Алеко Константинов (1863 – 1897)

Биография 391 думи 10.12.2022 kok******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в град Свищов. Баща му е известен търговец с широки международни връзки. Родната къща на писателя е била най-хубавата в града, за което говори фактът, че именно в нея отсяда император Александър II по време на Освободителната война. Това посещение оставя неизличимо впечатление у малкия по онова време Алеко.

          В началото той учи у дома с частни учители, а после посещава Свищовското класно училище. По-късно се записва в прочутата Априловска гимназия в Габрово. През 1878 г. заминава за Русия, където постъпва в пансиона на възрожденеца Тодор Минков в град Николаев. Там се учат и други известни по-късно българи. След това влиза в Южноруския университет в Одеса, където през 1885 година се дипломира като юрист.

          След завръщането си в България работи между 1885 и 1890 година като съдия, прокурор и адвокат в София. Нетърпимостта му към методите на Стамболовата диктатура обаче му създава големи неприятности в кариерата и по тази причина Алеко Константинов живее в нищета, въпреки че е бил много добър юрист.

          От 1889 г. започва да се проявява и голямата му страст към пътешествията, мотивирана от желанието му да изучи устройството на модерния свят. Посещава световните изложения в Париж (1889), в Прага (1891) и в Чикаго (1893).

          През 1890 г. влиза в политиката като активен член на Демократическата партия, ръководена от Петко Каравелов. Сътрудничи на партийния вестник „Знаме“, където публикува фейлетони, преводи, литературна критика и др. На изборите през 1894 г. се кандидатира за народен представител, но пропада заради нечестна предизборна борба.

          През 1894 г. излиза първото издание на „До Чикаго и назад“, в което са предадени впечатленията му от пътуването до Америка. Няколко месеца по-късно в сп. „Мисъл“ започват да се печатат очерците от „Бай Ганю“. Книгата излиза като самостоятелно издание през 1895 г. Тя му спечелва всенародна популярност, която му помага да разшири публицистичната и политическата си дейност. Заради ясно заявеното си критично отношение към управляващите получава много заплахи за покушение.

          На 11 май 1897 г. на път от Пещера за Пазарджик е прострелян от засада и малко по-късно умира.