Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( \nu = \text{const} \) (честотата не се променя при преминаване между среди) \( c = \lambda_0 \nu \) (скорост във вакуум) \( v = \lambda \nu \) (скорост в среда) \( n = \frac{c}{v} \) (показател на пречупване) Търсим: Показател на \( \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \) Решение: Изразяваме честотата от двете среди: \( \nu = \frac{c}{\lambda_0} \) \( \nu = \frac{v}{\lambda} \) Тъй като \( \nu = \text{const} \), следва: \( \frac{c}{\lambda_0} = \frac{v}{\lambda} \) От дефиницията за показател на пречупване \( n = \frac{c}{v} \), изразяваме \( v \): \( v = \frac{c}{n} \) Заместваме \( v \) в уравнението: \( \frac{c}{\lambda_0} = \frac{\frac{c}{n}}{\lambda} = \frac{c}{n \cdot \lambda} \) Съкращаваме \( c \) от двете страни: \( \frac{1}{\lambda_0} = \frac{1}{n \cdot \lambda} \) Откъдето получаваме: \( n \cdot \lambda = \lambda_0 \) \( \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \)

Подробно решение

Връзка между скорост, честота и дължина на вълната

За всяка вълна, включително светлинната, е в сила фундаменталната зависимост между скоростта на разпространение \( v \), честотата \( \nu \) и дължината на вълната \( \lambda \): \[ v = \lambda \nu \] Във вакуум светлината се разпространява със скорост \( c \), а дължината на вълната е \( \lambda_0 \). Следователно: \[ c = \lambda_0 \nu \]

Постоянство на честотата

Ключов физичен факт, отбелязан и в учебния материал, е че при преминаване на светлината от една среда в друга, честотата \( \nu \) на светлинната вълна остава неизменна. Тя се определя единствено от източника на светлина.

Дефиниция на показателя на пречупване

Показателят на пречупване \( n \) на дадена среда се дефинира като отношение на скоростта на светлината във вакуум \( c \) към скоростта на светлината в съответната среда \( v \): \[ n = \frac{c}{v} \] Оттук можем да изразим скоростта в средата като: \[ v = \frac{c}{n} \]

Извеждане на формулата за дължината на вълната

Заместваме изразите за \( v \) и \( c \) в основната вълнова формула за средата: \[ v = \lambda \nu \] \[ \frac{c}{n} = \lambda \nu \] Тъй като от формулата за вакуум имаме \( \nu = \frac{c}{\lambda_0} \), заместваме \( \nu \) в горното уравнение: \[ \frac{c}{n} = \lambda \cdot \frac{c}{\lambda_0} \] Разделяме двете страни на уравнението на \( c \): \[ \frac{1}{n} = \frac{\lambda}{\lambda_0} \] Умножаваме по \( \lambda_0 \), за да получим търсената зависимост: \[ \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \] С това показахме, че дължината на светлинната вълна в среда е \( n \) пъти по-малка от дължината ѝ във вакуум.

Кратък запис на решението:

\( \nu = \frac{c}{\lambda_0} = \frac{v}{\lambda} \) \( n = \frac{c}{v} \Rightarrow v = \frac{c}{n} \) \( \frac{\cancel{c}}{\lambda_0} = \frac{\cancel{c}}{n \cdot \lambda} \) \( \lambda_0 = n \cdot \lambda \Rightarrow \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \)

Най-важното от урока

Скорост: Във вакуум е \( c \approx 3 \cdot 10^8 \text{ m/s} \). В среда е по-ниска: \( v = c/n \).
Показател на пречупване (n): Показва колко пъти светлината е по-бавна в средата. За вакуум \( n=1 \).
Честота (\( \nu \)): Остава непроменена при преминаване между среди.
Дължина на вълната (\( \lambda \)): Скъсява се в оптически по-плътни среди: \( \lambda = \lambda_0 / n \).
Светлината е електромагнитна вълна. Във вакуум тя се разпространява с максимална, константна скорост \( c \approx 3 \cdot 10^8 \text{ m/s} \). В материални среди (вода, стъкло) скоростта ѝ \( v \) е по-ниска.
\[ c = \lambda_0 \nu \] Където \( \lambda_0 \) е дължината на вълната във вакуум, а \( \nu \) е честотата на вълната.
Честотата \( \nu \) на светлината се определя от източника и не се променя при преминаване от една среда в друга.
Лазер излъчва червена светлина с дължина на вълната във вакуум \( \lambda_0 = 650 \text{ nm} \). Каква е честотата на светлината? (\( 1 \text{ nm} = 10^{-9} \text{ m} \))
От формулата \( c = \lambda_0 \nu \) изразяваме честотата: \( \nu = \frac{c}{\lambda_0} \).
\( \nu = \frac{3 \cdot 10^8 \text{ m/s}}{650 \cdot 10^{-9} \text{ m}} \approx 4.6 \cdot 10^{14} \text{ Hz} \).
Показател на пречупване (n) е безразмерна величина, която показва колко пъти скоростта на светлината в дадена среда (\(v\)) е по-малка от скоростта на светлината във вакуум (\(c\)).
\[ n = \frac{c}{v} \]
Среда с по-голям показател на пречупване \( n \) се нарича оптически по-плътна. В нея светлината се движи по-бавно.
Показателят на пречупване на стъклото е \( n \approx 1.5 \). Това означава, че скоростта на светлината в стъкло е:
\( v = \frac{c}{n} = \frac{3 \cdot 10^8 \text{ m/s}}{1.5} = 2 \cdot 10^8 \text{ m/s} \).
Скоростта на светлината във вода е приблизително \( 2.25 \cdot 10^8 \text{ m/s} \). Намерете показателя на пречупване на водата.
\( n = \frac{c}{v} = \frac{3 \cdot 10^8 \text{ m/s}}{2.25 \cdot 10^8 \text{ m/s}} \approx 1.33 \).
Когато светлината навлезе в материална среда, скоростта ѝ намалява, а честотата остава същата. Това води до намаляване (скъсяване) на дължината на вълната.
Диаграма, илюстрираща преминаването на плоска вълна перпендикулярно през хоризонтална граница, разделяща две среди. Горната област е среда 1 с показател на пречупване n1, а долната област е среда 2 с по-висок показател на пречупване n2 (т.е. n2 > n1). Вълната е представена като непрекъсната, вертикално разпространяваща се синусоида, чиито гребени са маркирани с къси вертикални линии, символизиращи вълновите фронтове. В среда 1, дължината на вълната λ1 е ясно изобразена с хоризонтална стрелка между два последователни гребена. При преминаване в среда 2, дължината на вълната видимо намалява до λ2, която е значително по-къса от λ1 и е обозначена по същия начин между гребените във втората среда. Стрелка показва посоката на разпространение на вълната надолу.
\[ \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \] Където \( \lambda \) е дължината на вълната в средата, \( \lambda_0 \) е дължината на вълната във вакуум, а \( n \) е показателят на пречупване на средата.
Зелена светлина с дължина на вълната във вакуум \( \lambda_0 = 550 \text{ nm} \) навлиза в диамант (\( n=2.42 \)). Новата дължина на вълната е:
\( \lambda = \frac{550 \text{ nm}}{2.42} \approx 227 \text{ nm} \).
Дължината на вълната на жълта светлина във вакуум е 590 nm. Каква ще бъде дължината ѝ във вода (\( n=1.33 \))?
\( \lambda = \frac{\lambda_0}{n} = \frac{590 \text{ nm}}{1.33} \approx 443.6 \text{ nm} \).
Вълнов фронт е повърхност, свързваща точки с еднаква фаза на трептене (например гребените на вълните).
Светлинен лъч е линия, перпендикулярна на вълновите фронтове, която показва посоката на разпространение на светлинната енергия.

