Най-важното от урока
План-резюме
-
ДРЕВНИЯТ ИЗТОК
- Възникване и държавност
- Първите цивилизации възникват през IV хилядолетие пр. Хр. в „Плодородния полумесец“ (долините на Нил, Тигър и Ефрат).
- Нуждата от организация на поливното земеделие създава първите държави.
- В Месопотамия се формират градове държави, прераснали в царства (Акадско царство) и империи (Асирия, Вавилонско царство, Персия).
- Египетското царство на фараоните преживява три периода на могъщество.
- Общество и управление
- Владетелят има неограничена власт (законодател, съдия, военачалник, жрец).
- Обществото се състои от висши чиновници, жреци, занаятчии, свободни земеделци и роби.
- Религия и култура
- Разпространени са политеистични религии; храмовете имат водеща роля.
- Юдаизмът (религията на евреите) е първата монотеистична религия.
- Културата се формира на основата на писмеността: йероглифи (Египет) и клинопис (Месопотамия).
- Натрупват се научни знания по математика, астрономия и медицина.
- Възникване и държавност
-
ДРЕВНА ЕЛАДА И ЕЛИНИЗМЪТ
- Полисна система
- Цивилизацията се оформя в континентална Гърция, Мала Азия и островите, като създава мозайка от градове държави (полиси).
- Великата гръцка колонизация разпространява полисния модел (VIII–VI в.).
- Атина е родина на демокрацията (гражданите решават колективно).
- Спарта е олигархичен, военизиран полис.
- Общество и конфликти
- Най-висши ценности са правата на гражданина и свободата. Участват само свободните мъже граждани.
- Гръко-персийските войни (492–449 г.) обединяват полисите срещу Персия.
- Пелопонеската война (431–404 г.) между Спарта и Атина води до тежка криза.
- Елинистическа епоха и култура
- През 338 г. Елада попада под властта на Филип II.
- Империята на Александър Велики (336–323 г.) води до формирането на Елинистическата цивилизация (смесване на елинската и източните култури).
- Елинската култура завещава митове, философия, театър и модели в архитектурата и изкуството.
- Полисна система
-
ДРЕВНА ТРАКИЯ
- Племена и държавност
- Тракия се простира от Карпатите до Егейско море, населена от множество племена със сходни обичаи.
- Тракийските племена не успяват да създадат обща държава.
- Тракийски царе участват в Троянската война (XIII в.).
- Елински колонии (VII–VI в.) включват Тракия в търговския обмен.
- Одриското царство
- Одриското царство, основано от Терес, играе активна роля.
- Разцветът е през V в. (при Котис I).
- През 341 г. Одрисите попадат под властта на Филип II.
- Тракия попада под властта на Римската империя през 45 г.
- Религия и култура
- Религията е политеистична, включваща вяра в живота след смъртта (Велика Богиня майка, Тракийски конник).
- Културното наследство е безписмено, открито в обичаи (кукерски игри) и царски гробници.
- Казанлъшката и Свещарската гробница са част от световното наследство.
- Племена и държавност
-
ДРЕВЕН РИМ
- Периоди на развитие
- Цивилизацията възниква на Апенинския полуостров.
- Историята преминава през три периода: царство (753–509 г. пр. Хр.), република (509–27 г. пр. Хр.) и империя (започва 27 г. пр. Хр.).
- Царство и Република
- Градът държава Рим е основан от латините (легендарно 753 г.).
- В Републиката властта се поделя между сената, народните събрания и магистратите (начело с двама консули). Плебеите постигат равноправие с патрициите.
- Завоевания и Империя
- Чрез войни Рим завладява Средиземноморието (264–146 г.), унищожава Картаген и покорява Елада.
- Гражданските войни (146–30 г. пр. Хр.) водят до диктатура (Юлий Цезар).
- Империята започва с Октавиан Август и преживява своя „Златен век“ през II в.
- Константин Велики узаконява християнството и основава нова столица (началото на IV в.).
- Западната Римска империя пада в края на V в. след нашествията на „варварските“ народи.
- Култура и наследство
- Римската култура е силно повлияна от етруските и елините.
- Има значими приноси в правото, държавността, градоустройството и архитектурата.
- Християнството възниква в римската провинция Юдея в началото на I в. и преобразява античния свят.
- Периоди на развитие
-
ХРОНОЛОГИЯ (КЛЮЧОВИ ДАТИ И СЪБИТИЯ)
- Древен Изток
- IV хил. пр. Хр.: Градове държави в Шумер, начало на египетската цивилизация, поява на писмеността.
- 3200 г. пр. Хр.: Обединение на Египет.
- 2600 – 2100 г. пр. Хр.: Старо египетско царство.
- 1500 – 1000 г. пр. Хр.: Ново царство в Египет.
- 1050 – 930 г. пр. Хр.: Еврейско царство в Палестина.
- Древна Елада и Елинизмът
- Нач. на II хил. пр. Хр.: Критска и ахейска цивилизация.
- XIII в. пр. Хр.: Троянска война.
- VI – V в. пр. Хр.: Разцвет на атинската демокрация.
- 336 – 323 г. пр. Хр.: Империя на Александър Велики.
- Древна Тракия
- XIII в. пр. Хр.: Участие на тракийски царе в Троянската война.
- V в. пр. Хр.: Разцвет на Одриската държава.
- 45 г.: Тракия попада под властта на Рим.
- Древен Рим
- 753 г. пр. Хр.: Легендарно основаване на града държава Рим (начало на Царския период).
- 509 – 27 г. пр. Хр.: Римска република.
- 264 – 146 г. пр. Хр.: Завладяване на Средиземноморието.
- 27 г. пр. Хр.: Начало на Римската империя.
- Нач. на I в.: Поява на християнството.
- Древен Изток
Урокът в дати
5001 хил. г. пр. н. е. | Начало на Праисторията и поява на човека
Започва първият и най-продължителен исторически период – Праисторията. Появяват се най-древните предци на човека.
5001 хил. г. пр. н. е. | Поява на най-древните човешки предци
В Африка се появяват най-древните предци на човека. Те поставят началото на дълъг еволюционен процес, претърпяват множество изменения и се приспособяват към промените в климата и природата.
2501 хил. г. пр. н. е. | Начало на Старокаменната епоха и изправянето на човека
Човешките предци започват да ходят изправени, развиват умения да си служат с ръцете и създават първите прости каменни сечива. Обемът на мозъка им се увеличава и те започват да общуват чрез реч. Това събитие бележи началото на Старокаменната епоха.
1501 хил. г. пр. н. е. | Етап от човешката еволюция
Продължава процесът на физическо развитие и еволюция на човешкия вид, преминаващ през различни стадии на усъвършенстване.
151 хил. г. пр. н. е. | Поява на „Разумния човек“
На историческата сцена се появява „Разумният човек“, към който принадлежат и съвременните хора.
46 хил. г. пр. н. е. | Заселване на Азия и Европа
Човекът вече населява континентите Африка, Азия и Европа. Хората оцеляват в тежки условия сред ледници, живеят на малки групи (родове) и си набавят храна чрез колективен лов.
41 хил. г. пр. н. е. | Зараждане на изкуството и религиозните вярвания
Древните хора започват да творят изкуство, като създават пещерни рисунки и фигурки от камък и кост. Намерените погребения свидетелстват, че те вярват в живота след смъртта.
