Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( ABCD \) – трапец, \( AB=16 \), \( CD=5 \), \( h=8 \), \( AC \cap BD = O \). Търсим: \( S_{AOB}, S_{BOC}, S_{COD}, S_{DOA} \). \( \triangle AOB \sim \triangle COD \implies \frac{h_1}{h_2} = \frac{AB}{CD} = \frac{16}{5} \) \( h_1 + h_2 = 8 \implies h_1 = \frac{16}{21} \cdot 8 = \frac{128}{21} \), \( h_2 = \frac{5}{21} \cdot 8 = \frac{40}{21} \) \( S = \frac{a \cdot h_a}{2} \)\[ S_{AOB} = \frac{16 \cdot \frac{128}{21}}{2} = \frac{\cancel{16}^8 \cdot 128}{21 \cdot \cancel{2}_1} = \frac{1024}{21} = 48\frac{16}{21} \]\[ S_{COD} = \frac{5 \cdot \frac{40}{21}}{2} = \frac{5 \cdot \cancel{40}^{20}}{21 \cdot \cancel{2}_1} = \frac{100}{21} = 4\frac{16}{21} \]\[ S_{BOC} = S_{DOA} = \sqrt{S_{AOB} \cdot S_{COD}} = \sqrt{\frac{1024}{21} \cdot \frac{100}{21}} = \frac{320}{21} = 15\frac{5}{21} \]

Подробно решение

1. Намиране на височините към основите на триъгълниците \( \triangle AOB \) и \( \triangle COD \)

Диагоналите на трапеца се пресичат в точка \( O \). Тъй като \( AB \parallel CD \), триъгълниците \( \triangle AOB \) и \( \triangle COD \) са подобни (\( \triangle AOB \sim \triangle COD \)): \[ \frac{h_1}{h_2} = \frac{AB}{CD} = \frac{16}{5} \] където \( h_1 \) и \( h_2 \) са съответно височините на \( \triangle AOB \) и \( \triangle COD \) през точка \( O \). Тъй като сборът на двете височини е равен на височината на трапеца \( h = h_1 + h_2 = 8 \), изразяваме: \[ h_1 = \frac{16}{16 + 5} \cdot h = \frac{16}{21} \cdot 8 = \frac{128}{21} \] \[ h_2 = \frac{5}{16 + 5} \cdot h = \frac{5}{21} \cdot 8 = \frac{40}{21} \]

2. Изчисляване на лицата на \( \triangle AOB \) и \( \triangle COD \)

Прилагаме формулата за лице на триъгълник \( S = \frac{a \cdot h_a}{2} \): \[ S_{AOB} = \frac{AB \cdot h_1}{2} = \frac{\cancel{16}^8 \cdot 128}{21 \cdot \cancel{2}_1} = \frac{1024}{21} = 48\frac{16}{21} \] \[ S_{COD} = \frac{CD \cdot h_2}{2} = \frac{5 \cdot \cancel{40}^{20}}{21 \cdot \cancel{2}_1} = \frac{100}{21} = 4\frac{16}{21} \]

3. Изчисляване на лицата на \( \triangle BOC \) и \( \triangle DOA \)

Триъгълниците \( \triangle ABD \) и \( \triangle ABC \) имат обща основа \( AB \) и равни височини \( h \), следователно: \[ S_{ABD} = S_{ABC} \implies S_{DOA} + \cancel{S_{AOB}} = S_{BOC} + \cancel{S_{AOB}} \implies S_{BOC} = S_{DOA} \] От свойството на диагоналите в трапец имаме \( S_{BOC} = S_{DOA} = \sqrt{S_{AOB} \cdot S_{COD}} \): \[ S_{BOC} = S_{DOA} = \sqrt{\frac{1024}{21} \cdot \frac{100}{21}} = \frac{32 \cdot 10}{21} = \frac{320}{21} = 15\frac{5}{21} \]

Кратък запис на решението:

\( \triangle AOB \sim \triangle COD \implies \frac{h_1}{h_2} = \frac{16}{5} \) \( h_1 = \frac{16}{21} \cdot 8 = \frac{128}{21} \), \( h_2 = \frac{5}{21} \cdot 8 = \frac{40}{21} \) \( S_{AOB} = \frac{16 \cdot \frac{128}{21}}{2} = \frac{1024}{21} = 48\frac{16}{21} \) \( S_{COD} = \frac{5 \cdot \frac{40}{21}}{2} = \frac{100}{21} = 4\frac{16}{21} \) \( S_{BOC} = S_{DOA} = \sqrt{S_{AOB} \cdot S_{COD}} = \frac{320}{21} = 15\frac{5}{21} \)