Сферични вълни: Излъчват се от точков източник. Вълновите фронтове са концентрични сфери, а лъчите са радиални линии, излизащи от центъра.

Диаграма на сферични вълни. В центъра е разположен точков източник, обозначен като 'Източник'. Около него са изчертани три до четири концентрични кръга, равномерно раздалечени един от друг, които представляват 'Вълнови фронтове'. От централния източник излизат осем радиални прави линии, разположени симетрично по ъгъл. Тези линии са перпендикулярни на вълновите фронтове, преминават през всички кръгове и се простират отвъд най-външния кръг. Всяка радиална линия завършва със стрелка, показваща посоката на разпространение, и е обозначена като 'Лъч'.

Плоски вълни: На голямо разстояние от източника, части от сферичните фронтове могат да се разглеждат като равнини. Вълновите фронтове са успоредни равнини, а лъчите са успоредни прави.

Диаграма на плоски вълни. Изобрази пет равномерно разположени успоредни вертикални линии, представляващи вълнови фронтове. Етикетирай една от тези линии като 'вълнов фронт'. Между две съседни вертикални линии, маркирай разстоянието с двойна стрелка и го етикетирай като \( \lambda \). Изобрази три успоредни хоризонтални стрелки, сочещи надясно, представляващи лъчи. Етикетирай една от тези стрелки като 'лъч'. Всяка стрелка трябва да е перпендикулярна на всички вертикални линии. Цялата композиция да бъде центрирана в диаграмата.
Светлината от Слънцето достига до Земята. Какъв тип са нейните вълнови фронтове в близост до Земята?
Тъй като разстоянието до Слънцето е огромно, вълновите фронтове са практически плоски. Светлината се разпространява като успореден сноп лъчи.

Задачи за упражнение

Лесна: Показателят на пречупване на кварца е \( n=1.54 \). Изчислете скоростта на светлината в кварц.
От \( n = \frac{c}{v} \) следва \( v = \frac{c}{n} \).
\( v = \frac{3 \cdot 10^8 \text{ m/s}}{1.54} \approx 1.95 \cdot 10^8 \text{ m/s} \).
Средна: Дължината на вълната на виолетова светлина във вакуум е 400 nm. Каква ще бъде дължината ѝ в стъкло с показател на пречупване \( n=1.63 \)?
Използваме формулата \( \lambda = \frac{\lambda_0}{n} \).
\( \lambda = \frac{400 \text{ nm}}{1.63} \approx 245.4 \text{ nm} \).
Трудна: Монохроматична светлина има честота \( \nu = 6 \cdot 10^{14} \text{ Hz} \). Намерете дължината на вълната ѝ във вакуум (\( \lambda_0 \)) и в среда с показател на пречупване \( n=1.5 \).
Стъпка 1: Дължина на вълната във вакуум.
\( \lambda_0 = \frac{c}{\nu} = \frac{3 \cdot 10^8 \text{ m/s}}{6 \cdot 10^{14} \text{ Hz}} = 0.5 \cdot 10^{-6} \text{ m} = 500 \text{ nm} \).
Стъпка 2: Дължина на вълната в средата.
\( \lambda = \frac{\lambda_0}{n} = \frac{500 \text{ nm}}{1.5} \approx 333.3 \text{ nm} \).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО+AI (1 месец) 17 € → 14 € -18% ПРО+AI (1 година) 89 € → 73 € -18%