12 хил. г. пр. н. е. | Край на Старокаменната епоха
Приключва най-продължителният период от Праисторията – Старокаменната епоха. Към края на този период човекът опитомява кучето.
11 хил. г. пр. н. е. | Затопляне на климата и край на ледената епоха
Ледниците отстъпват на север, появяват се гори, зелени поля и много дивеч. Това позволява на ловците и събирачите да се задържат по-дълго на места с изобилна храна.
10 хил. г. пр. н. е. | Начало на Новокаменната епоха (Неолит)
В Югозападна Азия (Плодородния полумесец) настъпва коренна промяна. Хората преминават от събирателство към земеделие и започват да опитомяват животни, поставяйки началото на уседнал начин на живот и изграждането на постоянни жилища.
7 хил. г. пр. н. е. | Заселване на долината на река Нил
В периода между 6000 и 4000 г. пр. Хр. хората заселват тясната ивица плодородна земя в Североизточна Африка, обградена от пустинята, поставяйки началото на египетската цивилизация.
6 хил. г. пр. н. е. | Край на Новокаменната епоха
Приблизителна дата, бележеща края на периода, в който основните оръдия на труда са от камък, преди масовото навлизане на металите.
6 хил. г. пр. н. е. | Начало на Каменно-медната епоха (Халколит)
Това е периодът (V – IV хил. пр. Хр.), в който хората откриват начини да обработват метали като злато, мед и сребро. Медните сечива започват постепенно да заменят каменните.
6 хил. г. пр. н. е. | Шумерите откриват колелото
През V хил. пр. Хр. шумерите правят фундаментално откритие – колелото, без което съвременният живот е немислим. Това поставя началото на значителен технологичен напредък в Месопотамия.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на организирано управление и първи държави
През IV хил. пр. Хр. в Египет възниква организирано управление, появяват се професии (писари, войници) и се оформят градове. Управителите създават първите малки държави чрез завладяване на съседни територии.
5 хил. г. пр. н. е. | Шумерите създават първите градове държави
В края на IV хил. пр. Хр. в южната част на Месопотамия шумерите изграждат първите градове като Ур, Урук и Лагаш. Те построяват канали и насипи, за да използват водите на реките, а всеки град има свой главен храм и божество.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на египетската писменост
В Египет се създава една от първите писмености в света. Използват се знаци, наречени йероглифи („свещени писмена“), които представляват картинки и се изписват върху папирус.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на шумерската писменост
Шумерите създават клинописа – писменост, чиито знаци наподобяват клинчета. Те се нанасят върху плочки от мека глина със заострена пръчка.
35 век пр. н. е. | Откриване на писмеността и начало на Древната история
Изнамирането на писмеността слага край на периода на Праисторията. Това велико откритие поставя началото на Древната история и основаването на първите държави в долините на реките Нил, Тигър и Ефрат.
31 век пр. н. е. | Обединение на Египет от цар Менес
Горното египетско царство покорява земите на север. Първият цар Менес обединява цялата страна под единна власт и построява столицата Мемфис.
4 хил. г. пр. н. е. | Начало на Бронзовата епоха
Започва периодът (III – II хил. пр. Хр.), през който се произвеждат сечива и оръжия от бронз (сплав от мед с калай или олово). Властта на племенните вождове нараства, а войните за ресурси стават всекидневие.
4 хил. г. пр. н. е. | Разцвет на Старото царство
През III хил. пр. Хр. държавата се разширява и преживява разцвет. Царете притежават огромна власт и издигат величествени пирамиди за свои гробници. Периодът завършва със засушаване, глад и разпад на държавата.
4 хил. г. пр. н. е. | Акадците се заселват в Месопотамия
През III хил. пр. Хр. на север от шумерите се настаняват акадците, които впоследствие играят ключова роля в политическото обединение на региона.
4 хил. г. пр. н. е. | Шумерска стопанска сметка
В Шумер се съставя глинена плочка с клинопис, която представлява сметка с изчисление на ечемик и лимец.
27 век пр. н. е. | Празненство в Месопотамия
Създаден е релеф в Месопотамия (датиран 2700 – 2600 г. пр. Хр.), който изобразява празнуващи мъж и жена, на които слуги поднасят храна и бира, докато музиканти свирят.
26 век пр. н. е. | Създадена е мозайката „Воини от Ур“
От този период датира известната мозайка върху ковчеже от царска гробница, която изобразява въоръжението и вида на древните воини от град Ур.
25 век пр. н. е. | Статуя на египетски писар
Изработва се статуя от оцветен варовик, изобразяваща седящ египетски писар. Творбата свидетелства за престижа на писарската професия в Древен Египет.
25 век пр. н. е. | Издигане на Пирамидите и Сфинкса в Гиза
Около 2500 г. пр. Хр., по време на Старото царство, египтяните построяват пирамидата на фараона Хеопс (най-високата каменна постройка в света – 146 м) и Големия сфинкс. Тези монументи остават като едно от Седемте чудеса на древния свят.
2250 г. пр. н. е. | Саргон обединява Месопотамия в Акадско царство
Владетелят на град Акад – Саргон, пръв успява да обедини градовете в единна държава. Неговите наследници разширяват териториите, а шумери и акадци постепенно се сливат в един народ.
21 век пр. н. е. | Изграден е Храмът на Ур (Зикурат)
По това време в град Ур функционира внушителен храмов комплекс със стъпаловидна пирамида (зикурат), посветен на бога на луната Нана.
21 век пр. н. е. | Гудеа управлява град Лагаш
Гудеа е владетел на Лагаш, известен със своята строителна дейност. Той издига храмове, прокопава канали и принася жертви на боговете, за което свидетелстват запазени статуетки и надписи.
21 век пр. н. е. | Написване на „Поучение за Мерикаре“
Около тази година е създаден текстът „Поучение за Мерикаре“, в който египетски цар дава наставления на своя син за управлението на държавата, грижата за войската и значението на правдата и добрите дела.
20 век пр. н. е. | Начало на Средното царство
Египет се обединява отново. Страната постига културен възход, развиват се литературата и науките, преди отново да се раздроби под натиска на азиатски номади.
20 век пр. н. е. | Възниква Старовавилонското царство
В началото на II хил. пр. Хр. нови племена от запад навлизат в Месопотамия и създават свое царство с център град Вавилон.
20 век пр. н. е. | Ранна история и разселване на траките
В средата на II хил. пр. Хр. траките вече населяват обширни територии от Карпатите на север до Егейско море на юг и от река Вардар на запад до Черно море и Мала Азия на изток. Това е периодът, от който датират най-ранните, макар и оскъдни, сведения за тяхната история.
20 век пр. н. е. | Начало на функционирането на скалното светилище при с. Татул
Траките почитат слънцето, огъня и скалата в скалното светилище в Кърджалийско. Периодът на почитане започва през II хилядолетие пр. Хр.
20 век пр. н. е. | Създаване на Вълчитрънското златно съкровище
Траките изработват Вълчитрънското съкровище през II хилядолетие пр. Хр. Това е най-старото тракийско съкровище, което се състои от 13 златни съда с общо тегло над 12 кг.
20 век пр. н. е. | Заселване на италийските племена на Апенинския полуостров
През II и I хилядолетие пр. Хр. в Централна Италия се установяват италийските племена. Те въвеждат употребата на бронз и желязо, като сред тях са и латините, които по-късно дават началото на Рим.
20 век пр. н. е. | Асирийска разписка
В Асирия се издава разписка, записана чрез клинописно писмо върху глинена плочка.
