Най-важното от урока
Естествени числа: Започват от \(1\) и продължават до безкрайност (\(1, 2, 3, \dots\)). Числото \(0\) не е естествено.
Редове и класове: Всеки клас има 3 реда: единици, десетици, стотици. Класовете са: клас на единиците, на хилядите (\(1\ 000\) до \(999\ 999\)), на милионите (\(1\ 000\ 000\)).
Сравняване: Повече цифри \(\rightarrow\) по-голямо число (\(10\ 000 > 9\ 999\)). При равен брой цифри се сравнява от най-високия ред отляво надясно.
Римски цифри: \(\text{I}=1\), \(\text{V}=5\), \(\text{X}=10\), \(\text{L}=50\), \(\text{C}=100\), \(\text{D}=500\), \(\text{M}=1000\). По-малка цифра отдясно се добавя (\(\text{XI}=11\)), а отляво се изважда (\(\text{IX}=9\)). Век се определя, като към стотиците на некръгла година се добави \(1\).
Окръжност: Разстоянието от центъра \(O\) до всяка точка от окръжността е радиусът \(r\). Диаметърът е \(d = 2r\). Чертае се с пергел с разтвор, равен на радиуса.
Редове и класове: Всеки клас има 3 реда: единици, десетици, стотици. Класовете са: клас на единиците, на хилядите (\(1\ 000\) до \(999\ 999\)), на милионите (\(1\ 000\ 000\)).
Сравняване: Повече цифри \(\rightarrow\) по-голямо число (\(10\ 000 > 9\ 999\)). При равен брой цифри се сравнява от най-високия ред отляво надясно.
Римски цифри: \(\text{I}=1\), \(\text{V}=5\), \(\text{X}=10\), \(\text{L}=50\), \(\text{C}=100\), \(\text{D}=500\), \(\text{M}=1000\). По-малка цифра отдясно се добавя (\(\text{XI}=11\)), а отляво се изважда (\(\text{IX}=9\)). Век се определя, като към стотиците на некръгла година се добави \(1\).
Окръжност: Разстоянието от центъра \(O\) до всяка точка от окръжността е радиусът \(r\). Диаметърът е \(d = 2r\). Чертае се с пергел с разтвор, равен на радиуса.
Числата, които използваме за броене на предмети (\(1, 2, 3, 4, 5, \dots\)), се наричат естествени числа.
Числото \(0\) не е естествено число.
- Най-малкото естествено число е \(1\).
- Няма най-голямо естествено число – естествените числа са безброй много.
- Всяко следващо число в редицата се получава, като към предходното се прибави \(1\).
Кое е следващото естествено число след \(999\) и кое е предходното на \(500\)?
Следващото след \(999\) е \(999 + 1 = 1000\).
Предходното на \(500\) е \(500 - 1 = 499\).
Предходното на \(500\) е \(500 - 1 = 499\).
Десетичната бройна система е позиционна – всяка цифра има стойност според реда (позицията), на който се намира. \(10\) единици от един ред образуват \(1\) единица от следващия по-висок ред:
\[ 10 \text{ ед.} = 1 \text{ дес.}, \quad 10 \text{ дес.} = 1 \text{ стом.}, \quad 10 \text{ хил.} = 1 \text{ десетохил.} \]
За удобство всеки три последователни реда се обединяват в клас (отдясно наляво):
- Клас на единиците: ред на единиците, ред на десетиците, ред на стотиците.
- Клас на хилядите: ред на хилядите, ред на десетохилядите, ред на стохилядите.
- Клас на милионите: ред на милионите, ред на десетомилионите, ред на стомилионите.
- Най-малкото четирицифрено число е \(1\ 000\), а най-голямото е \(9\ 999\).
- Най-малкото петцифрено число е \(10\ 000\), а най-голямото е \(99\ 999\).
- Най-малкото шестцифрено число е \(100\ 000\) (сто хиляди), а най-голямото е \(999\ 999\).
- Най-малкото седемцифрено число е \(1\ 000\ 000\) (един милион).
- Най-малкото десетцифрено число е \(1\ 000\ 000\ 000\) (един милиард).
При четене и писане цифрите се разделят на групи по три (класове) с малък интервал, като първо се прочита броят на единиците в съответния клас, последван от името на класа (например: \(384\ 403\) – „триста осемдесет и четири хиляди четиристотин и три“).
Запишете с цифри числото: „седемдесет и осем хиляди и единадесет“.
