Най-важното от урока
План-резюме
-
Атина и раждането на демокрацията
- Разположение: Полуостров Атика.
- Икономика: Отглеждат маслини за износ на зехтин, внасят жито; заселват се чужденци (занаятчии и търговци).
- Края на VII в. пр. Хр.: Борби за власт между знатните родове предизвикват бунтове, мнозина разоряват, а най-бедните попадат в робство за неизплатени дългове.
- Реформи:
- Законодателят Солон:
- Забранява робството за дългове.
- Разделя гражданите на групи според имуществото, не по произход.
- Всяка група има достъп до народното събрание и съда.
- Двете най-богати групи излъчват деветима „министри“ и съвет на старейшините.
- Клистен:
- Провежда нови реформи и засилва ролята на гражданите в управлението.
- Създава Съвет на 500-те, в който може да бъде избиран всеки гражданин.
- Изгражда демократично управление.
- Перикъл (461 – 429 г. пр. Хр.):
- Демокрацията достига завършен вид – „златен век“ на разцвет на търговията, занаятите, архитектурата и изкуствата.
- Отнема някои права на старейшините и настоява за развиване на военноморските сили на държавата.
- Законодателят Солон:
- Държавна уредба при Перикъл:
- Народно събрание: Участват всички граждани; гласува законите, решава обявяването на война.
- Съвет на 500-те: Подготвя законите.
- Съдилища на народа: Минимум 6000 граждани.
- 9 Архонти („министри“): Управляват полиса.
- 10 Стратези: Командват армията (избират се за 1 година).
- Граждани: Около 40 000 души (мъже с политически права).
- Групи без политически права: Жени и деца на гражданите (~70 000 – 100 000), чужденци и семействата им (~25 000 – 40 000), роби (~70 000 – 110 000).
-
Спарта – град на войната
- Основаване: X в. пр. Хр. в област Лакония на полуостров Пелопонес от дорийски воини.
- Население:
- Местни жители са превърнати в роби (хелоти) – обработват ниви, плащат данък, нямат право да напускат земята и да бъдат продавани.
- Чужденци живеят без граждански права.
- Управление: Олигархично.
- Законодател Ликург (около IX в. пр. Хр.):
- Преразпределя земята на равни парцели между гражданите.
- Засилва властта на съвета на старейшините.
- Приравнява съвета на старейшините с властта на царете, създавайки равновесие и стабилност в управлението.
- Държавна уредба:
- Съвет на старейшините: Включва 28 старейшини (над 60 години, избирани пожизнено от народното събрание) и 2 царе.
- Царе: Командват армията по време на война.
- Петима „министри“: Избирани от събранието всяка година; следят за спазването на законите и издават разпоредби в мирно време.
- Народно събрание: Участват само граждани мъже.
- Спартанско общество:
- Основно задължение на гражданите е да служат в армията и да воюват.
- Живеят в казарми без лукс и забавления, хранят се на общи трапези.
- Висш идеал са воинската сила, храброст и чест.
- Обществото се превръща в затворена общност на „равните“, подчинена на целите на войната.
-
Основни характеристики и различия
- Демокрация (Атина): Буквално „власт на народа“; управление, в което участват всички граждани.
- Олигархия (Спарта): Управление на малка група знатни богати семейства.
- Различия:
- Атина: Чрез поредица от реформи развива демокрацията, гражданите са въвлечени в управлението и решават колективно съдбата на полиса.
- Спарта: Военизиран полис с олигархично управление; законите целят поддържането на боен дух у гражданите.
- Взаимно възприятие: Атиняните смятат спартанците за груби и недодялани, докато спартанците гледат с насмешка на атинската култура и изисканост.
Урокът в дати
9 век пр. н. е. | Основаване на Спарта
През X в. пр. Хр. дорийски воини основават Спарта в областта Лакония на полуостров Пелопонес. Местните жители се превръщат в роби, които обработват земята и плащат данъци на спартанците.
8 век пр. н. е. | Реформите на Ликург в Спарта
Около IX в. пр. Хр. легендарният законодател Ликург създава законите на Спарта. Той преразпределя земята между гражданите на равни парцели и засилва властта на съвета на старейшините, утвърждавайки олигархичното управление.
6 век пр. н. е. | Реформите на Солон в Атина
В края на VII в. пр. Хр. законодателят Солон осъществява важни реформи в Атина. Той забранява робството за дългове и разделя гражданите на групи според имуществото им, а не по произход, което дава достъп на повече хора до управлението.
461 г. пр. н. е. | Начало на управлението на Перикъл
Започва управлението на Перикъл в Атина. През този период демокрацията достига своя завършен вид, а полисът преживява своя „златен век“ на разцвет в търговията, занаятите, архитектурата и изкуствата.
429 г. пр. н. е. | Край на управлението на Перикъл
Приключва управлението на Перикъл, белязало върха на атинската демокрация и културен подем.
Полисът Атина и раждането на демокрацията
Разположена на полуостров Атика, Атина се развива като търговски център поради сухата почва, налагаща внос на зърно срещу износ на зехтин. В края на VII в. пр. Хр. тежките социални сблъсъци и дълговото робство предизвикват реформите на законодателя Солон. Той отменя робството за дългове и разделя обществото на групи според имуществото, а не по произход, което отваря пътя на гражданите към управлението. По-късно Клистен засилва демократичните основи чрез създаването на Съвета на 500-те. Своя най-голям разцвет Атина изживява при управлението на Перикъл (461 – 429 г. пр. Хр.). През този „златен век“ демокрацията достига завършен вид, а полисът се превръща в средище на изкуствата, занаятите и архитектурния блясък.
Спарта – град на войната
Спарта възниква през X в. пр. Хр. в областта Лакония, след като дорийски воини завладяват полуостров Пелопонес. Социалният ред е изграден върху подчинението на местните жители, превърнати в безправни илоти. Държавата се управлява чрез олигархична система, приписвана на Ликург, която цели стабилност и военна мощ. Властта се разпределя между двама царе-пълководци, съвет на старейшините и петима ежегодно избирани „министри“. Народното събрание включва само мъже, чието единствено призвание е войната. Животът в полиса е лишен от разкош, а гражданите се възпитават в дух на желязна дисциплина и храброст. Докато Атина залага на гражданското участие и културата, Спарта се превръща в затворена военизирана общност, подчинена изцяло на идеалите на бойната слава.