19 век пр. н. е. | Заселване на евреите в Ханаан
Евреите, номадски народ от Месопотамия, се заселват в областта Ханаан (днешна Палестина). Според библейския разказ това се случва след сключването на завет между Бог Яхве и родоначалника Авраам.
1750 г. пр. н. е. | Цар Хамурапи управлява и създава своите закони
Цар Хамурапи превръща Вавилон във водеща сила, реформира армията и съда и налага прочутите си писани закони, които уреждат обществения ред, собствеността и семейните отношения.
16 век пр. н. е. | Падане на Вавилонското царство
В края на XVI в. пр. Хр. Вавилонското царство е завладяно от нови номадски нашественици, което слага край на периода на разцвет под управлението на Хамурапиевата династия.
15 век пр. н. е. | Начало на Новото царство
Започва период на възход и териториално разширение. Фараоните завладяват Палестина, Сирия и Нубия, а богатствата се стичат към столицата Тива.
15 век пр. н. е. | Асирия се издига като могъщо царство
След като до края на XV в. пр. Хр. е под чужда власт, Асирия започва своя възход. Владетелите ѝ развиват търговията и създават силна армия с различни родове войски (пехота, стрелци, колесници и конница).
15 век пр. н. е. | Стенопис на жътва в гробницата на Менна
През XV в. пр. Хр. е изрисуван стенопис в гробницата на царския писар Менна. Изображението показва организацията на труда в Египет: чиновници измерват реколтата, писари описват зърното, а земеделци вършеят под надзора на Менна.
15 век пр. н. е. | Начало на активния период на изграждане на храма в Карнак
Около тази дата започва посоченият в урока период на активно строителство и функциониране на храмовия комплекс на бог Амон-Ра в древната Тива (Карнак). Фараони като Тутмос III и по-късно Рамзес II издигат различни сгради, пилони и зали в този „дом на бога“, който играе важна стопанска и религиозна роля.
14 век пр. н. е. | Издигане на храма на Амон-Ра в Луксор
През XIV в. пр. Хр. в Тива, столицата на Новото царство, се изгражда величественият храм на бог Амон-Ра (днес в гр. Луксор). Той представлява огромен комплекс с дворове и алеи.
14 век пр. н. е. | Изработване на бюста на царица Нефертити
През XIV в. пр. Хр. (Ново царство) древните майстори създават известния оцветен варовиков бюст на царица Нефертити, който демонстрира умението на египтяните да предават реалистично човешкия образ и красота.
13 век пр. н. е. | Новото египетско царство и управлението на Тутанкамон
През XIV в. пр. Хр., в периода на Новото царство, Египет се утвърждава като империя. Фараонът Тутанкамон е един от владетелите на тази епоха, носещ символите на властта – жезъл, камшик и изкуствена брада.
13 век пр. н. е. | Изобразяване на роби пленници в Абу Симбел
В периода XIII – XII в. пр. Хр. е създаден египетски релеф в Абу Симбел, който илюстрира военнопленници, вързани и превърнати в роби.
13 век пр. н. е. | Поучение на писар към сина му
Египетски писар пише наставления към сина си, в които възхвалява ползата от учението и описва привилегированото положение на писаря в сравнение с тежката участ на земеделеца.
1290 г. пр. н. е. | Управление на Рамзес II
Период, свързан с един от най-прочутите завоеватели – Рамзес II. От това време (около 1290 г. пр. Хр.) датира оцветен релеф от храма в Бейт ел-Вали, изобразяващ мощта на фараона в сражение.
1250 г. пр. н. е. | Изходът от Египет и Десетте Божи заповеди
Мойсей повежда еврейския народ от Египет обратно към Обетованата земя. В планината Синай той получава Десетте Божи заповеди и подновява завета с Бог.
12 век пр. н. е. | Начало на „Тъмните векове“ и нахлуване на дорийците
През XII в. пр. Хр. от север нахлуват дорийците, които въвеждат в употреба желязото. Това събитие бележи началото на периода, наречен „Тъмни векове“, по време на който замират занаятите и търговията, а ахейците се преселват към Мала Азия.
12 век пр. н. е. | Участие на траките в Троянската война
Траките участват във войната като съюзници на родствените им троянци. Легендарният тракийски цар Резос впечатлява ахейците със своите златни доспехи и бързи коне. Това са първите писмени сведения за траките, описани от Омир.
1120 г. пр. н. е. | Тракийско господство над морето
В периода след Троянската война, в продължение на около 80 години, траките успяват да наложат своята власт над морето (таласократия), преди да бъдат изместени от други морски народи.
11 век пр. н. е. | Създаване на Израилското царство
След пристигането си в Палестина и упорити борби с местните народи, евреите основават своето единно царство Израил.
10 век пр. н. е. | Край на разглеждания период на Бронзовата епоха
Край на II хилядолетие пр. Хр., което маркира края на посочения в урока времеви отрязък за Бронзовата епоха.
10 век пр. н. е. | Край на Новото царство
Приключва периодът на Новото царство, характеризиращ се с мащабни завоевания и управлението на могъщи фараони като Тутмос III и Рамзес II.
10 век пр. н. е. | Продължаващо почитане на боговете в светилището при с. Татул
Светилището продължава да бъде място за религиозни обреди и през I хилядолетие пр. Хр., свидетелстващо за устойчивостта на вярванията в продължение на две хилядолетия.
10 век пр. н. е. | Край на посочения период за храмовия комплекс в Карнак
Приключва отбелязаният в урока период (1500 – 1000 г. пр. Хр.), свързан с основните етапи на възход и строителство на храма на Амон-Ра. Комплексът достига дължина от 360 м и включва огромна колонна зала, светилища и алеи със сфинксове.
970 г. пр. н. е. | Начало на управлението на цар Соломон
На престола се възкачва цар Соломон. При неговото управление държавата навлиза в период на разцвет.
950 г. пр. н. е. | Построяване на Соломоновия храм
Цар Соломон издига величествен храм на бог Яхве в столицата Йерусалим и налага забрана за почитането на други божества.
931 г. пр. н. е. | Край на управлението на Соломон и разпадане на царството
След смъртта на цар Соломон еврейската държава се разпада на две отделни, по-малки царства – Израил и Юдея.
9 век пр. н. е. | Основаване на Спарта
През X в. пр. Хр. дорийски воини основават Спарта в областта Лакония на полуостров Пелопонес. Местните жители се превръщат в роби, които обработват земята и плащат данъци на спартанците.
8 век пр. н. е. | Начало на Античността
В района на Средиземно море се развиват и процъфтяват обществата на Древна Гърция и Древния Рим. Този период (VIII в. пр. Хр.) поставя основите на гръко-римската Античност.
8 век пр. н. е. | Възход на Асирия
През IX в. пр. Хр. Асирия се издига като значима сила, което поставя началото на превръщането ѝ в мощна империя.
8 век пр. н. е. | Начало на Великата гръцка колонизация
В началото на VIII в. пр. Хр., водени от недостиг на земя и вътрешни борби, елините започват процес на масово разселване по море. Те се насочват към крайбрежията на Средиземноморието, за да търсят нови земи и пазари.
8 век пр. н. е. | Поява на полисите
Около VIII в. пр. Хр. жителите на малките селища започват да се обединяват около градски центрове, създавайки нова форма на държава – полис. Градът държава се оформя като самоуправляваща се общност на свободни граждани.
