Най-важното от урока
План-резюме
-
Съпротивата срещу османското завоевание до средата на XV в.
- През 1402 г. османската власт временно отслабва след пленяването на султан Баязид от монголите при Анкара.
- През 1404 или 1408 г. избухва Въстанието на Константин (син на Иван Срацимир) и Фружин (син на Иван Шишман), което освобождава Видинското царство, но е разгромено поради липса на координация със съюзниците.
- Организират се кръстоносни походи в помощ на балканските християни:
- Кръстоносният поход от 1443 г., воден от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и пълководеца Янош Хуняди, освобождава Ниш и София, но се оттегля.
- На 10 ноември 1444 г. кръстоносната армия е разгромена в Битката при Варна, като крал Владислав III (Варненчик) загива.
- През 1453 г. Мехмед II Завоевател превзема Константинопол (превърнат в османска столица Истанбул), което бележи края на Византийската империя и открива пътя за пълно завладяване на Балканите.
-
Управление и структура на Османската империя
- Империята се простира на три континента, управлявана от султана, чиято власт е неограничена (от 1517 г. е и халиф). Управлението се осъществява според ислямския закон – шариата.
- Главна опора на държавата е армията:
- Спахиите са конници, получаващи земя срещу военна служба.
- Еничарите са пехота, набирана чрез кръвен данък (девширме) от християнски момчета, които насилствено се обръщат в исляма.
- Завладените балкански земи се обединяват в обширната област Румелия.
- Обществото се дели на управляващи (султан, духовенство, военни) и рая (данъкоплатци – селяни, търговци, занаятчии).
- Християните са втора категория хора (немюсюлмани), подложени на дискриминация, плащат специален данък (джизие) и нямат достъп до армията и управлението.
-
Промени в живота и културата на българите
- Унищожава се българската държава и Българската патриаршия; православните християни преминават под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Истанбул.
- Българската аристокрация и книжовници са унищожени или изселени, което откъсва българските земи от европейската цивилизация.
- Големи групи българи се изтеглят в по-защитени планински области, а в градовете и полските села се заселват мюсюлмани.
- Земята става собственост на султана и се раздава на спахии, като раята плаща данъци и работи ангария.
- Разпространението на исляма става както чрез заселване на тюркски племена, така и чрез доброволно преминаване (заради данъци) или насилствено (кръвен данък, налагане в Родопите и Македония през XVI–XVII в.).
- Появяват се нови светци-мъченици, като Св. Георги Нови Софийски и Св. Никола Нови Софийски, които укрепват християнската вяра.
-
Колективни опори и християнска вяра
- Християнската вяра и Църквата:
- Въпреки унищожаването на Патриаршията, вярата се запазва. Българските свещеници поддържат християнското учение и българския книжовен език.
- Възстановяват се манастири (Рилски, Драгалевски, Кремиковски), които остават центрове на духовния живот.
- Манастирите развиват килийни училища и стават книжовни центрове (най-важен е Рилският манастир).
- Общностите: Семейството, родът и общината са най-важните структури за оцеляване и запазване на народността.
- Семейството и родът предават език, вяра и обичаи.
- Общината (ръководена от кметове/кнезове) е форма на самоуправление, която представя селото пред властите, отговаря за данъците и урежда спорове, без да се прибягва до кадийския съд.
- Християнската вяра и Църквата:
-
Контакти и конфликти във всекидневието
- Българските земи представляват мозайка от народи и вери (православни, мюсюлмани, католици, евреи и др.).
- Градовете са центрове на османската власт и търговия, разделени на махали по народност и вяра.
- На чаршията се установява трудова търпимост между занаятчии и търговци (българи, турци, арменци, евреи).
- Съществува постоянна дискриминация и насилие над християните (по-нисък статут пред съда, забрани за облекло/строеж, налагане на "диш-хакъ").
-
Съпротивата срещу османската власт през XVI – XVII в.
- Българите използват австро-турските войни (XVI–XVII в.) за организиране на въстания:
- 1598 г.: Първо Търновско въстание (Тодор Балина, Павел Джорджич), потушено.
- 1686 г.: Второ Търновско въстание (Ростислав Стратимирович), потушено с опожаряване на Търново.
