Най-важното от урока
- Допълнението пояснява сказуемото и назовава лица или предмети, свързани с действието: „Чета книга“.
- Свързва се без предлог („гледам филм“) или с предлог („мисля за Мария“).
- Проверка: подлог → „той/тя/то/те“; допълнение → „го/я/ги“, „му/ѝ/им“ и други подходящи форми.
- Кратък член при допълнение от мъжки род, единствено число: „Взех билета“. След предлог: „за филма“.
- Мястото не определя службата: в „Иван го поканиха“ думите „Иван“ и „го“ изразяват удвоено допълнение.
- Ред на анализа: сказуемо → подлог → допълнение.
„Иван“ - подлог; „чете“ - сказуемо; „книга“ - допълнение, което пояснява какво чете Иван.
- без предлог - чрез прилагане;
- с предлог - например „на“, „за“, „с“.
„Гледам“ - сказуемо; „филм“ - допълнение без предлог; подразбиращ се подлог - „аз“.
Мисля за Мария.
„Мисля“ - сказуемо; „за Мария“ - допълнение с предлог; подразбиращ се подлог - „аз“.
Допълнението се изразява със съществителни имена и с форми на личното и възвратното лично местоимение.
„Видях“ - сказуемо; „ви“ - допълнение, изразено с лично местоимение; подразбиращ се подлог - „аз“.
Обичайте себе си.
„Обичайте“ - сказуемо; „себе си“ - допълнение, изразено с възвратно лично местоимение; подразбиращ се подлог - „вие“.
| Признак | Подлог | Допълнение |
|---|---|---|
| Служба | Главна част | Второстепенна част, поясняваща сказуемото |
| Значение | Лицето или предметът, за който се съобщава нещо | Лицето или предметът, с който е свързано действието |
| Връзка със сказуемото | Съгласува се с него | Свързва се чрез прилагане или предлог |
| Проверка със замяна | той, тя, то, те | него/го, нея/я, тях/ги; на него/му, на нея/ѝ, на тях/им |
Форми на личните местоимения:
- За подлог: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
- За допълнение: мене/ме, тебе/те, него/го, нея/я, нас/ни, вас/ви, тях/ги.
- За допълнение с „на“: на мене/ми, на тебе/ти, на него/му, на нея/ѝ, на нас/ни, на вас/ви, на тях/им.
„Мария“ - подлог: може да се замени с „тя“.
„Ще покани“ - сказуемо.
„Иван“ - допълнение: може да се замени с „него/го“.
„Взех“ - сказуемо; „билета“ - допълнение; подразбиращ се подлог - „аз“.
Проверка: „Взех го“. Следователно: „билета“, а не „билетът“.
„Сетих се“ - сказуемо; „за филма“ - допълнение с предлог; подразбиращ се подлог - „аз“.
Обикновено допълнението стои след сказуемото. При обратен словоред може да застане пред него, за да бъде изтъкнато.
Куче имам аз!
И в двете изречения „аз“ е подлог, „имам“ - сказуемо, „куче“ - допълнение. Във второто изречение се изтъква допълнението.
- Съществително име + кратка форма на лично местоимение.
- Пълна + кратка форма на лично местоимение.
„Иван“ и „го“ - удвоено допълнение; „изпратиха“ - сказуемо; подразбиращ се подлог - „те“.
На мене ми изпратиха покана.
„На мене“ и „ми“ - удвоено допълнение; „покана“ - друго допълнение; „изпратиха“ - сказуемо; подразбиращ се подлог - „те“.
Задачи за упражнение
„Пепи“ - подлог; „обича“ - сказуемо; „ягоди“ - допълнение, изразено със съществително име. То пояснява какво обича Пепи.
„Иван“ - подлог; „даде“ - сказуемо; „книгата“ - допълнение без предлог; „на Мария“ - допълнение с предлог.
Замяна: „книгата“ → „я“; „на Мария“ → „ѝ“.
Иван ѝ я даде.„Иван“ - подлог; „ѝ“ и „я“ - допълнения; „даде“ - сказуемо.
„Учителят“ - подлог, заменя се с „той“, затова е с пълен член. „Поздрави“ - сказуемо. „Ученика“ - допълнение, заменя се с „него/го“, затова е с кратък член.
„На Иван“ и „му“ - удвоено допълнение; „изпратиха“ - сказуемо; „билета“ - допълнение; подразбиращ се подлог - „те“.
„Билета“ е с кратък член, защото е допълнение и може да се замени с „го“.
Без удвояване:
Изпратиха билета на Иван.„Изпратиха“ - сказуемо; „билета“ и „на Иван“ - допълнения; подразбиращ се подлог - „те“.