8 век пр. н. е. | Реформите на Ликург в Спарта
Около IX в. пр. Хр. легендарният законодател Ликург създава законите на Спарта. Той преразпределя земята между гражданите на равни парцели и засилва властта на съвета на старейшините, утвърждавайки олигархичното управление.
8 век пр. н. е. | Създаване на латинската азбука
През VIII век пр. Хр. римляните опростяват гръцката азбука и започват да оформят своята латинска азбука, поставяйки началото на писмената си култура.
776 г. пр. н. е. | Първа олимпиада
Провеждат се първите олимпийски игри. По това събитие древните гърци започват да изчислявали времето.
776 г. пр. н. е. | Начало на Олимпийските игри
В Олимпия се провеждат първите общоелински игри в чест на бог Зевс. По време на състезанията всички военни действия се прекратяват, а атлетите се надпреварват в бягане, бокс, колесници и петобой.
753 г. пр. н. е. | Легендарно основаване на град Рим
Според легендата близнаците Ромул и Рем основават града през тази година. След спор за границите Ромул убива брат си и става първият цар, с което започва Царският период на Рим.
7 век пр. н. е. | Начало на елинската колонизация
През VII – VI в. пр. Хр. елините основават свои колонии в удобните заливи по тракийските крайбрежия, установявайки контакт с местното население.
7 век пр. н. е. | Утвърждаване на латинската азбука
Към края на VII век пр. Хр. приключва началният период, в който римляните създават своята азбука на базата на гръцката.
7 век пр. н. е. | Библиотеката на Ашурбанипал
Асирийският цар Ашурбанипал създава в Ниневия най-голямата древна библиотека, в която се съхраняват над 25 000 глинени таблички със закони, митове и исторически текстове.
650 г. пр. н. е. | Апогей на Асирийската империя при Ашурбанипал
В средата на VII в. пр. Хр., при цар Ашурбанипал, Асирийската империя достига своя връх, завладявайки Месопотамия и Египет. Владетелят налага високи данъци и наказва жестоко бунтовете.
6 век пр. н. е. | Възход на Нововавилонската империя
В края на VII в. пр. Хр., след победата над Асирия, Вавилон става център на нова империя. Цар Навуходоносор II разширява територията, строи храма на Мардук, Улицата на процесиите и Висящите градини.
6 век пр. н. е. | Заселване на Месамбрия (Несебър)
В края на VI в. пр. Хр. дорийски заселници основават древната Месамбрия (днешния град Несебър) на черноморското крайбрежие.
6 век пр. н. е. | Край на Великата гръцка колонизация
Към края на VI в. пр. Хр. приключва основният етап на разселването, в рамките на който изселниците основават стотици независими колонии по бреговете на Егейско, Средиземно и Черно море.
6 век пр. н. е. | Реформите на Солон в Атина
В края на VII в. пр. Хр. законодателят Солон осъществява важни реформи в Атина. Той забранява робството за дългове и разделя гражданите на групи според имуществото им, а не по произход, което дава достъп на повече хора до управлението.
6 век пр. н. е. | Създаване на дървена табличка със сцена на жертвоприношение
Артефактът датира от VI в. пр. Хр. и илюстрира религиозните ритуали на елините. Сцената показва изливане на вода, вино и мляко върху олтара, както и изгарянето на жертвени храни в чест на боговете.
6 век пр. н. е. | Начало на периода на разцвет на гръцката философия
В периода VI – IV в. пр. Хр. в Елада творят велики мислители. Хераклит и Протагор формулират своите идеи за промяната и човека.
6 век пр. н. е. | Създаване на вази с изображения на атлети
Изработват се керамични съдове (вази) със сцени от спортни състезания. Такива вази, пълни със зехтин, се връчват заедно с маслинови венци на победителите в игрите.
6 век пр. н. е. | Поява на откритите каменни театри
През VI в. пр. Хр. възникват откритите театри с обособена сцена и места за зрители. Те се развиват от празненствата в чест на Бог Дионис, като актьорите играят с маски, а хорът пее и танцува.
6 век пр. н. е. | Начало на гръцката колонизация по тракийското крайбрежие
През VII в. пр. Хр., възползвайки се от враждите между тракийските племена, елините започват да основават селища по крайбрежията, които се превръщат в процъфтяващи полиси.
6 век пр. н. е. | Градоустройство и социални реформи в Рим
През VI в. пр. Хр., под управлението на царе с етруски произход, Рим се изгражда като град със седем хълма, крепостна стена и форум. Населението се разделя на групи според доходите, което позволява на плебеите да участват във войската.
6 век пр. н. е. | Построяване на Висящите градини на Вавилон
Около 600 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор II изгражда удивителните Висящи градини за своята съпруга. Те се превръщат в символ на строителните умения на вавилонците и са едно от Седемте чудеса на древния свят.
586 г. пр. н. е. | Разрушаване на Първия храм
Вавилонците превземат Йерусалим и събарят храма, построен от цар Соломон.
539 г. пр. н. е. | Персийският цар Кир завладява Вавилон
Около 539 г. пр. Хр. персийският цар Кир покорява Вавилон. Според исторически извори (глинен цилиндър), той установява мир и прекратява жестокото управление на предишния цар Набонид, с което печели благоволението на бог Мардук.
522 г. пр. н. е. | Начало на управлението на цар Дарий I
Дарий I поема властта над Персия. Неговите походи превръщат държавата в най-обширната древна империя, простираща се от Мала Азия и Египет до река Инд. Той въвежда сатрапиите и пощенските станции.
509 г. пр. н. е. | Установяване на Римската република
Римляните прогонват последния си цар и заменят монархията с републиканско управление. Властта преминава в ръцете на избирани от народа магистрати за определен срок.
509 г. пр. н. е. | Начало на Ранната Римска република
Започва периодът на Ранната република след края на Царския период.
5 век пр. н. е. | Херодот описва Египет
През V в. пр. Хр. древногръцкият историк Херодот описва в своята „История“ земеделието на египтяните и ролята на река Нил за лесната обработка на земята.
5 век пр. н. е. | Разцвет на Персийската империя и строителството на Персеполис
През VI в. пр. Хр. Персийската империя е в своя разцвет. Изгражда се величественият дворец в Персеполис, който свидетелства за могъществото на държавата.
5 век пр. н. е. | Разпространение на сечените монети
През V в. пр. Хр. елините вече използват широко металните пари като разменно средство, пример за което са сребърните монети на полиса Атина с изображение на богинята и бухал.
5 век пр. н. е. | V в. пр. Хр. – Век на войни и промени за Елада
През този век Елада преживява две мащабни войни. В конфликта с Персия полисите се обединяват и разгромяват империята, докато последвалата Пелопонеска война между Атина и Спарта довежда елинския свят до тежка криза.
5 век пр. н. е. | Войни между елините и Персийската империя
През V в. пр. Хр. елините воюват с Персийската империя. Този конфликт предшества възхода на Македония.
5 век пр. н. е. | Реч на Перикъл в началото на Пелопонеската война
През първата година на Пелопонеската война Перикъл произнася прочута реч в памет на загиналите атиняни. В нея той защитава демократичното устройство на Атина, подчертавайки равенството пред закона и управлението в интерес на мнозинството.
5 век пр. н. е. | Използване на робски труд в Коринт
Съд от Коринт, датиран от този период, изобразява роби, които работят в мина. Това свидетелства за социалната йерархия в полиса, където робите нямат лична свобода и се третират като собственост на гражданите.