Числото има \(78\) хиляди, \(0\) стотици, \(1\) десетица и \(1\) единица:
Отговор: \(78\ 011\)
Отговор: \(78\ 011\)
1. Числа с различен брой цифри: По-голямо е числото с повече цифри.
Пример: \(30\ 003 > 3\ 003\) (петцифреното число е по-голямо от четирицифреното).
Пример: \(30\ 003 > 3\ 003\) (петцифреното число е по-голямо от четирицифреното).
2. Числа с равен брой цифри: Сравняват се цифрите от най-високия ред към по-ниските редове (отляво надясно). По-голямо е числото, чиято цифра в първия различаващ се ред е по-голяма.
Пример: При \(268\ 374\) и \(267\ 954\) стохилядите (\(2=2\)) и десетохилядите (\(6=6\)) са еднакви, но при хилядите \(8 > 7\). Следователно \(268\ 374 > 267\ 954\).
Пример: При \(268\ 374\) и \(267\ 954\) стохилядите (\(2=2\)) и десетохилядите (\(6=6\)) са еднакви, но при хилядите \(8 > 7\). Следователно \(268\ 374 > 267\ 954\).
Сравнете числата \(983\ 125\) и \(983\ 200\).
Броят на цифрите е равен (шестцифрени).
Стохилядите (\(9=9\)), десетохилядите (\(8=8\)) и хилядите (\(3=3\)) съвпадат.
При стотиците имаме \(1 < 2\).
Отговор: \(983\ 125 < 983\ 200\)
Стохилядите (\(9=9\)), десетохилядите (\(8=8\)) и хилядите (\(3=3\)) съвпадат.
При стотиците имаме \(1 < 2\).
Отговор: \(983\ 125 < 983\ 200\)
Римската бройна система е непозиционна и използва букви:
\[ \text{I} = 1, \quad \text{V} = 5, \quad \text{X} = 10, \quad \text{L} = 50, \quad \text{C} = 100, \quad \text{D} = 500, \quad \text{M} = 1\ 000 \]
Основни правила за образуване:
- Буквите \(\text{I, X, C, M}\) могат да се повтарят до три пъти последователно; \(\text{V, L, D}\) се пишат само по един път.
- Ако по-малка цифра е записана вдясно от по-голяма, стойностите се събират: \[ \text{VI} = 5 + 1 = 6, \quad \text{XV} = 10 + 5 = 15 \]
- Ако по-малка цифра е записана вляво от по-голяма, нейната стойност се изважда: \[ \text{IV} = 5 - 1 = 4, \quad \text{IX} = 10 - 1 = 9, \quad \text{XL} = 50 - 10 = 40 \]
- Ако годината завършва на \(00\), векът съответства точно на броя на стотиците (напр. \(500\text{ г.} \rightarrow \text{V в.}\)).
- Ако годината има десетици или единици, различни от нула, към броя на стотиците се добавя \(1\) (напр. \(681\text{ г.} \rightarrow 6 + 1 = 7 \rightarrow \text{VII в.}\)).
Запишете числото \(14\) с римски цифри и определете в кой век е \(1879\text{ г.}\)
1) \(14 = 10 + 4 = \text{X} + \text{IV} = \text{XIV}\).
2) В числото \(1879\) стотиците са \(18\). Тъй като не завършва на \(00\), прибавяме \(1\): \(18 + 1 = 19\).
Отговор: \(14 = \text{XIV}\); \(1879\text{ г.}\) е през \(\text{XIX в.}\)
2) В числото \(1879\) стотиците са \(18\). Тъй като не завършва на \(00\), прибавяме \(1\): \(18 + 1 = 19\).
Отговор: \(14 = \text{XIV}\); \(1879\text{ г.}\) е през \(\text{XIX в.}\)
Окръжност е затворена крива линия, всички точки на която се намират на едно и също разстояние от една точка, наречена център (\(O\)).
Радиус (\(r\)): Отсечка, която свързва центъра с произволна точка от окръжността. Всички радиуси в една окръжност имат еднаква дължина.
Диаметър (\(d\)): Отсечка, която свързва две точки от окръжността и минава през нейния център.
\[ d = 2 \cdot r \quad \text{или} \quad r = d : 2 \]
Дължината на диаметъра е два пъти по-голяма от дължината на радиуса.
- Определя се и се отбелязва точка \(O\) (център).
- Пергелът се разтваря на разстояние, точно равно на желания радиус \(r\).
- Острието се поставя в точка \(O\), а писецът очертава окръжността с едно непрекъснато завъртане.