- 1688 г.: Чипровско въстание (Георги Пеячевич, Богдан Маринов), потушено, води до масово изселване.
- 1689 г.: Въстание на Карпош в Македония, което е разгромено след оттеглянето на австрийските войски.
- Хайдутството е постоянна форма на съпротива: въоръжени дружини (хайдути) нападат османски насилници и кервани. Народът ги приема за закрилници и отмъстители.
- Българите използват австро-турските войни (XVI–XVII в.) за организиране на въстания:
-
Българската култура и народна памет
- Книжнината се съхранява в манастирите чрез преписване на стари творби и създаване на нови жития.
- През XVII в. се разпространяват дамаскини (сборници с поучителни четива) на по-опростен език, близък до говоримия.
- Католическите духовници работят за поддържане на връзката с Европа:
- Петър Богдан Бакшев пише първата "История на България" (1640 г.).
- Филип Станиславов печата първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ (1651 г.).
- Народната памет се предава устно чрез фолклора (песни, приказки, предания), който:
- Съхранява спомена за завоеванието и героите (Цар Иван Шишман).
- Отразява насилията (кръвен данък, робство).
- Героизира хайдутите като борци срещу душманите.
- Българската култура запазва средновековния си характер и изостава от европейското развитие до края на XVII – началото на XVIII в.
Урокът в дати
11 век | Изграждане на църквата „Св. Петка Самарджийска“
В София е построена църквата „Св. Петка Самарджийска“. Тя е каменна и по-късно, през XVI век, е стенописана от св. Пимен Зографски.
13 век | Етническо разнообразие на Балканите преди османското завоевание
Още преди XIV век, освен българите, на Балканите живеят и други етноси като гърци, евреи, арменци, власи и роми. Всяка общност живее отделно, има свои храмове и следва своята вяра и обичаи.
15 век | Увеличаване на еврейското население в империята
През XV и XVI век броят на евреите в Османската империя нараства значително, тъй като султаните дават убежище на прогонени испански и германски евреи.
15 век | Начало на хайдушкото движение
През XV век започва периодът на хайдушкото движение (продължило до XIX век). Хайдутите са свободни хора, които отказват да се подчинят на османските закони и насилие, сформират въоръжени дружини и действат като закрилници на българите.
15 век | Съхраняване на книжовната дейност през XV век
Въпреки унищожаването на българската държава и Църква, в манастирите не спира преписването и създаването на книги. Рилският манастир се утвърждава като водещо книжовно средище, където монасите поддържат връзки с Влахия и Русия.
1450 г. | Възобновяване на манастирите
В средата на XV век започва възраждането на манастирите след османското завоевание. Възобновени са Рилският манастир и манастирите край София.
1469 г. | Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски
Владислав Граматик описва тържественото пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Търново обратно в Рилския манастир. Това събитие е знаково за ролята на манастира като пазител на българския дух.
1476 г. | Възстановяване на църквата на Драгалевския манастир
Боляринът Радослав възстановява църквата „Успение Богородично“ на Драгалевския манастир, която е била опожарена по време на нашествието.
1490 г. | Дейност на Владислав Граматик в Рилския манастир
В края на XV век в Рилския манастир, който се утвърждава като най-важен книжовен център, работи книжовникът Владислав Граматик.
1493 г. | Стенописване на църквата в Кремиковския манастир
Изработен е стенопис в църквата на Кремиковския манастир, изобразяващ светци воини, който вдъхва вяра на българите за борба с чуждия гнет.
16 век | Изграждане на джамията „Баня Башъ“ в София
Построява се джамията „Баня Башъ“, която се превръща в паметник на османското строително изкуство от XVI век. Сградата има висока кула (минаре), откъдето мюсюлманите се призовават за молитва.
16 век | Масово изграждане на селски църкви и нова книжнина
През XVI век почти всяко село вече има храм, а в градовете техният брой нараства. Създават се нови книжовни творби като житията на св. Георги Нови и св. Никола Нови Софийски.
16 век | Рисунка на воденица в българско село от чуждестранен пътешественик
Документално свидетелство от XVI век, което изобразява воденица, задвижвана с водна енергия. Редът за ползването на такива стопански обекти се определя от селската община, което показва организацията на стопанския живот по време на османското владичество.
