Най-важното от урока
План-резюме
- Праисторическа епоха в днешните български земи
- Старокаменна епоха (Палеолит)
- Предците на човека проникват от Африка в Европа през Балканския полуостров.
- Най-ранните следи от човешки живот датират от над 1 500 000 години.
- Пещера Козарника, Видинско:
- Обитавана от ловци непрекъснато повече от милион години.
- Ловуват диви говеда, коне, елени, лъвове, вълци и лисици.
- Изработват каменни сечива и украшения от раковини.
- Открити парчета кост с врязвания, смятани за най-ранните символи, създадени от човека.
- Разкрити са три вида огнища: за отопление, за приготвяне на храна, за работилница за сечива и оръжия.
- Пещера Бачо Киро, Дряновско: Открити са най-старите на Балканския полуостров останки от череп на съвременния човек.
- Новокаменна епоха (Неолит)
- Земеделието прониква в Европа от Мала Азия по долините на реките Струма и Марица.
- Хората започват да обработват земята и да отглеждат животни около 6000 г. пр. Хр.
- Образуват се селищни могили – ниски хълмове от наслоени селища.
- Карановска селищна могила, Новозагорско:
- Обитавана с малки прекъсвания 4000 години (от около 6000 г. пр. Хр. до около 2000 г. пр. Хр.).
- Една от най-големите в Европа (висока 13 м), обхваща три праисторически епохи.
- Жилища се строят от дървени пръти и глина с покриви от слама.
- Изработват се изящни керамични съдове с различна форма и цветна украса.
- Плочка от с. Градешница, Врачанско (VI хил. пр. Хр.): Открити са неразчетени писмени знаци.
- Каменно-медна епоха (Хаlколит)
- Появяват се хора с богатство и власт в общността.
- Добива и обработката на мед се развиват, търгува се с мед.
- Варненски некропол (около 4500 г. пр. Хр.):
- Смятан за най-забележително откритие от епохата.
- Открити са над 3000 златни предмета.
- 2300 от златните предмети са концентрирани само в четири гроба.
- Съдържа най-старото обработено злато в света.
- Свидетелства за високоразвито общество, управлявано от могъщ и влиятелен вожд (напр. Гроб № 43 – мъж с жезъл, около 1000 златни предмета и медни ковашки инструменти).
- Бронзова епоха
- Започва в днешните български земи около 3000 г. пр. Хр.
- Сечивата и оръжията от бронзова сплав изместват медните.
- Старокаменна епоха (Палеолит)
Урокът в дати
1501 хил. г. пр. н. е. | Най-ранни следи от човешки живот в Европа
В пещерата Козарника, Видинско, се откриват най-старите следи от човешко присъствие на континента. Предците на човека проникват тук от Африка, изработват каменни сечива, ловуват диви животни и създават първите символи върху кост.
7 хил. г. пр. н. е. | Създаване на плочката от Градешница и керамика от Стара Загора
От този период (VI хилядолетие пр. Хр.) датират глинената плочка с неразчетени писмени знаци от с. Градешница, Врачанско, както и керамични съдове от района на Стара Загора.
7 хил. г. пр. н. е. | Заселване на Карановската селищна могила
Първите заселници се установяват в района на днешното село Караново. Започва формирането на една от най-големите селищни могили в Европа, която се обитава с малки прекъсвания в продължение на 4000 години.
7 хил. г. пр. н. е. | Начало на земеделието и Новокаменната епоха
Земеделието прониква в днешните български земи от Мала Азия по долините на река Струма и река Марица. Хората започват да обработват земята, да отглеждат животни и да строят постоянни жилища.
6 хил. г. пр. н. е. | Керамика от района на София
От V хилядолетие пр. Хр. датират откритите керамични съдове с характерна форма и украса в района на днешния град София.
45 век пр. н. е. | Варненският некропол и най-старото обработено злато
По време на Каменно-медната епоха се оформя Варненският некропол. В него се открива най-старото обработено злато в света (над 3000 предмета), което свидетелства за високоразвито общество и наличие на вождове с голяма власт и богатство.
4 хил. г. пр. н. е. | Начало на Бронзовата епоха
В днешните български земи настъпва Бронзовата епоха. Сечивата и оръжията започват да се изработват от бронзова сплав, стават по-ефективни и постепенно изместват медните.
20 век пр. н. е. | Край на обитаването на Карановската селищна могила
Приключва периодът на обитаване на най-късното селище върху могилата в с. Караново, чиито културни пластове достигат височина от 13 метра.
Следите от старокаменната епоха
Първите човешки предци навлизат в Европа от Африка, пресичайки Балканския полуостров. Най-древните свидетелства за тяхното присъствие се намират в пещерата Козарника, където животът кипи още преди милион и половина години. Местните ловни общности преследват едър дивеч като диви коне и говеда, изработват сечива от камък, а откритите кости с врязани знаци подсказват за зараждането на първите символи. В пещерата „Бачо Киро“ край Дряново археолозите откриват и най-старите костни останки от съвременен тип човек на целия полуостров.
Земеделските общности през новокаменната епоха
В началото на VI хил. пр. Хр. от Мала Азия по поречията на Струма и Марица проникват земеделието и животновъдството. Хората преминават към уседналост, изграждайки трайни домове от дървени пръти и глина. Продължителното обитаване на едни и същи места води до наслояване на пластове и образуване на селищни могили, като тази в Караново, която се населява в продължение на хилядолетия. Епохата се характеризира с изработването на изящно рисувана керамика и появата на първите неразчетени графични знаци върху глина.
Човекът през епохата на медта и бронза
През каменно-медната епоха се поставя началото на металургията и мащабния рудодобив на мед. Натрупването на богатства води до социално разслоение и поява на влиятелни вождове. Варненският некропол, датиран около 4500 г. пр. Хр., разкрива над 3000 златни предмета, които представляват най-старото технологично обработено злато в света. Към 3000 г. пр. Хр. настъпва бронзовата епоха, при която използването на нови и по-здрави метални сплави прави оръжията и инструментите значително по-ефективни, окончателно измествайки медните пособия.
