Пространното житие на Свети Кирил Философ

Анализ 967 думи 10.01.2023 dim*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Пространните жития на Кирил и Методий, наречени Панонски легенди, са художествени образци на агиографския жанр, заели своето достойно място както в старобългарската, така и в славянската литература. Те пресъздават образите на  великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители, защитници на християнската и славянската кауза. Авторството на пространните жития на Кирил и Методий е неизвестно, но се предполага, че са създадени в кръга на Кирило-Методиевите ученици. Особеностите на художествения изказ наподобяват стила на Климент Охридски, което не изключва твърдението, че той е автор на житията. Те са взаимно свързани, допълват се помежду си, без да се повтарят отделните сюжетни моменти.

Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт /869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му. Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил-Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.

Житейският му образ е апостолски тип. Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха. Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на Моравската мисия, която приема да осъществи, въпреки, че е уморен и болен. Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов. Благочестието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен, и като духовник. Получава титлата Философ за изключително високата си образованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.

Житието на "блажения учител Константин Философ, пръв наставник на славянския народ" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избраник и пратеник.

Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговия земен край. Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийният герой е показан като подобен на библейски персонаж.

Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека. Благодарение на силната си чиста вяра в Бога, той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Константин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане: "Такъв ли е този живот, та вместо радост, настъпва скръб? От днес ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...". Неговата висша цел е, както се казва в житието "вместо земното, да придобия небесното".

Образът се изгражда като образец на подражание, необходим на съвременниците.

Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли, посветени на делото и Бога. Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности, отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове. Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции, пословици, цитати от Светото писание. Умело вплита с алегорични разкази и сравнения, тъй като познава и книгите на друговерците, с които води диспутите. Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извънмерна духовна сила и възможности.

В повествованието е подчертан силният ум на великия и свят мъж Константин Философ, както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.

Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката. Философът създава писменост, за да направи достъпно словото Божие за новопокръстените славяни. То е дар от Бога за всички славяни. Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ - то сътворява света и ражда светлина. Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание: "В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото"..

С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука, като изтъква, че една нова азбука е свързана пряко с нуждите на богослужението на разбираем език. Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора. В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг, който трябва да бъде утвърждаван и прославен. Сразяването на "триезичниците" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва, че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.

В Пространното житие на Кирил присъства светът на средновековния човек, който е ценностно раздвоен. От една страна е земният, преходния живот, в който човекът е в плен на грижи и изкушения, дело на дявола. От друга страна, истинският живот, е този, който е посветен на Бога. Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца, който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.

Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога, като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.

Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека. Заедно с житието на Методий, двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.