Урок 15 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратък отговор

Глаголите в минало несвършено време (белееше, стоеше) служат за описание на обстановката и продължителни състояния, докато глаголите в минало свършено време (отвори, примигна, се надигна) назовават последователни и завършени действия на героя, които придвижват действието напред.

Отговор

1. Минало несвършено време (белееше, стоеше) – използва се за описание на обстановката (фона), като изразява продължителни състояния в миналото без фиксиран край. 2. Минало свършено време (отвори, примигна, се надигна) – използва се за предаване на конкретни, завършени и последователни действия на героя, които развиват сюжета.

Подробен отговор

Стъпка 1: Откриване и определяне на глаголните форми по време

В откъса откриваме следните глаголи:
  • Минало несвършено време: белееше, стоеше
  • Минало свършено време: отвори, примигна, се надигна

Стъпка 2: Обяснение на употребата на минало несвършено време

Глаголните форми за минало несвършено време (белееше, стоеше) се използват в първия абзац, за да опишат обстановката и фона, на който ще се развива действието. Те представят състояния и продължителни действия в миналото, които нямат точно посочен край.

Стъпка 3: Обяснение на употребата на минало свършено време

Глаголните форми за минало свършено време (отвори, примигна, се надигна) се използват във втория абзац, за да представят поредица от конкретни, завършени и последователни действия, извършени от героя в определен минал момент. Те придвижват повествованието напред.

Най-важното от урока

  • Основна форма: 1 л. ед. ч., сегашно време - чета.
  • Спрежение: определя се по 3 л. ед. ч., сегашно време - чете: I; мисли: II; гледа: III.
  • Проста форма: учих; сложна форма: ще уча.
  • Минало свършено: приключили последователни действия - Влязох и седнах.
  • Минало несвършено: протичане, описание или повторителност - Валеше. Всеки ден четях.
  • Еднаква форма - различно време: Всеки ден рисувах и Първо рисувах, после четох. Решаващ е контекстът.
  • Сегашно историческо: минали събития със сегашни форми - Вчера вървя по улицата и изведнъж виждам приятел.
Глаголът означава действие, събитие или състояние. Той е изменяема част на речта: изменя се по лице, число и време.
Времето на глагола показва кога се извършва действието спрямо момента на говорене: сега, преди него или след него.
Вчера момчетата тичаха в парка.
Сега момчетата тичат в парка.
Утре момчетата ще тичат в парка.
Основната форма на глагола е формата за 1 л. ед. ч., сегашно време. С нея глаголът се представя в речниците.
Основна форма: пея. Други форми: пеем, пях, ще пея, пял.
Първо лице представя говорещия или говорещите, а второ лице - слушащия или слушащите: аз чета, ние четем; ти четеш, вие четете.
Спрежения са трите групи глаголи, определени според крайната гласна във формата за 3 л. ед. ч., сегашно време.
СпрежениеКрайна гласнаПримери: основна форма → 3 л. ед. ч.
I-ечета → чете; пиша → пише; живея → живее
II-имълча → мълчи; вървя → върви; мисля → мисли
III-а, -яобичам → обича; искам → иска; стрелям → стреля
За определяне на спрежението глаголът се поставя след „той“ в сегашно време: аз мисля → той мисли → II спрежение.
Основната форма на глаголите от III спрежение има окончание -м: гледам, стрелям.
  • Прости форми - състоят се от една дума: уча, учих, учеше.
  • Сложни форми - състоят се от две или повече думи: ще уча, учил съм, бях учил, щях да уча.
Прости форми имат сегашно време, минало свършено време и минало несвършено време.
Сегашно: чета; минало свършено: четох; минало несвършено: четях.
Минало свършено време означава действие, което е извършено и е приключило преди момента на говорене.
Вчера играх футбол. После се прибрах.
Формите се образуват от специални основи с окончания -х, -хме, -хте, -ха. Във 2 и 3 л. ед. ч. няма окончания.
Лице и числоI спр.: четаII спр.: ходяIII спр.: гледам
1 л. ед. ч.четохходихгледах
2 л. ед. ч.четеходигледа
3 л. ед. ч.четеходигледа
1 л. мн. ч.четохмеходихмегледахме
2 л. мн. ч.четохтеходихтегледахте
3 л. мн. ч.четохаходихагледаха
Това е основното време в повествованието: представя последователни минали случки и събития.
Тръгнахме рано, стигнахме до езерото и седнахме да починем.
Правилно се изговарят и пишат: четох, дадох, отидох.
Минало несвършено време означава действие, което протича в минал момент и може да продължава и след него.
Когато влязох, той четеше. През лятото често ходех на плаж.
Окончанията са: -х, -ше, -ше, -хме, -хте, -ха.
ЛицеЕдинствено числоМножествено число
1 л.ходехходехме
2 л.ходешеходехте
3 л.ходешеходеха

