Най-важното от урока
План-резюме
- Кримската война (1853 – 1856):
- Българите навлизат в нов етап от националното си развитие.
- Българските емигранти в Букурещ и Одеса създават комитети в подкрепа на българското освобождение.
- Български доброволци се включват в руската армия.
- Свобода чрез реформи - емигрантските организации:
- Комитетът в Букурещ продължава работа с ново име "Добродетелна дружина" (1862).
- Организацията подкрепя идеята за обща сръбско-българска държава.
- Идеята е отхвърлена от сръбското правителство.
- Одеските българи създават свое настоятелство, което развива благотворителна просветна дейност.
- Създаване на Български таен централен комитет (БТЦК) в Букурещ (1866).
- Пропагандира идеята за обща турско-българска държава.
- Комитетът в Букурещ продължава работа с ново име "Добродетелна дружина" (1862).
- Свобода чрез революция – Георги Раковски (1821 – 1867):
- Георги Раковски е роден в Котел в заможно революционно семейство.
- Той е първият водач на българското националноосвободително движение.
- Подпомага руската армия по време на Кримската война с малка чета в Стара планина.
- Предвижда свободата да бъде постигната чрез общо народно въстание, ръководено от единен център.
- Организира Първата българска легия в очакване на сръбско-турска война. Заради установения скоро мир емигрира в Румъния.
- Изработва трети план за освобождение: "Закон за народните горски чети". Той предвижда създаването на армия от въоръжени отряди (чети).
- Подвигът на българските чети (1867 – 1868):
- Организират се две малки чети (1867), водени от Панайот Хитов (Стара планина) и Филип Тотю (прекосила р. Дунав).
- Сформира се по-голяма чета от 127 човека (1868), водена от Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
- Четата води тежки сражения. Достига до връх Бузлуджа, но е разгромена в кръвопролитен бой.
- Подвигът на четите показва пред европейските сили, че българите са готови да извоюват своето освобождение.
- Заключение:
- След Кримската война българската емиграция създава организации, които първоначално търсят постигане на политическо освобождение с мирни, а по-късно с революционни средства.
- Дейността и плановете на Георги Раковски налагат идеята за освобождение чрез въоръжено въстание.
- Саможертвата на въоръжените чети показва, че българите са непоколебими в желанието да постигнат свободата си.
Урокът в дати
1821 г. | Роден е Георги Раковски
Георги Стойков Раковски е първият водач на българското националноосвободително движение. Роден е в Котел в заможно и родолюбиво семейство.
1853 г. | Началото на Кримската война
Кримската война (1853 – 1856) поставя началото на нов етап в развитието на българите. С нея те насочват усилията си към постигане на освобождение от османска власт.
1856 г. | Край на Кримската война
Кримската война завършва. Българските емигранти в Букурещ, начело с братята Евлогий и Христо Георгиеви, формират комитет, който събира доброволци и представя българските стремежи за освобождение пред руското командване.
1862 г. | Букурещкият комитет на братя Георгиеви приема името Добродетелна дружина
Букурещкият комитет на братя Георгиеви приема името Добродетелна дружина и издига идеята за обща сръбско-българска държава.
1866 г. | Основан е Български таен централен комитет
В Букурещ възниква нова организация, наречена Български таен централен комитет (БТЦК). Тя работи за самостоятелност на българите в една обща турско-българска държава.
1867 г. | Смъртта на Георги Раковски
През 1867 г. Георги Раковски умира, без да дочака освобождението. Идеите му обаче намират последователи сред емигрантите в Румъния.
1867 г. | Движенията на български чети
Последователите на Раковски, нетърпеливи да влязат в бой за свобода, организират две малки чети, ръководени от воеводите Панайот Хитов и Филип Тотьо.
1868 г. | Първата голяма българска чета преминава река Дунав
На следващата година е подготвена нова по-голяма чета от 127 млади патриоти. Ръководят я войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тя преминава Дунава и поема към Балкана, където след кръвопролитни сражения е разгромена.
Кримската война и българите
Кримската война (1853 – 1856) дава началото на нов етап в българската освободителна идея. С нея започва активната борба на българите за освобождение от османска власт. Войната мотивира богатите емигранти в Букурещ, водени от братята Евлогий и Христо Георгиеви, да създадат комитет от доброволци, които да се включат в редовете на руската армия. Българските търговци в Одеса също предприемат подобна военна организация.
Свобода чрез реформи – организации на емигрантите
След Кримската война, комитетът в Букурещ продължава работата си, преименуван през 1862 г. на "Добродетелна дружина". Идеята му за създаване на обща сръбско-българска държава се проваля, тъй като сръбското правителство отказва да се ангажира с българските интереси.
Българите в Одеса също създават свое настоятелство, което работи за благотворителни цели. Двете организации се наричат "старите". Те насърчават книгоиздаването и образованието на младите българи. Заедно възприемат реформите, като единственото средство, което може да постигне желаната от българите свобода.
През 1866 г. в Букурещ е създаден Българския таен централен комитет (БТЦК). Негова идея е създаване на обща турско-българска държава, по примера на Австро-Унгария, в която българите да бъдат самостоятелни.
Свобода чрез революция – Георги Раковски (1821 – 1867)
Роден в Котел, Георги Стойков Раковски е първият водач на българското националноосвободително движение. Той предвижда постигането на свободата, като резултат от общо народно въстание, ръководено от единен център. Съставя плана "Закон за народните горски чети", в който идеите му вдъхновяват българите да се борят за своята свобода. Въпреки че умира през 1867 г., неговият авторитет продължава да живее в българското самосъзнание и подтиква сънародниците ни да действат решително за по-добро бъдеще.
Подвигът на българските чети през 1867 – 1868 г.
През 1867 г. последователите на Раковски организират две малки чети, които водят въоръжена борба за свободата на България. Едната е ръководена от Панайот Хитов, а другата от Филип Тотьо.
През следващата година е подготвена по-голяма чета, начело с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Те преминават Дунава и поемат към Балкана. Там, след тежки сражения, са разгромени. Техният подвиг показва пред великите европейски сили, че българите са готови да извоюват свободата си.