16 век | Описване на българските обичаи от чуждестранни пътешественици
В периода XVI – XVII век чуждестранни пътници записват своите впечатления от българския бит. Те описват подробно ритуалите при сватба и кръщене, отбелязвайки запазването на християнските традиции, облеклото и празненствата, които продължават с дни.
16 век | Начало на австро-турските войни
През XVI век австрийските Хабсбурги подемат борбата с османците. В рамките на два века Австрия води осем войни с империята и успява да спре натиска ѝ на запад.
16 век | Възхвала на новите мъченици и архитектурно развитие през XVI век
Книжовници като поп Пейо и Матей Граматик създават жития за новите светци мъченици за вярата (св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови). В архитектурата се появяват жилищни и отбранителни кули, като Кулата на Мешчиите във Враца.
1512 г. | Начало на управлението на султан Селим I
Султан Селим I се възкачва на престола. По време на своето управление той завладява Северен Иран, Палестина, Сирия, Египет и свещените градове Мека и Медина.
1517 г. | Османският султан се обявява за халиф
След като отстранява последния абасидски владетел на Египет, султан Селим I приема титлата халиф, с което се обявява за духовен водач на всички мюсюлмани по света.
1520 г. | Край на управлението на султан Селим I
Приключва управлението на султан Селим I, известен със значителните териториални разширения на империята в Близкия изток и Африка.
1538 г. | Отнемане на църквата ротонда в София
Османските власти отнемат от българите църквата ротонда (днешната „Св. Георги“) и я превръщат в джамия (датата е изчислена спрямо сведението на Стефан Герлах от 1578 г.).
1553 г. | Свидетелство на Ханс Дерншвам за османското правосъдие
Австрийският дипломат Ханс Дерншвам описва в своя дневник липсата на граждански права за християните и корупцията в кадийските съдилища, където лъжесвидетелстването е честа практика.
1570 г. | Картографиране на Османската империя
В нидерландски атлас на света е публикувана карта, която изобразява обширните владения на Османската империя, простиращи се на три континента – Европа, Азия и Африка.
1578 г. | Посещение на Стефан Герлах в София
Германският дипломат описва в дневника си състоянието на софийските църкви, училища и религиозния живот на българите.
1598 г. | Първо Търновско въстание
По време на австро-турска война и похода на влашкия воевода Михаил Храбри на юг от Дунав, българите организират въстание в Търново. Водачи са търговците Тодор Балина и Павел Джорджич, както и митрополит Дионисий Рали. Въстанието е потушено, а хиляди българи се изселват във Влахия.
17 век | Развитие на Етрополската книжовна школа
През XVII век в Етрополския и Бачковския манастир се развиват нови книжовни школи, където се създават и украсяват ръкописи.
17 век | Културни промени и навлизане на печатни книги през XVII век
Появяват се дамаскините – сборници с поучителни четива на достъпен език. В църковната живопис навлизат нови теми и образи (напр. в Арбанаси). Българските католически духовници активизират връзките с Европа, а в църквите и килийните училища започват да се използват печатни евангелия и буквари.
1631 г. | Заповед на султан Мурад IV за дискриминация на немюсюлманите
Султан Мурад IV издава строга заповед, с която забранява на християните и евреите (раята) да носят скъпи дрехи, самурени кожуси и да яздят коне, за да се подчертае тяхното подчинено положение спрямо мюсюлманите.
1640 г. | Доклад на Петър Богдан Бакшев до Папството
Епископ Петър Богдан Бакшев изпраща доклад до Рим, в който описва природните богатства и прелестите на Царство България, изразявайки надежда за намиране на християнски господар и освобождение на народа.
1650 г. | Завършване на църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси
В края на XVI и през XVII век е изградена и богато стенописана църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси, отличаваща се със скромен външен вид и пищен интериор.
1651 г. | Отпечатване на „Абагар“
В Рим Филип Станиславов подготвя и отпечатва „Абагар“ – първата печатна книга на новобългарски език. Това събитие е важен момент в контактите на българите с европейския свят и книгопечатната традиция.
1683 г. | Битката при Виена
Християнските сили, начело с полския крал Ян Собески, разгромяват 350-хилядна османска армия след двумесечна обсада на австрийската столица. Това събитие бележи началото на военния упадък на Османската империя.