5 век пр. н. е. | Функциониране на Атинската агора и демокрация
Атина се намира в своя разцвет. Агората функционира като център на обществения живот, търговията и управлението. Гражданите участват активно в Народното събрание и Съвета на 500-те, утвърждавайки демократичните принципи.
5 век пр. н. е. | Изобразяване на пророкуваща жрица върху ваза
Ваза от V в. пр. Хр. запечатва момент от религиозния живот на Древна Елада. Сцената показва жрица, която изпада в транс и изрича думите на бога, извършвайки предсказание.
5 век пр. н. е. | Изработване на ваза със сцената „Европа и Зевс“
Произведението от V в. пр. Хр. представя популярен митологичен сюжет. Изображението показва бог Зевс, който приема образа на бик, за да отвлече финикийската принцеса Европа, в която е влюбен.
5 век пр. н. е. | Създаване на Одриското царство
В края на VI и началото на V в. пр. Хр. племето одриси създава най-мощната и трайна тракийска държава. Първият известен цар Терес обединява голяма част от Тракия под властта си.
5 век пр. н. е. | Утверждаване на гръцките колонии и търговски връзки
През VI в. пр. Хр. колонистите поемат търговията между вътрешността на Тракия и Елада. Някои колонии започват да секат монети, а тракийските земи се включват в търговския обмен на егейския свят.
5 век пр. н. е. | Създаване на изображение на Орфей върху гръцки керамичен съд
Гръцки майстори изработват керамичен съд, върху който е изобразен певецът Орфей, заобиколен от тракийски воини. Облеклото на мъжете служи като доказателство за тракийския им произход.
5 век пр. н. е. | Културен живот на Апенинския полуостров и Сицилия
Около V в. пр. Хр. етруските създават богато изкуство и гробници със стенописи, а гръцките колонии в Сицилия, като Сиракуза, бележат икономически възход и секат монети.
5 век пр. н. е. | Първа победа на плебеите и създаване на народните трибуни
В началото на V в. пр. Хр. плебеите отказват да се сражават за Рим и поставят исканията си. Те извоюват правото да избират свои защитници – народни трибуни, които чрез правото на „вето“ могат да отменят решенията на сената.
5 век пр. н. е. | Начало на завладяването на Италия
Римляните започват продължителен процес на войни за обединение и налагане на власт над Апенинския полуостров (V в. пр. Хр.).
492 г. пр. н. е. | Начало на Гръко-персийските войни
Започва военният конфликт между Персийската империя и елинските полиси. Поводът е потушеното въстание на гръцките градове в Мала Азия и отказът на Атина и Спарта да признаят властта на цар Дарий I.
490 г. пр. н. е. | Битката при Маратон
Атиняните посрещат персийската армия, изпратена от цар Дарий I, при град Маратон и я разгромяват. Тази първа голяма победа укрепва елинския дух. Според легендата, вестителят Фидипид пробягва разстоянието до Атина, за да съобщи за успеха.
486 г. пр. н. е. | Край на управлението на цар Дарий I
Приключва управлението на цар Дарий I, с което завършва един от най-значимите периоди на териториално разширение и административно укрепване на Персийската империя.
484 г. пр. н. е. | Раждане на Херодот
Ражда се древногръцкият историк Херодот, чийто живот е пример за датиране на личност в епохата преди Христа.
480 г. пр. н. е. | Битката при Саламин
След като персите опожаряват изоставената Атина, обединеният елински флот влиза в решителна морска битка при остров Саламин и успява да срази персийските кораби.
480 г. пр. н. е. | Битката при Термопили
Десет години след Маратон, новият персийски цар Ксеркс нахлува с огромна армия. При прохода Термопили отряд от 300 спартанци, предвождан от цар Леонид, задържа многохилядната вражеска войска, за да позволи на основните сили да се изтеглят, и загива героично.
479 г. пр. н. е. | Разгром на сухопътната персийска армия
Една година след морската победа при Саламин, обединените елински сили побеждават и сухопътната армия на Персия, с което окончателно отблъскват нашествието.
475 г. пр. н. е. | Сечене на монети от тракийското племе бисалти
Около 475 – 465 г. пр. Хр. тракийското племе бисалти издава свои монети, което свидетелства за икономическото развитие на племенните общности.
461 г. пр. н. е. | Начало на управлението на Перикъл
Започва управлението на Перикъл в Атина. През този период демокрацията достига своя завършен вид, а полисът преживява своя „златен век“ на разцвет в търговията, занаятите, архитектурата и изкуствата.
450 г. пр. н. е. | Създаване на скулптурата „Дискохвъргач“
Скулпторът Мирон създава прочутата статуя „Дискохвъргач“, която въплъщава елинския идеал за човешка красота и физическо съвършенство.
450 г. пр. н. е. | Записване на законите
Патрициите са принудени да запишат законите, които до този момент тълкуват единствено в своя полза, което ограничава произвола им спрямо плебеите.
449 г. пр. н. е. | Край на Гръко-персийските войни
Персите сключват мир с Атина, което слага официален край на войните. Атина се утвърждава като водеща сила чрез Атинско-делоския морски съюз, контролиращ общата каса и флота.
447 г. пр. н. е. | Начало на строежа на Партенона
В Атина започва изграждането на Партенона – главният храм на града, който се превръща в архитектурен образец с мраморните си колонади и фризове.
438 г. пр. н. е. | Завършване на строежа на Партенона
Приключва строителството на Партенона. В храма е поставена 12-метрова статуя на богиня Атина, дело на скулптора Фидий.
431 г. пр. н. е. | Начало на Пелопонеската война
Избухва война между двата най-силни полиса и техните съюзници – Атина (Атинско-делоски съюз) и Спарта (Пелопонески съюз). Причината е съперничеството за надмощие в елинския свят.
431 г. пр. н. е. | Управление на цар Ситалк
Синът на Терес, цар Ситалк, управлява през V в. пр. Хр. Той става съюзник на атиняните по време на Пелопонеската война, управлява справедливо и събира данъци от множество племена и гръцки градове.
429 г. пр. н. е. | Край на управлението на Перикъл
Приключва управлението на Перикъл, белязало върха на атинската демокрация и културен подем.
425 г. пр. н. е. | Смърт на Херодот
Умира древногръцкият историк Херодот.
404 г. пр. н. е. | Край на Пелопонеската война
Спарта, подпомогната от персите в построяването на флот, побеждава Атина, която е отслабена от обсада и чумна епидемия. Войната завършва с тежки последици: разрушени градове, прекъснати търговски връзки и липса на обединяваща сила в Елада.
4 век пр. н. е. | Аристотел пише „Политика“
През IV в. пр. Хр. древногръцкият философ Аристотел създава труда си „Политика“, в който описва устройството на идеалния полис, като акцентира върху неговата обозримост и връзката му с морето.
4 век пр. н. е. | Дейност на Платон и Аристотел
В края на класическия период (IV в. пр. Хр.) големите умове на Атина – Платон и Аристотел, създават модели за добро управление и разделят познанието на отделни науки.
4 век пр. н. е. | Създаване на ваза със сцена от училище
Художници изобразяват върху вази сцени от елинското образование, където ученици рецитират „Илиада“ и свирят на лира под ръководството на учител.
4 век пр. н. е. | Изграждане на театъра в Епидавър
През IV в. пр. Хр. е построен театърът в Епидавър на естествен планински склон, разполагащ с места за 15 000 зрители.
4 век пр. н. е. | Възход на държавата на гетите
През IV в. пр. Хр. държавата на гетите в Добруджа постига значителна мощ, като успява да победи наследника на Александър Велики в Тракия.
4 век пр. н. е. | Пиршество на Севт II според Ксенофонт
В края на V – началото на IV в. пр. Хр. древногръцкият автор Ксенофонт описва пиршество на Севт II, разкривайки йерархията и обичаите на тракийската аристокрация.
4 век пр. н. е. | Изработване на сребърен съд от Башова могила
През периода V – IV в. пр. Хр. е създаден сребърен съд с изображение на надбягване с колесници, открит в Башова могила при с. Дуванлии.
4 век пр. н. е. | Създаване на златната маска от Шипка
В края на V в. пр. Хр. е изработена златна маска, характерна за богатите царски погребения, която по-късно е открита в тракийски гроб при град Шипка.
4 век пр. н. е. | Изграждане на Казанлъшката гробница
В края на IV в. пр. Хр. е създадена Казанлъшката гробница. Тя е първата открита тракийска гробница в района на Казанлък и се отличава с уникални стенописи, изобразяващи тракийски владетел и неговата съпруга.
380 г. пр. н. е. | Управление на цар Котис I
През IV в. пр. Хр. цар Котис I превръща Одриското царство във водеща сила на Балканския полуостров и прогонва атиняните от стратегическия район на пролива Дарданели.
360 г. пр. н. е. | Убийство на цар Котис I
Цар Котис I става жертва на политически заговор, организиран с участието на Атина. Неговата смърт бележи началото на отслабване на одриската държава.
359 г. пр. н. е. | Попадане под македонска власт
Скоро след убийството на Котис I, Одриското царство попада за кратък период под властта на македонския цар Филип II.
350 г. пр. н. е. | Възходът на Филип II и реформиране на македонската армия
В средата на IV в. пр. Хр. македонският цар Филип II създава нов боен ред и налага властта си над Елада и част от Тракия. Той мечтае за обединение на елините и поход срещу Персия.
336 г. пр. н. е. | Начало на управлението на Александър Велики
След смъртта на баща си Филип II, Александър поема властта и събира голяма армия от елини и траки, за да осъществи мечтата за поход срещу Персийската империя.
333 г. пр. н. е. | Битката при Исос
Александър Велики нанася поражение на персийските войски в битката при Исос. В сражението участва и персийският цар Дарий III.
331 г. пр. н. е. | Битката при Гавгамела и падането на Персия
В решителното сражение при Гавгамела персите са напълно разгромени. Огромната Персийска империя пада под властта на Александър, който завладява Близкия изток и Египет.
326 г. пр. н. е. | Отмяна на дълговото робство
След обществен смут, предизвикан от насилие над длъжник, сенатът и народното събрание приемат решение, според което за дългове отговаря само имуществото на длъжника, а не неговото тяло. Забранява се държането на граждани в окови заради дългове.
323 г. пр. н. е. | Край на управлението и смърт на Александър Велики
Александър умира във Вавилон, който установява като своя столица. Ранната му смърт му попречва да укрепи напълно световната си империя, простираща се от Балканите до Индия.
323 г. пр. н. е. | Начало на Елинистическата епоха
След смъртта на Александър Велики огромната му империя губи своето единство. Неговите военачалници си поделят териториите и образуват нови елинистически царства (на Селевкидите, на Птолемеите, Македонско и по-късно Пергамско), с което започва епохата на елинизма.
323 г. пр. н. е. | Съпротива на цар Севт III
След смъртта на Александър Велики, одриският цар Севт III се противопоставя успешно на неговия наследник в Тракия (Лизимах). Той основава град Севтополис, носещ неговото име.
3 век пр. н. е. | Разцвет на Александрия през III в. пр. Хр.
През III век пр. Хр. град Александрия в Египет се утвърждава като столица на Птолемеите и водещ център на елинистическия свят. Градът се отличава с правилна планировка, величествени сгради като Музея и библиотеката, и едно от чудесата на света – Александрийския фар.
3 век пр. н. е. | Животът на цар Севт III в Севтополис
В края на IV в. пр. Хр. тракийският владетел Севт III обитава своята столица Севтополис, която функционира като политически и икономически център.
3 век пр. н. е. | Създаване на златните накити от Враца
През IV в. пр. Хр. са изработени изящни златни обици, открити в Могиланската могила във Враца, демонстриращи майсторството на тракийските златари.
3 век пр. н. е. | Поява на тракийски градове (Севтополис)
През IV в. пр. Хр. в Тракия възникват градове като Севтополис. Градът разполага с крепостни стени, дворец, агора и жилищни сгради, организирани по градоустройствен план.
3 век пр. н. е. | Изграждане на Тракийската гробница при с. Свещари
В Разградско се изгражда каменна гробница за знатен тракиец. Тя се състои от коридор и три помещения, а уникалната ѝ украса включва десет женски фигури (кариатиди), поддържащи свода. Стенописите изобразяват обожествяването на владетеля от Великата богиня майка.
3 век пр. н. е. | Период на Панагюрското златно съкровище
Златното съкровище от Панагюрище датира от началото на III в. пр. Хр. То включва 9 съда с различна форма, сред които ритони с животински и човешки глави, използвани в религиозни ритуали.
3 век пр. н. е. | Утвърждаване на равноправието между плебеи и патриции
В началото на III в. пр. Хр., след упорита борба, плебеите стават равноправни римски граждани. Те получават право да сключват брак с патриции, да заемат висши държавни постове, а решенията на техните събрания придобиват силата на закон.
3 век пр. н. е. | Край на завладяването на Италия
Рим утвърждава господството си над Италия, превръщайки се в значима сила (III в. пр. Хр.).
3 век пр. н. е. | Изравняване на правата на плебеите и патрициите
След този период римските граждани се разделят единствено според своето богатство, а не по произход. Оформят се основните социални групи: сенатори, магистратите, конници и плебс.
288 г. пр. н. е. | Построяване на Родоския колос
На входа на пристанището на остров Родос е издигната бронзова статуя на бог Хелиос, висока 35 метра. Това инженерно и художествено постижение остава в историята като едно от Седемте чудеса на древния свят.
264 г. пр. н. е. | Начало на Първата пуническа война
Избухва първата война между Рим и Картаген за контрол над богатия остров Сицилия. Римляните построяват силен боен флот и печелят морските сражения.
250 г. пр. н. е. | Завладяване на Италия от Рим
До средата на III в. пр. Хр. боеспособните римски легиони успяват да завладеят цяла Италия.
218 г. пр. н. е. | Начало на Втората пуническа война и походът на Ханибал
Картагенският пълководец Ханибал извършва нечуван поход през Алпите с бойни слонове и нахлува в Италия, застрашавайки самия Рим.
217 г. пр. н. е. | Управление на цар Птолемей IV
Отсечена е монета с лика на цар Птолемей IV. Владетелят е изобразен със символите на трима богове – короната на Хелиос, егидата на Зевс и тризъбеца на Посейдон, което показва неговите претенции за божествена власт.
2 век пр. н. е. | Развитие на елинистическите градове през II в. пр. Хр.
През II век пр. Хр. продължава културният и икономически възход на елинистическите центрове. В Александрия и други градове процъфтяват търговията, науката и изкуствата, характеризиращи се със сливане на гръцки и източни традиции.