Окръжност има диаметър \(d = 12\text{ cm}\). Намерете радиуса ѝ \(r\).
\(r = d : 2 = 12 : 2 = 6\text{ cm}\).
Отговор: Радиусът е \(6\text{ cm}\).
Отговор: Радиусът е \(6\text{ cm}\).
Задачи за упражнение
Задача 1 (Лесна): В числото \(482\ 315\):
а) Коя е цифрата на десетохилядите?
б) Коя е цифрата на стотиците?
а) Коя е цифрата на десетохилядите?
б) Коя е цифрата на стотиците?
Разглеждаме позицията на всяка цифра отдясно наляво (ед. – 5, дес. – 1, стом. – 3, хил. – 2, десетохил. – 8, стохил. – 4):
а) Цифрата на десетохилядите е 8.
б) Цифрата на стотиците е 3.
а) Цифрата на десетохилядите е 8.
б) Цифрата на стотиците е 3.
Задача 2 (Средна): Подредете по големина във възходящ ред (от най-малкото към най-голямото) следните числа:
\[ 74\ 057, \quad 7\ 405, \quad 74\ 507, \quad 74\ 050 \]
1. Най-малко е четирицифреното число: \(7\ 405\).
2. При петцифрените числа сравняваме цифрите на хилядите (всички имат 74 хил.):
- \(74\ 050\) има 0 стотици, 5 десетици, 0 единици;
- \(74\ 057\) има 0 стотици, 5 десетици, 7 единици;
- \(74\ 507\) има 5 стотици.
Подреждане: \(7\ 405 < 74\ 050 < 74\ 057 < 74\ 507\).
2. При петцифрените числа сравняваме цифрите на хилядите (всички имат 74 хил.):
- \(74\ 050\) има 0 стотици, 5 десетици, 0 единици;
- \(74\ 057\) има 0 стотици, 5 десетици, 7 единици;
- \(74\ 507\) има 5 стотици.
Подреждане: \(7\ 405 < 74\ 050 < 74\ 057 < 74\ 507\).
Задача 3 (Средна): Начертана е окръжност с център \(O\) и радиус \(r = 5\text{ cm}\). Точките \(A\) и \(B\) лежат на окръжността, а отсечката \(AB\) има дължина \(7\text{ cm}\). Намерете обиколката \(P\) на триъгълника \(ABO\).
Страните на триъгълника \(ABO\) са отсечките \(OA\), \(OB\) и \(AB\).
Тъй като \(A\) и \(B\) лежат на окръжността, отсечките \(OA\) и \(OB\) са радиуси: \[ OA = OB = r = 5\text{ cm} \] Обиколката е сбор от дължините на трите страни: \[ P = OA + OB + AB = 5 + 5 + 7 = 17\text{ cm} \] Отговор: \(17\text{ cm}\).
Тъй като \(A\) и \(B\) лежат на окръжността, отсечките \(OA\) и \(OB\) са радиуси: \[ OA = OB = r = 5\text{ cm} \] Обиколката е сбор от дължините на трите страни: \[ P = OA + OB + AB = 5 + 5 + 7 = 17\text{ cm} \] Отговор: \(17\text{ cm}\).
Задача 4 (Трудна): Като използвате веднъж всяка от цифрите \(0, 3, 4, 6\) и \(9\), съставете:
а) Най-малкото петцифрено число;
б) Намерете сбора от цифрата на десетохилядите и цифрата на единиците на това число.
а) Най-малкото петцифрено число;
б) Намерете сбора от цифрата на десетохилядите и цифрата на единиците на това число.
а) Числото не може да започва с \(0\), затова на първо място (десетохиляди) избираме най-малката възможна цифра – \(3\).
За да бъде възможно най-малко числото, следващите позиции подреждаме във възходящ ред: \(0, 4, 6, 9\).
Полученото най-малко петцифрено число е \(30\ 469\).
б) Цифрата на десетохилядите е \(3\), а цифрата на единиците е \(9\): \[ 3 + 9 = 12 \] Отговор: а) \(30\ 469\); б) \(12\).
За да бъде възможно най-малко числото, следващите позиции подреждаме във възходящ ред: \(0, 4, 6, 9\).
Полученото най-малко петцифрено число е \(30\ 469\).
б) Цифрата на десетохилядите е \(3\), а цифрата на единиците е \(9\): \[ 3 + 9 = 12 \] Отговор: а) \(30\ 469\); б) \(12\).