Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Обективни характеристики: - Интензитет (\(I\)) - Честота (\(\nu\)) - Акустичен спектър - Скорост (\(u\)) и дължина на вълната (\(\lambda\)) Субективни характеристики: - Сила на звука (съответства на интензитета) - Височина на звука (съответства на честотата) - Тембър (съответства на акустичния спектър)

Подробно решение

1. Определяне на обективните (физични) характеристики на звука

Обективните характеристики описват звука като физично явление (механична вълна) и могат да бъдат измерени с физични уреди, независимо от слуховия орган: - Звуково налягане и интензитет на звука (\(I\)) – количеството звукова енергия, преминаваща за единица време през единица площ, перпендикулярна на посоката на разпространение. - Честота (\(\nu\)) – броят трептения за една секунда, измерван в херци (\(\text{Hz}\)). - Акустичен (звуков) спектър – съставът от основни и хармонични тонове (обертонове) в звуковата вълна. - Скорост на звука (\(u\)) и дължина на вълната (\(\lambda\)).

2. Определяне на субективните (психофизични) характеристики на звука

Субективните характеристики описват слуховото усещане, което звукът предизвиква в човешкото ухо: - Сила на звука – определя се главно от интензитета на звуковата вълна и от чувствителността на ухото към съответната честота. - Височина на звука – определя се от честотата на основния тон (по-висока честота съответства на по-висок тон). - Тембър – специфичното звучене (окраска) на звука, което се определя от неговия акустичен спектър (наличието и силата на обертоновете).

Кратък запис на решението:

Обективни: интензитет, честота, акустичен спектър, скорост. Субективни: сила, височина, тембър.