1686 г. | Второ Търновско въстание
По време на поредната австро-турска война в Търново избухва ново въстание, което обхваща районите от двете страни на Балкана. За княз е обявен Ростислав Стратимирович (потомък на Срацимировия род). След тежки сражения 4000 въстаници са разгромени, а Търново е опожарен.
1688 г. | Чипровско въстание
Избухва най-значителното въстание за периода, организирано в Чипровци под влиянието на католически свещеници и водено от Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Бунтът започва след вестта за превземането на Белград от австрийците, но е потушен, а населението подложено на кланета и изселване.
1689 г. | Въстание на Карпош
В Македония избухва въстание начело с хайдушкия воевода Карпош. Той превзема Кюстендил, Скопие и Куманово и предлага военна помощ на австрийците. След оттеглянето на християнските войски Карпош е заловен и убит.
1698 г. | Султанска заповед срещу хайдутите
Издадена е султанска заповед до военните управители за единни действия по прогонването и унищожаването на хайдутите, които нападат мюсюлмански имоти.
18 век | Упадък на Османската империя
През XVIII век, след военните поражения в края на предходното столетие, Османската империя навлиза в период на траен упадък.
18 век | Начало на Новото време за българите
Краят на XVII и началото на XVIII век бележат прехода от средновековния характер на културата към Новото време за българския народ, въпреки забавеното развитие в сравнение с Европа.
19 век | Обликът на градовете в началото на XIX век
Гравюри от този период, като тази от Шумен, илюстрират мюсюлманския облик на градовете, характеризиращ се с тесни криви улици и къщи с големи дворове, оградени с високи зидове.
19 век | Създаване на картина „Българско село“ от Феликс Каниц
През XIX век художникът Феликс Каниц изобразява типичното българско село с неговите архитектурни и битови особености – ниски къщи от кирпич със сламени покриви, оградени дворове и разположените около селото ниви и лозя.
1834 г. | Построяване на църквата „Св. Николай“ в с. Жеравна
Изгражда се православният храм „Св. Николай“. Вътрешната му подредба следва канона с олтар на изток, отделен с иконостас, владишки престол и амвон за четене на проповеди.
20 век | Построяване на еврейската синагога в София
В началото на XX век в София е построена синагога, което отразява трайното присъствие на еврейската общност, намерила убежище в българските земи през предходните векове.
Османското завладяване и ранната съпротива
След окончателния колапс на Видинското царство през 1396 г. борбата продължава чрез бунта на Константин и Фружин (1404/1408 г.). Християнска Европа организира кръстоносни походи под водачеството на Владислав III Ягело и Янош Хуняди, но армията им претърпява съкрушително поражение в битката край Варна на 10 ноември 1444 г. С превземането на Константинопол през 1453 г. Мехмед II окончателно утвърждава османското господство на Балканите, прекъсвайки естественото развитие на християнските държави.
Структура на империята и социално положение
Цялата политическа и религиозна мощ се концентрира в ръцете на султана. Военната машина разчита на спахийската конница и еничарската пехота, набирана чрез насилствения „кръвен данък“ сред християнските момчета. Поданиците влизат в категорията „рая“, като немюсюлманите са лишени от политически права, плащат допълнителни налози (джизие) и са подложени на системна социална и битова дискриминация.
Опори на българската народност
Лишен от държава и собствена аристокрация, народът намира спасение в християнската вяра и селската община. Манастирите, сред които изпъква Рилският, се превръщат в основни средища на книжовност и духовност, съхранявайки православието. Традициите, езикът и моралните ценности се предават в рамките на семейството и патриархалния род, които съставляват здравата социална мрежа за оцеляване.
Борба за освобождение и културно развитие
През XVI и XVII в. българите активно координират своите действия с антиосманските коалиции в Европа. Избухват Първото (1598 г.) и Второто (1686 г.) Търновски въстания, последвани от Чипровското въстание (1688 г.) и бунта на Карпош (1689 г.). Паралелно с хайдутството се развива и просветна дейност. Католическите духовници, водени от Петър Богдан, съставят исторически съчинения, а през 1651 г. Филип Станиславов отпечатва книгата „Абагар“, поставяйки основите на модерното книгопечатане на роден език.