Най-важното от урока

Лице (стандартна формула): \( S = \frac{a+b}{2} \cdot h \). Полезна, когато знаете основите и височината.
Средна основа: \( m = \frac{a+b}{2} \). С нея формулата за лице е \( S = m \cdot h \).
Лице (чрез диагонали): \( S = \frac{1}{2} d_1 d_2 \sin \varphi \). Идеална, когато имате диагонали и ъгъл между тях.
Равнобедрен трапец: Има равни бедра и равни диагонали.
Ключов метод: При задачи с дадени четири страни, построяването на успоредник (както в трудната задача) често свежда проблема до решаване на триъгълник.
Трапецът е четириъгълник с една двойка успоредни страни, наречени основи. Другите две страни се наричат бедра.
Диаграма на трапец ABCD с върхове A, B, C, D, разположени в ред обратно на часовниковата стрелка, като A е в долния ляв ъгъл. Страните AB и CD са успоредни основи, като AB е по-дългата основа, означена с `a`, а CD е по-късата основа, означена с `b`. Страните BC и DA са бедра, означени съответно с `c` и `d`. Височина `h` е начертана като перпендикуляр от връх D към основата AB, като е обозначен правият ъгъл при основата.
\[ P = a+b+c+d \] където a и b са основите, а c и d са бедрата.
\[ S = \frac{a+b}{2} \cdot h \] където a и b са основите, а h е височината.
Даден е трапец с основи \(a = 10\) см, \(b = 6\) см и височина \(h = 5\) см. Лицето му е: \[ S = \frac{10+6}{2} \cdot 5 = \frac{16}{2} \cdot 5 = 8 \cdot 5 = 40 \text{ см}^2 \]
Даден е трапец с основи 12 см и 8 см и височина 7 см. Намерете лицето му.
\( S = \frac{12+8}{2} \cdot 7 = \frac{20}{2} \cdot 7 = 10 \cdot 7 = 70 \) см².
Средната основа (или средна отсечка) на трапец е отсечката, свързваща средите на бедрата му. Тя е успоредна на основите.
Диаграма на трапец ABCD, с голяма основа AB и малка основа CD, които са успоредни. Средната основа MN е отсечка, свързваща средата M на бедрото AD и средата N на бедрото BC. Диагоналът AC пресича средната основа MN в точка P. Диагоналът BD пресича средната основа MN в точка Q, като точките P и Q са разположени върху MN между M и N.
\[ MN = \frac{a+b}{2} \] Дължината на средната основа е равна на полусбора от дължините на основите.
Диагоналите на трапеца разделят средната основа на три части. Двете крайни части са равни, а средната е равна на полуразликата на основите.
\( MP = QN = \frac{b}{2} \)
\( PQ = \frac{a-b}{2} \)
Трапец има основи \(a = 20\) см и \(b = 8\) см.
Средната му основа е \(MN = \frac{20+8}{2} = 14\) см.
Отсечката, свързваща средите на диагоналите му, е \(PQ = \frac{20-8}{2} = 6\) см.
Средната основа на трапец е 15 см, а едната му основа е 11 см. Намерете другата основа.
Нека \(a=11\) и \(b\) е търсената основа.
\( 15 = \frac{11+b}{2} \Rightarrow 30 = 11+b \Rightarrow b = 19 \) см.
Равнобедрен трапец е трапец, на който бедрата са равни (\(c=d\)).
  • Ъглите при всяка основа са равни.
  • Диагоналите са равни (\(d_1 = d_2\)).
Диаграма на равнобедрен трапец ABCD. Върховете са подредени обратно на часовниковата стрелка, започвайки от A в долния ляв ъгъл. Страната AB е долната основа, означена с 'a'. Страната DC е горната основа, означена с 'b'. Основите AB и DC са успоредни. Бедрата AD и BC са равни и са означени с 'c'. Ъглите при долната основа са равни: \(\angle DAB\) и \(\angle CBA\), означени с \(\alpha\). Ъглите при горната основа са също равни: \(\angle ADC\) и \(\angle BCD\), означени с \(\beta\).
Правоъгълен трапец е трапец, на който едното бедро е перпендикулярно на основите.
  • Това бедро е равно на височината на трапеца (\(c=h\)).
  • Има два прави ъгъла.
Диаграма на правоъгълен трапец ABCD, с връх A в долния ляв ъгъл и върхове в брояч-часовникова посока. Страната AD е перпендикулярна на основите AB и CD. Обозначете правите ъгли при върховете A и D. Обозначете бедрото AD като височина 'h'.
В равнобедрен трапец основите са 14 см и 6 см, а бедрото е 5 см. Намерете височината.
Проекцията на бедрото върху голямата основа е \( x = \frac{a-b}{2} = \frac{14-6}{2} = 4 \) см.
От правоъгълния триъгълник, образуван от бедрото, височината и проекцията, по Питагорова теорема: \(h^2 + x^2 = c^2\).
\( h^2 + 4^2 = 5^2 \Rightarrow h^2 + 16 = 25 \Rightarrow h^2 = 9 \Rightarrow h=3 \) см.
Лицето на всеки трапец може да се намери, ако са известни дължините на двата му диагонала и ъгълът между тях.
Диаграма на трапец ABCD, където AB е долната основа, а CD е горната основа, успоредна на AB. Точките са подредени A, B, C, D в посока обратна на часовниковата стрелка, започвайки от долния ляв ъгъл (A). Диагоналите AC и BD са начертани и се пресичат в точка E. Ъгълът между диагоналите в точка E, например \(\angle AEB\), е означен като \(\varphi\).
\[ S = \frac{1}{2} d_1 d_2 \sin \varphi \] където \(d_1\) и \(d_2\) са диагоналите, а \(\varphi\) е ъгълът между тях.
Ако трапецът е равнобедрен, диагоналите са равни (\(d_1=d_2=d\)) и формулата е \( S = \frac{1}{2} d^2 \sin \varphi \).
Диагоналите на трапец са \(d_1 = 10\) см и \(d_2 = 8\) см, а ъгълът между тях е \(30^\circ\). Лицето е: \[ S = \frac{1}{2} \cdot 10 \cdot 8 \cdot \sin 30^\circ = \frac{1}{2} \cdot 80 \cdot \frac{1}{2} = 20 \text{ см}^2 \]
Намерете лицето на трапец с перпендикулярни диагонали с дължини 12 см и 9 см.
Щом диагоналите са перпендикулярни, \(\varphi = 90^\circ\) и \(\sin 90^\circ = 1\).
\( S = \frac{1}{2} \cdot 12 \cdot 9 \cdot 1 = 6 \cdot 9 = 54 \) см².
Съществува връзка между сбора от квадратите на диагоналите и сбора от квадратите на бедрата и произведението на основите.
\[ d_1^2 + d_2^2 = c^2 + d^2 + 2ab \] където a, b са основите, c, d са бедрата, а \(d_1, d_2\) са диагоналите.
В равнобедрен трапец с основи 10 и 2, бедро 5, диагоналите са равни. Да ги намерим.
Нека \(d_1 = d_2 = d\).
\( d^2 + d^2 = 5^2 + 5^2 + 2 \cdot 10 \cdot 2 \)
\( 2d^2 = 25 + 25 + 40 \Rightarrow 2d^2 = 90 \Rightarrow d^2 = 45 \Rightarrow d = \sqrt{45} = 3\sqrt{5} \).
В правоъгълен трапец основите са 6 и 3, височината (едното бедро) е 4. Намерете сбора от квадратите на диагоналите му.
Трябва да намерим другото бедро \(d\). Проекцията му върху голямата основа е \(a-b = 6-3=3\). От Питагорова теорема: \(d^2 = h^2 + (a-b)^2 = 4^2 + 3^2 = 16+9=25 \Rightarrow d=5\).
Сега използваме формулата: \( d_1^2 + d_2^2 = c^2 + d^2 + 2ab = 4^2 + 5^2 + 2 \cdot 6 \cdot 3 = 16 + 25 + 36 = 77 \).