146 г. пр. н. е. | Завладяване на Елада
Римските легиони покоряват Македонското царство и завладяват цяла Елада, представяйки се за освободители на гръцките полиси.
146 г. пр. н. е. | Край на Пуническите войни и разрушаване на Картаген
Римляните побеждават окончателно в Третата пуническа война. Картаген е разрушен, а жителите му са продадени в робство.
1 век пр. н. е. | Начало на периода на античния автор Конон
Античният автор Конон, написал „Разкази“, твори в периода от I в. пр. Хр. В своите текстове той описва мита за Орфей и Евридика.
1 век пр. н. е. | Написване на труда „Римски древности“
През I в. пр. Хр. елинският историк Дионисий Халикарнаски описва структурата на ранната римска власт, правомощията на царете и ролята на Сената и Народното събрание.
1 век пр. н. е. | Начало на вътрешни сътресения в Рим
В началото на I в. пр. Хр. Рим е разтърсен от въстания на робите и войни на италийците за граждански права.
1 век пр. н. е. | Раждане на Гай Юлий Цезар
Ражда се Гай Юлий Цезар, който по-късно изиграва ключова роля в края на Републиката.
1 век пр. н. е. | Получаване на граждански права от италийците
Към средата на века права на римски граждани получават италийците и някои жители от провинциите, които имат заслуги към Рим.
1 век пр. н. е. | Периодът на Цицерон
През I век пр. Хр. живее и твори Цицерон – виден римски политик, философ и оратор, чийто бюст е запазен като свидетелство за епохата.
1 век пр. н. е. | Късна Римска република
Периодът на I в. пр. Хр., отбелязан в хронологичната линия, който предшества установяването на империята.
73 г. пр. н. е. | Начало на въстанието на Спартак
Тракийският гладиатор Спартак оглавява най-голямото въстание на робите в Италия. Той организира бягство от школа в Капуа и създава огромна армия от роби, която води тежка тригодишна война срещу римските легиони.
45 г. пр. н. е. | Юлий Цезар става пожизнен диктатор
След победа в гражданската война, Сенатът избира Цезар за пожизнен диктатор. Той управлява като едноличен господар, запазвайки формално републиката.
44 г. пр. н. е. | Убийството на Юлий Цезар
Група сенатори, недоволни от огромната власт на Цезар, извършват покушение и го убиват.
30 г. пр. н. е. | Край на Елинистическата епоха
След завоеванията на Рим на Изток и падането на Египет приключва елинистическата епоха, продължила близо три века след смъртта на Александър Велики.
30 г. пр. н. е. | Завладяване на Египет
Египетското царство на Птолемеите пада под римска власт, с което Средиземно море се превръща в „римско езеро“.
27 г. пр. н. е. | Край на Римската република и начало на Империята
Сенатът обявява Октавиан за „август“ (свещен) и му възлага управлението на Рим. Тази година се приема за край на републиката и начало на периода на Римската империя. Октавиан започва своето 41-годишно еднолично управление под лозунга за възстановяване на републиката.
27 г. пр. н. е. | Начало на Римската империя
Годината бележи края на Римската република и установяването на императорската власт (Принципат).
I век | Страбон описва блясъка на Александрия
През I век елинският географ и историк Страбон създава своето съчинение „География“. В него той описва подробно архитектурата, широките улици, дворците и научните институции (Музея и библиотеката) на Александрия, свидетелствайки за нейното величие.
I век | Създаване на копие на статуята на богинята Атина
През I в. се изработва копие на величествената статуя на Атина от Партенона. Това свидетелства за продължаващото преклонение пред богинята на мъдростта и войната и значението на гръцкото изкуство в по-късните епохи.
I век | Край на периода на античния автор Конон
Творческата дейност на Конон обхваща и I в. сл. Хр. Той оставя важни писмени сведения за способността на Орфей да омайва природата с музиката си.
I век | Написване на „Деяния на божествения Август“
Създаден е надпис в Анкира (днешна Анкара), описващ от първо лице политиката, войните и щедростта на император Август към римските граждани и войници.
I век | Създаване на статуя на Октавиан Август
В Рим е изработена статуя на Октавиан Август, която илюстрира образа му през I век.
I век | Начало на „Златния век“ на римската култура и строителство на Колизея
През I век (времето на император Август и наследниците му) започва разцветът на римската култура. През този период е построен и най-големият амфитеатър – Колизеят, побиращ до 70 000 зрители.
I век | Начало на християнството
През I век слага се началото на християнската религия в границите на Римската империя.
1 г. | Рождество Христово (Начало на християнското летоброене)
Приема се, че се ражда Исус Христос. Това събитие се използва като начало на християнския календар и официалното летоброене в съвременния свят.
1 г. | Раждане на Исус Христос
Според текста, Исус се ражда в град Витлеем в 27-та година от управлението на император Август. Родителите му са Мария и Йосиф, а детството му преминава в Назарет.
30 г. | Кръщение на Исус
На 30-годишна възраст Исус е кръстен от Йоан Кръстител във водите на река Йордан. След това започва своите проповеди из Галилея и извършва чудеса.
33 г. | Разпятие и Възкресение Христово
След като е предаден от ученика си Юда, Исус е осъден от юдейския съд и римския управител. Той умира на кръста на хълма Голгота, за да изкупи човешките грехове, а на третия ден възкръсва от мъртвите. На 40-ия ден след възкресението се възнася на небето.
68 г. | Край на управлението на роднините на Август
Приключва периодът, в който управляват преки роднини на Октавиан Август. След тази дата законите на републиката са окончателно потъпкани, а сенаторите и магистратите изпълняват волята на императорите.
70 г. | Разрушаване на Втория храм от римляните
В отговор на еврейските бунтове срещу властта им, римляните сриват възстановения втори храм в Йерусалим и прогонват евреите от Палестина.
2 век | Изграждане на библиотека в Ефес
В град Ефес (Турция), седалище на управителя на провинция Азия, е построена библиотека, свидетелстваща за културния разцвет през периода.
2 век | „Златният век“ на Римската империя
През II век Рим преживява най-големия си разцвет. Владетелите управляват в съгласие със сената, стопанският живот процъфтява, строят се нови градове и се оформя гръко-римската антична цивилизация.
2 век | Написване на „Римска история“ от Апиан
Историкът Апиан създава своя труд през II в., в който описва подробно събития от римската история, включително войната на Спартак, предоставяйки сведения от първо лице.
2 век | Разцвет на литературата и науката през „Златния век“
През II век продължава „Златният век“ на римската култура. В този период (I–II в.) творят бележити личности като историка Тит Ливий, философа Сенека и поета Вергилий.
2 век | Разпространение на християнството през II век
През II век християнските общини се появяват из цялата Римска империя. Въпреки че са преследвани от властите, защото отказват да почитат императора като бог, християните привличат последователи сред всички слоеве на обществото.
2 век | Създаване на християнската църква и написване на Евангелията
До края на I век апостолите основават многобройни християнски общини (Църквата) в Палестина и извън нея. Записват се разказите за Исус в книгите на Новия завет (Евангелията).
2 век | Разпръсване на евреите (Диаспора)
През I – II век, лишени от своята държава и храм, евреите се разпръсват из цялата територия на Римската империя, но запазват религията и традициите си.
113 г. | Издигане на Колонaта на Траян
В Рим е издигната колона в чест на победата на император Траян над Дакия (днешна Румъния).
