Най-важното от урока
- При основно сегашно време: предходност - „е чел“; едновременност - „чете“; следходност - „ще чете“.
- При основно минало свършено време: основно събитие - „прочете“; предходност - „беше чел“; едновременност - „четеше“; следходност - „щеше да чете“.
- Намерението определя съчетанието: съобщаване - изявително; подкана - „кажи“; условна възможност - „би казал“; чужди думи - „казал“.
- При преразказ: неутрален разказвач - основно сегашно време; герой - основно минало свършено време; предадена чужда история - преизказни форми.
- Основна проверка: кое действие е основно и кое се случва преди него, едновременно с него или след него?
| Отношение между събитията | Глаголно време | Пример |
|---|---|---|
| Основно действие и едновременни действия | Сегашно време | Иван знае, че Мария чете. |
| Действие преди основното | Минало неопределено време | Иван казва, че е прочел книгата. |
| Действие след основното | Бъдеще време | Иван обещава, че ще прочете книгата. |
| Роля на действието | Глаголно време | Пример |
|---|---|---|
| Основни събития | Минало свършено време | Той отвори вратата и влезе. |
| Действие, едновременно с основното | Минало несвършено време | Той влезе, докато Мария четеше. |
| Действие преди основното | Минало предварително време | Той видя, че Мария беше тръгнала. |
| Предстоящо действие спрямо миналия момент | Бъдеще време в миналото | Той разбра, че Мария щеше да замине. |
| Време в изявително наклонение | Изявителна форма | Преизказна форма |
|---|---|---|
| Минало свършено | Той пя. | Той пял. |
| Сегашно / минало несвършено | Той пее / пееше. | Той пеел. |
| Минало неопределено / минало предварително | Той е пял / беше пял. | Той бил пял. |
| Бъдеще / бъдеще в миналото | Той ще пее / щеше да пее. | Той щял да пее. |
- С повелително наклонение - за подкана, желание или заповед: „Кой реши задачата? Кажете!“
- С условно наклонение - за възможно действие при определени условия: „Мислиш ли, че тя би приела предложението?“
- С преизказна форма - за информация от друго лице: „Вера чу, че съседът ѝ заминал за Ирландия“.
В разкази за отдавна отминали събития, народни приказки и други фолклорни текстове се използва система от преизказни форми.
- Основни събития: преизказни форми за минало свършено време - видял, тръгнал.
- Едновременни действия: преизказни форми за минало несвършено време - месела.
- Предходни действия: преизказни форми за минало предварително време - била запретнала.
- Предстоящи действия: преизказни форми за бъдеще време в миналото - щяла да хвърли.
| Задача | Основно време | Съпътстващи времена или форми |
|---|---|---|
| Преразказ от името на неутрален разказвач | Сегашно | Минало неопределено; бъдеще |
| Преразказ от името на герой | Минало свършено | Минало несвършено; минало предварително; бъдеще в миналото |
| „Разказ в разказа“ - герой предава чута история | Според основния разказ | Преизказни форми в частта с предадената история |
Неутрален разказвач: „Той тръгва по пътя, който е избрал. Знае, че скоро ще пристигне“.
От името на герой: „Тръгнах по пътя, който бях избрал. Вървях бързо. Скоро щях да пристигна“.
Задачи за упражнение
1. Лесна: Определете времената и отношението между действията: „Мария разказва, че е посетила музея и утре ще отиде отново“.
- разказва - сегашно време, основно действие;
- е посетила - минало неопределено време, действие преди основното;
- ще отиде - бъдеще време, действие след основното.
2. Средна: Преобразувайте в преизказни форми: „Той влезе. Навън валеше. Беше забравил чадъра си. Щеше да се върне за него“.
„Той влязъл. Навън валяло. Бил забравил чадъра си. Щял да се върне за него“.
Запазени са основното събитие, едновременното действие, предходното и предстоящото действие.
3. Средна: Посочете съчетаните наклонения или преизказни форми:
- „Знам отговора, но кажи и ти“.
- „Мисля, че той би помогнал“.
- „Петър разказва, че пътникът пристигнал вечерта“.
- знам - изявително; кажи - повелително наклонение.
- мисля - изявително; би помогнал - условно наклонение.
- разказва - изявително наклонение; пристигнал - преизказна форма за минало свършено време.
4. Трудна: Преобразувайте текста първо като преразказ от неутрален разказвач, а после от името на героя. Запазете времевите отношения.
„Иван отвори писмото, което беше получил. Навън валеше. Скоро щеше да тръгне“.
Неутрален разказвач: „Иван отваря писмото, което е получил. Навън вали. Скоро ще тръгне“.
От името на Иван: „Отворих писмото, което бях получил. Навън валеше. Скоро щях да тръгна“.
Получаването предхожда отварянето; дъждът е едновременен с него; тръгването предстои.