Най-важното от урока

Обективни vs. Субективни: Характеристиките на звука са обективни (измерими: честота, интензитет) и субективни (възприятия: височина, тембър).
Връзки: Честотата определя височината. Сложността на обертоновете определя тембъра.
Измерване: Силата на звука се измерва удобно в децибели (dB). 0 dB е прагът на чуване, а над 120 dB е прагът на болката.
Безопасност: Шумът е хаотичен звук. Продължително излагане на шум над 90 dB е опасно за слуха.
Това са физични величини, които могат да бъдат измерени с уреди и не зависят от човешкото възприятие. Основните са честота, скорост, интензитет и ниво на интензитета.
Интензитет на звука (\(I\)) е енергията, която звуковата вълна пренася за единица време през единица площ. Измерва се във ват на квадратен метър (\(W/m^2\)).
Диаграма, показваща точков звуков източник (A) в лявата част. От него излизат две симетрично раздалечаващи се прави линии, оформящи клин (сектор), илюстриращ разпространението на звуковата енергия. По дължината на този клин, на две различни хоризонтални разстояния от източника, са изобразени две вертикални отсечки. Първата отсечка (B1C1) е по-близо до A (на разстояние r1), а втората (B2C2) е по-отдалечена (на разстояние r2, където r2 > r1). Дължината на B2C2 е значително по-голяма от дължината на B1C1, което визуално представя разпределението на звуковата енергия върху все по-голяма площ. Стрелки по раздалечаващите се линии показват посоката на звуковата вълна. До отсечката B1C1 е ясно обозначено 'Интензитет I1', а до отсечката B2C2 - 'Интензитет I2', като е показано, че I1 > I2, за да се илюстрира намаляването на интензитета с увеличаване на разстоянието.
Ниво на интензитета (\(B\)) е практическа логаритмична скала за измерване на силата на звука. Измерва се в децибели (dB).
Когато интензитетът на звука нарасне 10 пъти, нивото на интензитета се увеличава с 10 dB.
Шепотът има ниво на интензитета около 20 dB. Обикновен разговор е около 60-70 dB. Излитащ самолет достига около 140 dB.
Ако интензитетът на звука в дискотека (100 dB) е 1000 пъти по-голям от този на тиха музика (70 dB), с колко децибела е разликата в нивата им?
1000 пъти е \(10 \cdot 10 \cdot 10 = 10^3\). Всяко увеличение от 10 пъти добавя 10 dB. Следователно разликата е \(3 \cdot 10 = 30\) dB. Проверка: \(100 \text{ dB} - 70 \text{ dB} = 30 \text{ dB}\).
Това са характеристики, свързани с начина, по който човешкото ухо възприема звука. Те не се измерват пряко с уреди.
Височина на тона е субективното усещане за това колко "нисък" или "висок" е един звук. Тя се определя основно от честотата на звуковата вълна. По-висока честота = по-висок тон.
Тембър е качеството на звука, което ни позволява да различим два инструмента или гласа, дори когато свирят/пеят тон с еднаква височина и сила. Тембърът се определя от наличието и интензитета на допълнителни, по-високи честоти, наречени обертонове.
Цигулка и пиано, свирещи нотата "ла" (440 Hz) с еднаква сила, звучат различно поради различния си тембър (различен набор от обертонове).
Коя обективна характеристика на звука определя основно неговата височина?
Отговор: Честотата.
Праг на чуване е минималният интензитет на звука, който човешкото ухо може да възприеме. Той е \(I_0 = 10^{-12} \, W/m^2\), което отговаря на 0 dB.
Праг на болката е максималният интензитет, при който усещането за звук преминава в болка. Той е \(I_{max} = 1 \, W/m^2\), което отговаря на около 120-130 dB.
Падането на перце е звук близо до прага на чуване. Звукът от близка гръмотевица или рок концерт може да достигне прага на болката.
Звук с ниво на интензитета 140 dB опасен ли е за слуха?
Отговор: Да, той е над прага на болката и може да причини незабавна и трайна увреда на слуха, като например спукване на тъпанчето.
Шумът е сложен, непериодичен звук, съставен от множество звукови вълни с различни честоти и амплитуди. Обикновено се възприема като неприятен.
Сравнителна графика с две вълнови форми, разположени една над друга върху обща хоризонтална ос за време (Време) и вертикална ос за амплитуда/звуково налягане (Амплитуда / Звуково налягане). Първата вълнова форма, означена като 'Чист тон', да бъде гладка, синусоидална, ясно периодична, с постоянна амплитуда и честота, повтаряща се равномерно. Втората вълнова форма, означена като 'Шум', да бъде хаотична, непериодична, накъсана и неравномерна, с произволно променящи се амплитуди и честоти. Осите да са означени. Вълновите форми да са ясно различими чрез цвят или стил на линията.
Продължителното излагане на шум с ниво над 90 dB може да доведе до трайно увреждане на слуха.
За намаляване на вредното въздействие на шума се използват звукоизолиращи материали (които поглъщат звуковата енергия) и лични предпазни средства като антифони.
Работа на строителна площадка често е съпроводена с шум от около 110 dB. Какви мерки трябва да се вземат?
Отговор: Тъй като нивото е много над опасния праг от 90 dB, е задължително използването на лични предпазни средства за слуха (антифони, тапи за уши).

Задачи за упражнение

Лесна: Разпределете следните характеристики в две групи – обективни и субективни: височина, честота, тембър, интензитет.
Обективни: честота, интензитет.
Субективни: височина, тембър.
Средна: Китарист скъсява дължината на трептяща струна, като натиска с пръст прагчето. Как ще се промени височината на тона, който струната издава? Обяснете защо, като използвате обективна характеристика.
Височината на тона ще се повиши. Причината е, че скъсяването на струната увеличава нейната честота на трептене. Тъй като височината на тона зависи от честотата, по-високата честота води до възприемането на по-висок тон.
Трудна: Нивото на интензитета на оживена улица е 80 dB. В тиха стая е 30 dB. Колко пъти интензитетът на звука на улицата е по-голям от този в стаята?
Разликата в нивата е \(80 \text{ dB} - 30 \text{ dB} = 50 \text{ dB}\).
Тъй като всеки 10 dB означават 10 пъти по-голям интензитет, 50 dB означава \(10 \cdot 10 \cdot 10 \cdot 10 \cdot 10 = 10^5 = 100\;000\) пъти.
Отговор: Интензитетът е 100 000 пъти по-голям.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас