Най-важното от урока
Морфология накратко:
- Части на речта: Изменяеми (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения) и неизменяеми (наречия, предлози).
- Пълен член (-ът/-ят): Само за подлога (м.р. ед.ч.), който може да се замести с Той.
- Местоимения: Лични (заместват имена), Притежателни (изразяват принадлежност). Ако обектът принадлежи на вършителя на действието, задължително се ползват възвратни форми (себе си, свой).
- Минали времена: Свършено (приключило, разказвателно) и Несвършено (продължително, описателно).
- Причастия: Глаголни форми, които се изменят като прилагателни. Проверяват се чрез 3 л. ед.ч. на минало време (ако има -ше е несвършено).
- Наречия и Предлози: Наречията поясняват глагола (Как?), а предлозите изразяват пространствени и логически връзки. Предлозите в и с се удвояват пред думи, започващи със същия или звучен/беззвучен еквивалентен звук (в/ф, с/з).
Според това дали променят формата си, думите се делят на изменяеми и неизменяеми части на речта.
| Изменяеми (имат различни форми) | Неизменяеми (имат само една форма) |
|---|---|
| Съществително име, Прилагателно име, Числително име, Глагол, Местоимение | Наречие, Предлог, Съюз, Частица, Междуметие |
Пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число:
Ако думата може да се замести с той, се пише пълен член (-ът/-ят). Ако не може – се пише кратък член (-а/-я).
Ако думата може да се замести с той, се пише пълен член (-ът/-ят). Ако не може – се пише кратък член (-а/-я).
Съществителните, членувани с кратък член, често се произнасят с -ъ, но задължително се пишат с -а/-я (напр. пишем в града, четем [в градъ]).
Определете какъв член (пълен или кратък) трябва да се постави в изречението: Ученик(...) прочете текст(...).
Ученикът (Той) прочете текста (него).
Местоименията заместват имена в текста, за да се избегнат повторения и да се свържат изреченията.
Личните местоимения означават участниците в общуването (1 и 2 лице) или лица/предмети, за които се говори (3 лице). Имат пълни (аз, мен, той, него) и кратки форми (ме, ми, го, му).
Възвратното лично местоимение показва, че вършителят извършва действието върху самия себе си. Пълна форма: (на) себе си. Кратки форми: се, си.
За да проверите дали „се“ е възвратно местоимение или част от глагола, опитайте да го заместите със „себе си“. Ако смисълът се запазва, е местоимение.
В кое от изреченията „се“ е местоимение?
1) Детето се смее.
2) Детето се мие.
1) Детето се смее.
2) Детето се мие.
Във второто. Можем да кажем „Детето мие себе си“, следователно „се“ е местоимение. Не можем да кажем „смее себе си“, там е част от глагола.
Притежателните местоимения означават принадлежност. Имат пълни (мой, твой, негов) и кратки (ми, ти, му, ѝ) форми.
Възвратното притежателно местоимение означава, че предметът принадлежи на вършителя на действието (подлога). Пълни форми: свой, своя, свое, свои. Кратка форма: си.
Открийте вършителя на действието.
Ако притежаваният обект е на вършителя, задължително се използва свой/си, а не негов/неин/техен.
Той разхожда кучето си (своето куче). – Кучето е негово собствено.
Той разхожда кучето му (неговото куче). – Кучето е на някой друг мъж.
Той разхожда кучето му (неговото куче). – Кучето е на някой друг мъж.
Кое местоимение е правилно да се употреби: Мария взе (нейното / своето) яке.
Правилно е своето, защото якето принадлежи на вършителя на действието (Мария).
Глаголите показват действие или състояние. Основната им форма в българския език е 1 л., ед. ч., сегашно време (напр. четa, вървя, обичам).
Минало свършено време: Означава действие, което е извършено и приключило в миналото. Използва се за разказване на последователни събития (повествование). Пример: четох, ходих, гледах.
