Най-важното от урока
План-резюме
- Периоди на Българското възраждане
- Първи период (от XVIII до първата четвърт на XIX в.)
- Съвпада с упадъка на Османската империя
- Българите участват в освободителните борби на съседите си
- Започва формирането на българска национална идеология
- Втори период (до Кримската война, 1853-1856)
- Ускорява се социалното и стопанското развитие на българското общество
- Започват движенията за модерно светско образование и за независима национална Църква
- Ускорен темп на формиране на българската нация
- Трети период (1856-1878)
- Борбите за национална Църква и модернизация на българската просвета и култура бележат успех
- Освободителното движение на българите, водят до Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877 - 1878). Постигнато е Освобождението и създаването на модерната българска държава
- Първи период (от XVIII до първата четвърт на XIX в.)
- Българското образование и култура след Кримската война
- Оформя се структурата на образователната система
- Увеличава се броят на гражданските сдружения - читалища и просветни дружества
- Появява се художествената литература
- Оформя се съсловие от издатели, журналисти, преводачи и книжари
- Организирано националнореволюционно движение
- Георги Стойков Раковски формулира програма за национално освобождение
- От края на 60-те години на XIX век, български емигранти финансират изпращането на въоръжени чети от Румъния
- През 1869 г. Любен Каравелов започва да издава в. „Свобода“ и създава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ
- Васил Иванов Кунчев (Левски) разработва нова освободителна стратегия
- През април 1872 г. БРЦК и ВРО постигат единодействие и излизат с обща програма
- Залавянето и екзекуцията на Левски (1873) временно проваля стратегията за самостоятелно българско въстание.
Урокът в дати
18 век | Начало на Първият период на Българското възраждане
Периодът продължава до първата четвърт на XIX в. и съвпада с упадъка на Османската империя. През този период българите вземат участие в освободителните борби на съседите си и започват да изграждат своя национална идеология.
1853 г. | Начало на Вторият период на Българското възраждане
Периодът обхваща времето до Кримската война (1853 - 1856). Социалното и стопанско развитие на българското общество се ускоряват. На сцената излиза все още слабата градска средна класа (буржоазия). Започват двете най-силни възрожденски движения - за модерно светско образование и за независима национална Църква. Ускорява се процесът на формиране на българска нация.
1856 г. | Начало на Третият период на Българското възраждане
Периодът продължава до Освобождението през 1878 г. Борбите за национална Църква и модернизация на българската просвета и култура завършват с успех. Благодарение на освободителното движение на българите, на Априлското въстание (1876) и на Руско-турската война (1877-1878) се стига до Освобождението и създаването на модерната българска държава.
1859 г. | Създаване на първата българска гимназия в Болград
Оформя се структурата на образователната система - създават се взаимни и класни училища и първите гимназии. Болградската гимназия е създадена през 1859 г.
1862 г. | Георги Стойков Раковски организира Легията в Белград
Раковски формулира програма за национално освобождение, пише планове за въоръжено въстание и организира Легия (военно училище) за обучение на доброволци в Белград през 1862 г.
1869 г. | Създаване на Българския революционен централен комитет (БРЦК)
През 1869 г. в Букурещ Любен Каравелов започва да издава в. „Свобода“ и съвместно с други радикални дейци поставя началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
май 1869 г. | Васил Иванов Кунчев (Левски) започва изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО)
Левски изработва нова освободителна стратегия: чрез конспиративна мрежа от комитети в страната да се създаде Вътрешна революционна организация (ВРО), която да подготви самостоятелно българско въстание. След една опознавателна обиколка из страната, през май 1869 г. Апостола започва изграждането на Вътрешната организация.
април 1872 г. | Обединение на БРЦК и ВРО
През април 1872 г. на общо събрание в Букурещ БРЦК и ВРО постигат единодействие и излизат с обща програма. Левски е избран за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“.
18 февруари 1873 г. | Екзекуция на Васил Иванов Кунчев (Левски)
Залавянето на Апостола, процесът срещу него и екзекуцията му край София на 6(18) февруари 1873 г. провалят неговата стратегия, която бележи връх в самостоятелните усилия на българите за постигане на национално освобождение.
1878 г. | Освобождение на България
Благодарение на освободителното движение на българите, на Априлското въстание (1876) и на Руско-турската война (1877-1878) се стига до Освобождението и създаването на модерната българска държава.
Периоди на Българското възраждане
Българското Възраждане е разделено на три основни периода. Първият продължава от XVIII до първата четвърт на XIX в., съвпадащ с упадъка на Османската империя. В този период българите участват в освободителните борби на съседите си и формират своя национална идеология.
Вторият период обхваща времето до Кримската война (1853 - 1856), когато социалното и стопанското развитие на българското общество се ускоряват. Започват движенията за модерно образование и независима национална Църква. На сцената излиза все още слабата градска средна класа (буржоазия).
Третият период е от 1856 г. до Освобождението през 1878 г. В този период борбите за национална Църква и модернизация на българската просвета и култура завършват с успех. Благодарение на освободителното движение на българите, на Априлското въстание (1876) и на Руско-турската война (1877 - 1878) се стига до Освобождението и създаването на модерната българска държава.
Българското образование и култура след Кримската война
След 1856 г. просветното дело преживява подем. Оформя се структурата на образователната система, включваща взаимни и класни училища и първите гимназии. Създават се и доброволни граждански сдружения - читалища и просветни дружества, които са гръбнакът на модерната българска култура.
Оформя се съсловие от издатели, журналисти, преводачи и книжари, които наред с учителите определят облика на новата възрожденска интелигенция. Българската култура се характеризира със светски характер, еднородност и демократичност.
Организирано националнореволюционно движение
В условията на Османската империя след Кримската война, българите активизират борбата си за извоюване на политическа независимост. Важни фигури в това движение са Георги Стойков Раковски, Любен Каравелов и Васил Иванов Кунчев (Левски).
Раковски формулира програма за национално освобождение и организира Легия (военно училище) за обучение на доброволци. Левски изработва нова освободителна стратегия: чрез конспиративна мрежа от комитети в страната да се създаде Вътрешна революционна организация (ВРО), която да подготви самостоятелно българско въстание.
През април 1872 г. Българския революционен централен комитет (БРЦК в Букурещ) и ВРО постигат единодействие и излизат с обща програма. Левски е избран за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“. Залавянето и екзекуцията му през 1873 г. проваля плановете му, но подбужда самостоятелните усилия на българите за постигане на национално освобождение.