117 г. | Максимално разширение на Римската империя
Към момента на смъртта на император Траян държавата достига своето максимално териториално разширение, обхващайки земи на три континента.
161 г. | Начало на управлението на Марк Аврелий
Император Марк Аврелий, известен като автор на философски съчинения на гръцки език, заема престола.
180 г. | Край на управлението на Марк Аврелий
Приключва управлението на император Марк Аврелий. От тази година датира и запазен релеф от Рим, изобразяващ ученици с елински учител.
193 г. | Край на „Златния век“ на Римската империя
Приключва периодът на разцвет и стабилност (II век), след което настъпва време на хаос, граждански войни и стопански упадък.
3 век | Начална датировка на плочката на Тракийския конник от Глава Панега
Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник е посветена в светилището при извора Глава Панега (Ловешко). Тя се датира от началото на периода III – IV в. сл. Хр.
3 век | Създаване на мозайката на Вергилий
През III век в Тунис е изработена известна мозайка, изобразяваща поета Вергилий с две музи. Вергилий е автор на поемата „Енеида“, написана по подобие на Омировата „Одисея“.
3 век | Криза в Римската империя
През III век империята преживява тежка криза. Настъпва стопански упадък, провинциалните армии издигат „войнишки императори“, а варварски племена нахлуват в западните земи.
212 г. | Обявяване на всички свободни хора за римски граждани
Императорски едикт дава права на римски граждани на всички свободни хора в империята, с което се премахват различията по поданство сред свободното население.
284 г. | Начало на управлението на император Диоклециан
Император Диоклециан (284 – 305) започва реформи за овладяване на кризата. Той въвежда системата на „домината“ (неограничена власт) и „тетрархията“ (власт на четиримата), като поделя управлението между двама августи и двама цезари.
4 век | Издигане на Арката на Константин Велики
През IV век в Рим е построена триумфалната арка на император Константин Велики – пример за римската архитектурна традиция да се увековечават победи.
4 век | Големите гонения срещу християните в началото на IV век
В началото на IV век християнската църква претърпява най-тежките гонения в историята си. Хиляди мъченици загиват, но римските власти осъзнават, че новата религия е станала непобедима сила.
4 век | Християнството става единствена държавна религия
В края на IV век християнството окончателно триумфира и е обявено за единствената официална религия на Римската империя.
4 век | Крайна датировка на плочката на Тракийския конник от Глава Панега
Късен период (IV в. сл. Хр.), към който се отнася откритата плочка, посветена на „вслушващия се бог“.
305 г. | Край на управлението на император Диоклециан
Краят на управлението на Диоклециан, който успява временно да стабилизира империята чрез своите административни и политически реформи.
306 г. | Начало на управлението на император Константин I Велики
Константин I (306 – 337) поема властта и предприема съдбоносни стъпки за заздравяване на държавата и утвърждаване на християнството.
313 г. | Издаване на Миланския едикт
Императорите Константин и Лициний издават закон (едикт) в Милано, с който християнството се признава за равноправна религия в империята, давайки свобода на вероизповедание на всички поданици.
330 г. | Освещаване на Константинопол
Император Константин I официално открива новата столица на империята – Константинопол (Нов Рим), изградена на мястото на старата колония Византион на Босфора.
337 г. | Край на управлението на император Константин I Велики
Смъртта на Константин Велики. Преди смъртта си той се покръства и по-късно е обявен за първия християнски цар светец.
395 г. | Разделяне на Римската империя
Римската империя окончателно се разделя на две части: Източна (Византия) и Западна. Източната част запазва римските традиции още 1000 години, докато Западната тръгва към своя залез.
455 г. | Разграбване на Рим от вандалите
Вандалският крал Гензерих влиза в Рим без съпротива, ограбва дворците и храмовете и отнася огромни съкровища и пленници към Картаген.
476 г. | Край на Западната Римска империя и Античността
Варварски племена превземат Рим и свалят последния западен император. Това събитие бележи гибелта на Западната империя и началото на Средновековието в Европа.
6 век | Край на Античността
Краят на V в. бележи завършека на историческия период Античност (епохата на Древна Гърция и Древен Рим).
1891 г. | Нарисуване на картината „Одисей и сирените“ от Дж. Уотърхаус
През 1891 г. художникът Дж. Уотърхаус създава творба, вдъхновена от „Одисея“. Картината изобразява момента, в който Одисей е вързан за мачтата, за да чуе песента на сирените, без да пострада. Това събитие илюстрира как елинските митове са втъкани в европейското културно наследство.
20 век | Открития в „Долината на тракийските царе“
В края на ХХ век в Казанлъшкото поле започват едни от най-забележителните археологически открития. Разкрити са десетки уникални гробници със сложна архитектура, наричани „Долината на тракийските царе“.
20 век | Откриване на древния град Севтополис
В средата на XX век, при строежа на язовир „Копринка“, са открити и проучени останките на античния град Севтополис, преди да бъдат потопени под водите на язовира.
21 век | Продължаващи открития в Казанлъшкото поле
В началото на ХХI век продължава проучването на тракийското наследство и откриването на нови паметници в района на Казанлък.
2015 г. | Съдбата на древните градове Нимруд и Ниневия
Прави се препратка към съвременното състояние на древните градове в Ирак, поставяйки въпроса за оцеляването на уникалните исторически паметници по време на съвременни конфликти.
2015 г. | Признаване на кукерите от ЮНЕСКО
Българските кукери са признати от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство.
Древният изток
Първите цивилизации възникват по долините на големите реки в Близкия изток през IV хил. пр. Хр. В Месопотамия се развиват градове държави и мощни империи като Акад, Вавилон и Персия, докато Египет процъфтява под абсолютната власт на фараоните. Обществената пирамида се оглавява от владетел с неограничени функции, подкрепян от жреци и чиновници. Докато повечето народи изповядват политеизъм, евреите въвеждат монотеизма чрез юдаизма. Културният напредък се изразява в създаването на писмеността (йероглифи и клинопис) и трупането на първите научни знания.
Древна Елада и елинизмът
Гръцкият свят представлява мозайка от независими полиси, сред които изпъкват демократична Атина и олигархичната Спарта. Чрез Великата колонизация елинският стопански и културен модел се разпространява по Средиземноморието. След победите над Персия, вътрешните конфликти и Пелопонеската война отслабват градовете държави. Походите на Александър Велики раждат елинистическата цивилизация, която синтезира достиженията на Запада и Изтока, оставяйки богато наследство във философията, архитектурата и изкуството.
Древна Тракия
Тракийските племена населяват обширни територии на Балканите, като поддържат активен търговски обмен с елинските колонии. Одриското царство се утвърждава като най-значимата политическа сила, достигайки връх в развитието си при владетели като Терес, Ситалк и Котис I. Траките почитат Великата богиня майка и вярват в безсмъртието на душата. Те оставят след себе си уникални гробници и златни съкровища, преди земите им да попаднат под римска власт през I в. сл. Хр.
Древен Рим
Рим израства от малък град държава до световна империя, преминавайки през етапите на царство, република и империя. Държавата покорява Средиземноморието след поредица от конфликти с Картаген и елинистическите царства. При Октавиан Август започва имперският период, белязан от териториално разширение и правен разцвет. В началото на IV в. император Константин Велики легитимира християнството, а в края на V в. Западната римска империя рухва под натиска на варварските нашествия.