Употребява се за:

  • Описание и фон на основното действие: Слънцето грееше, а дърветата шумяха.
  • Постоянни или повтарящи се действия в миналото: Всеки ден четях. Рядко посещавах театъра.
Думите често, понякога, обикновено, всеки ден, рядко могат да помогнат за разпознаването на повтарящи се минали действия. Времето се определя по формата и контекста, а не само по отделна дума.
Минало свършено времеМинало несвършено време
Представя действието като приключило.Представя действието в протичането му в минал момент.
Изгражда последователността на събитията.Изгражда описанието, фона и повторителността.
четох, писах, ядох, носихчетях, пишех, ядях, носех
Той гледа филм вчера.Той гледаше филм, когато влязох.
При глаголите от III спрежение формите за двете времена съвпадат в 1 л. ед. ч. и във всички лица на мн. ч.: гледах, гледахме, гледахте, гледаха. Разграничават се чрез контекста.
Всеки ден рисувах край реката. - минало несвършено време: повтарящо се действие.
Първо рисувах, а после четох. - минало свършено време: последователни приключили действия.
Разглежда се глаголната форма → прочита се цялото изречение → установява се дали действието е представено като приключило, протичащо или повтарящо се.
Сегашно историческо време е употреба на форми за сегашно време при разказване за минали действия и събития.
С минали времена: От гората се чу шум. Отидохме натам и видяхме таралеж.
Със сегашно историческо време: От гората се чува шум. Отиваме натам и виждаме таралеж.
Формите са за сегашно време, но контекстът показва, че събитията са минали.

Задачи за упражнение

1. Лесна: Определете основната форма и спрежението на глаголите: пишехме, мислеха, гледахте.
  • пишехме → пиша → той пише: I спрежение.
  • мислеха → мисля → той мисли: II спрежение.
  • гледахте → гледам → той гледа: III спрежение.
2. Средна: Определете времето, лицето и числото на глаголите: „Вятърът духаше. Ние стигнахме до хижата и запалихме огън.“
  • духаше - минало несвършено време, 3 л. ед. ч.; описва фона.
  • стигнахме - минало свършено време, 1 л. мн. ч.
  • запалихме - минало свършено време, 1 л. мн. ч.
Последните два глагола представят последователни приключили действия.
3. Средна: Преобразувайте в минало несвършено време: „Аз ходя на плаж. Ти четеш. Те играят.“ Добавете израз за повторителност.
Всеки ден аз ходех на плаж. Често ти четеше. Обикновено те играеха.
Формите са съответно за 1 л. ед. ч., 2 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч.
4. Трудна: Определете времето на „гледахме“ в двете изречения и обяснете разликата. След това преобразувайте второто изречение в сегашно историческо време.

А) Всяка вечер гледахме звездите.
Б) Първо гледахме филм, а после излязохме.

А) „Гледахме“ е в минало несвършено време, 1 л. мн. ч. Изразът „всяка вечер“ показва повторителност.

Б) „Гледахме“ е в минало свършено време, 1 л. мн. ч. Действието е представено като приключило и последвано от друго.

Сегашно историческо време: Първо гледаме филм, а после излизаме. Формите са за сегашно време, но в разказа представят минали събития.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас