„Илиада" на Омир е произведение от епохата на класическия гръцки епос. Поемата разказва за събития и случки от времето на Троянската война. Заслугата на Омир е в това, че е успял да пресъздаде мита за тях в художествена творба. Като се спира само на част от тези събития и случки, поетът успява да предаде драматизма на събитията и да разкрие характерите на героите, създавайки ярка и жива картина на цялата война.
Началото на I-ва песен извежда главната тема на поемата - гнева на Ахил, движеща сила в цялата творба:
"Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо,
гибелний гняв, що докара мъки безкрайни на ахейци!"
Ахил е митологичен герой, син на богинята Тетида и на земния цар Пелей. Той е лишен от божествено безсмъртие, но е най-велик от земните герои. Преди да започне войната, той има избор - да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Ахил избира пътя на славата. За него тя е единственият стремеж, както и за всички епически герои.
Авторът не дава подробно описание на външния вид на Ахил. Изразните средства, с които си служи, за да го представи, са предимно епитети: „божествен", „богоравен", „бързоног". Красотата и физическата му сила са в унисон с високата му нравственост. В сърцето му няма омраза към троянците, а уважение към достоен враг. Той избира да бъде воин, чиято стихия са битките, защото най-висшият идеал за мъжа в древността са те. В този смисъл Ахил е типичен представител на своето време - той е храбър, благороден, има чувство за справедливост и държи на своя воински дълг. Именно затова се гневи на цар Агамемнон, защото заради неговото високомерие, алчност и страхливост ахейците все още стоят пред стените на Троя. Бог Аполон, също разгневен, изпраща мор на ахейците, за да накаже водача им - Агамемнон:
"... Разсърден на царя,
болест невярна запалил той по войските, измряха войниците..."
Омир извисява гнева на Ахил, като го мотивира с общественото чувство за чест и ред. Агамемнон е избраният от царете върховен вожд на войските. Ахил се чувства равен по сила с него и затова гневът му изглежда напълно справедлив. Героят единствен измежду вождовете е загрижен за воините, затова иска всички да чуят волята на бог Аполон, а Агамемнон да я удовлетвори. Моментът на противопоставянето на Ахил срещу Агамемнон е само начало на неговия неизмерим гняв. Причината да даде воля на своя гняв - Агамемнон несправедливо иска да отнеме на Ахил пленницата Бризеида - е само повод да даде израз на чувствата си, потискани дълго време. Този път обаче е засегнато воинското му достойнство. Импулсивната реакция на смъртно обидения герой не закъснява:
"Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло.
Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи
в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?
Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,
с тях да се бия, понеже не са ми в нищо виновни."
Гневът на Ахил е страшен и разрушителен, а обидата на героя с безсмъртна слава, защитена с нечувани подвизи пред стените на Троя, неизмерна. Разгневен до краен предел, Ахил е готов дори да вдигне ръка на Агамемнон, но Атина Палада задържа ръката му върху меча, давайки най-щедри обещания.
Накрая все пак Ахил се подчинява и без съпротивление предава робинята си Бризеида на пратениците на царя:
"Благородни Патрокле, сега изведи Бризеида,
дай да я водят!"
Но изцяло подвластен на чувствата си, той не може да смири гнева си и решава да се оттегли от битките.
Големият конфликт между Агамемнон и Ахил в I-ва песен е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменна етика. Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и у вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествена сила на гнева, сякаш у тях е отразена огнената стихия на обидата и отмъщението, които бог Аполон изпитва. Поддавайки се на отприщената стихия на гнева си, той сее смърт сред ахейците. Подобни неконтролируеми чувства изпитват Ахил и Агамемнон. Те са неукротими в гнева си. Мощен е потокът на разрушителна емоция, която носи нещастия и нови човешки беди.
Ахил е роден воин, жадуващ за слава. Той идва пред стените на Троя в защита на ахейската чест, заради общото дело. Троянците стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл, но тогава те са принудени да изпитат силата на неговата ръка и на неговия гняв.
Резултатът от сблъсъка между Ахил и Хектор (XXII-та песен) ще даде развръзката на Омировата поема. В очакване на богоравния Ахил, Хектор е неспокоен. Той изпитва обясним страх, като всеки смъртен, мисли за близките си, които трябва да получат неговия труп. Зловещата поява на Ахил прекъсва мислите му, с които е целял да си даде повече сила и смелост. Но боговете са на страната на Ахил, Хектор е обреченият. Виждайки своя враг с нов щит, изкован от Хефест, „шлемовеецът" разбира, че той е обреченият, макар че продължава да вярва на брат си Дейфоб и да се надява, че ще победи Ахил. Бягството му е само отлагане на неизбежната смърт.
"Бързоногият" се явява на бойното поле свиреп в своя гняв, решен да отмъсти за смъртта на приятеля си Патрокъл Ахил няма какво да губи във войната. За него тя е цел. Със своите победи героят желае да остане след смъртта си в съзнанието на своите сънародници. И без обещаната помощ на Атина Палада, той пак би бил безмилостен, самоуверен и жесток. Разбрал, че ще загине, Хектор иска да умре с достойнство и моли Ахил да не осквернява тялото му и да го предаде на Приам и Хекуба. Чрез подробно предаване на всеки жест, на всяко действие, се създава напрежение и драматизъм. Така Омир кара читателя да съпреживее с трепет всеки миг от битката. Но Ахил отказва и поругавайки тялото на Хектор, сам поругава собствената си победа.
Ако гневът на Ахил срещу Агамемнон предизвиква оттеглянето и бездействието му от бойното поле, то гневът му срещу Хектор отнема част от човешката му същност.
В последните песни на поемата авторът съсредоточава вниманието си отново върху образа на Ахил. След драматичната сцена на убийството на Хектор и поругаването на трупа му, Ахил се успокоява и човечността му се връща, разбира се, с намесата на боговете. Разчувстван, той дълго разговаря с бащата на Хектор, стария цар Приам, а после му предава тялото. Омир сякаш е примирил двамата герои чрез тази сцена в XXIV-та песен. Творецът показва какъв е пътят за превръщането на омразата в приятелство, на война - в мир. С този миролюбив край авторът излиза извън традиционното интерпретиране на поставените проблеми и теми, давайки оригинален завършек на своята поема:
"В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно."
105123 решения
1944 уроци и тестове
8959 решения
462 уроци и тестове
7896 решения
538 уроци и тестове
3655 отговори на въпроси
1720 резюмета и тестове
773 материали
+Човек и Природа
2258 отговори | 476 уроци