Задачи за упражнение

Лесна: Трапец има основи 15 см и 7 см и бедра 6 см и 8 см. Намерете периметъра му.
Периметърът е сборът от дължините на всички страни.
\( P = 15 + 7 + 6 + 8 = 36 \) см.
Средна: Лицето на трапец е 84 см², височината му е 6 см, а едната основа е 10 см. Намерете дължината на другата основа.
Използваме формулата за лице \( S = \frac{a+b}{2} \cdot h \).
\( 84 = \frac{10+b}{2} \cdot 6 \)
\( 84 = (10+b) \cdot 3 \)
\( \frac{84}{3} = 10+b \)
\( 28 = 10+b \Rightarrow b = 18 \) см.
Трудна: Даден е трапец с основи 14 см и 8 см и бедра 5 см и 7 см. Намерете височината и лицето на трапеца.
Построяваме отсечка \(DQ\) успоредна на бедрото \(BC\) (\(Q\) лежи на \(AB\)). Получава се успоредник \(DQCB\), откъдето \(DQ=BC=5\) см и \(QC=DC=8\) см.
Разглеждаме \( \triangle AQD \). Страните му са \(AD=7\) см, \(DQ=5\) см и \(AQ = AB - QB = 14 - 8 = 6\) см. Намираме лицето му по Херонова формула. Полупериметър \(p = \frac{7+5+6}{2} = 9\) см.
\(S_{\triangle AQD} = \sqrt{9(9-7)(9-5)(9-6)} = \sqrt{9 \cdot 2 \cdot 4 \cdot 3} = \sqrt{216} = 6\sqrt{6}\) см².
Височината \(h\) на трапеца е равна на височината на \( \triangle AQD \) към страната \(AQ\).
\( S_{\triangle AQD} = \frac{AQ \cdot h}{2} \Rightarrow 6\sqrt{6} = \frac{6 \cdot h}{2} \Rightarrow h = 2\sqrt{6} \) см.
\(S_{трапец} = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{14+8}{2} \cdot 2\sqrt{6} = 11 \cdot 2\sqrt{6} = 22\sqrt{6}\) см².

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас