Беласица, пленява 15 000 войници и ги ослепява, печелейки прозвището „Българоубиец“. При вида на ослепените си воини цар Самуил получава сърдечен удар и умира.
1015 г. | Възцаряване на Иван Владислав и Битолски надпис
Иван Владислав убива братовчед си Гаврил Радомир и заема престола. Той обновява Битолската крепост, което е засвидетелствано в Битолския надпис.
1018 г. | Падане на България под византийска власт
След превземането на Охрид и затихването на съпротивата, Първото българско царство пада окончателно под византийска власт.
Петър – цар на българите (927 – 969)
През 927 г. Петър сключва тридесетгодишен мир с Византия, чрез който империята официално признава царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. Мирът е скрепен с династичен брак за внучката на василевса, но вътрешното спокойствие е нарушено от болярски бунтове и появата на богомилството. Това религиозно учение, проповядвано от поп Богомил, отрича официалната власт и църковната йерархия. Паралелно с това се развива отшелничеството, водено от св. Иван Рилски, който основава най-значимия български манастир. Към края на управлението на Петър киевският княз Светослав нахлува в страната, а през 971 г. император Йоан Цимисхи завладява източните български земи заедно със столицата Преслав.
Синовете на комит Никола. Цар Самуил (997 – 1014)
Борбата за независимост продължава в западните области под водачеството на синовете на комит Никола, известни като Комитопулите. Най-изявеният от тях, Самуил, разгромява войските на Василий II в прохода Траянови врата през 986 г., което позволява временно освобождаване на Плиска и Преслав. През 997 г. Самуил официално поема короната и утвърждава Охрид като нов държавен и духовен център. Градът се превръща в символ на българската съпротива срещу византийската експанзия.
Падане на България под византийска власт
След 1000 г. византийският натиск става постоянен и унищожителен. През 1014 г. в битката при село Ключ българската армия претърпява катастрофално поражение, а императорът заповядва ослепяването на 15 000 пленници. Смъртта на Самуил и последвалите междуособици при наследниците му Гаврил Радомир и Иван Владислав окончателно отслабват отбраната. През 1018 г. Византия ликвидира българската независимост, завземайки и последните свободни крепости. Въпреки политическото падане, българите съхраняват своята християнска вяра и историческа памет.