Минало несвършено време: Означава действие, което е протичало продължително в минал момент. Използва се за описания или повтарящи се действия. Пример: четях, ходех, гледах.
При глаголите от III спрежение формите за двете минали времена съвпадат в някои лица (напр. обичах). Различават се по контекста (напр. дали действието е приключило или е фон на друго действие).
Определете времето на глаголите: Вчера четох книга, докато навън валеше.
четох – минало свършено време (приключило действие).
валеше – минало несвършено време (продължително действие, фон).
валеше – минало несвършено време (продължително действие, фон).
Причастията са нелични глаголни форми. Те се образуват от глаголи, но приличат на прилагателните – изменят се по род и число и могат да се членуват.
Миналите деятелни причастия завършват на -л, -ла, -ло, -ли. Те биват свършени и несвършени.
Проверка за вида на причастието:
Заменете наставката -л с -х и спрегнете във 2 и 3 лице:
• Ако не се появи окончание -ше, причастието е минало свършено (играл -> играх -> той игра).
• Ако се появи окончание -ше, причастието е минало несвършено (играел -> играех -> той играеше).
• Ако не се появи окончание -ше, причастието е минало свършено (играл -> играх -> той игра).
• Ако се появи окончание -ше, причастието е минало несвършено (играел -> играех -> той играеше).
Определете вида на причастието мислил.
Проверка: мислил -> мислих -> той мисли. Няма -ше, следователно е минало свършено деятелно причастие. (Миналото несвършено би било мислел -> мислеше).
Наречия: Неизменяеми думи, които поясняват най-често глагола (отговарят на Кога? Къде? Как? Колко?). Могат да се степенуват (по-бързо, най-бързо).
Как да различим наречие от прилагателно за среден род? Наречието пояснява глагол, а прилагателното – съществително име. (Постъпи умно - наречие; Взе умно решение - прилагателно).
Предлози: Неизменяеми кратки думи, които показват отношения между обекти или действия и обекти (в, на, под, зад, заради).
Удвояване на предлози:
• Предлогът в се удвоява във във пред думи, започващи с в или ф.
• Предлогът с се удвоява в със пред думи, започващи със с или з.
• Предлогът в се удвоява във във пред думи, започващи с в или ф.
• Предлогът с се удвоява в със пред думи, започващи със с или з.
Изберете правилния предлог: Отидох (в / във) фабриката (с / със) Стоян.
Отидох във фабриката (започва с ф) със Стоян (започва със с).
Задачи за упражнение
Лесна: Поставете правилната форма (пълен или кратък член) на местата на скобите:
Вятър(...) събори клон(...) на дървото.
Вятър(...) събори клон(...) на дървото.
Вятърът (Той) събори клона (него) на дървото.
Средна: Определете коя от подчертаните думи е наречие и коя е прилагателно име:
1) Момчето говори тихо.
2) Чу се тихо шумолене.
1) Момчето говори тихо.
2) Чу се тихо шумолене.
1) тихо е наречие (пояснява глагола говори - как говори?).
2) тихо е прилагателно име (пояснява съществителното шумолене - какво шумолене?).
2) тихо е прилагателно име (пояснява съществителното шумолене - какво шумолене?).
Трудна: Редактирайте грешките в изречението:
Студента влезе в стаята си и остави неговата раница върху стола.
Студента влезе в стаята си и остави неговата раница върху стола.
1. Студентът (подлог -> пълен член).
2. своята (раницата е на подлога, използва се възвратно притежателно местоимение).
Правилно: Студентът влезе в стаята си и остави своята раница върху стола.
2. своята (раницата е на подлога, използва се възвратно притежателно местоимение).
Правилно: Студентът влезе в стаята си и остави своята раница върху стола.
Трудна: Какъв вид е причастието спял? Докажете го чрез правилото за проверка.
Проверка: заменяме -л с -х -> спях. Спрягаме в 3 лице: той спеше. Тъй като се появява окончание -ше, причастието е минало несвършено деятелно причастие.
