Най-важното от урока
План-резюме
-
Триумф на християнската религия в Римската империя
- Началото на IV век: Император Константин Велики узаконява християнството в Римската империя с Миланския едикт (313 г.).
- През 325 г.: Епископи от цялата империя се събират в гр. Никея на Първия вселенски събор.
- Съборът приема кратко изложение на християнството, наречено Символ на вярата.
- Арианската ерес се осъжда като отклонение от официалното учение.
- Края на IV век: Император Теодосий I поставя старите антични религии извън закона, налагайки християнството като единствена религия в Римската империя.
- Оформят се петте центъра на Вселенската църква: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.
- Римският епископ получава почетната титла Папа.
-
Църквата на Запад и на Изток след разделянето на империята (395 г.)
- Запад (Римска църква):
- Духовен водач е Папата, смятан за Божи наместник на Земята.
- Свещен език се утвърждава латинският.
- През 756 г.: С помощта на франките се оформя Папската държава в Италия, където Папата придобива и светска власт.
- Разпространява християнството в Западна и Централна Европа.
- Изток (Византия):
- Най-важна духовна фигура е Патриархът на Константинопол, но императорите стоят над неговата власт.
- Свещен език остава гръцкият, като се допускат и други езици (сирийски, славянски).
- Стреми се да наложи духовно влияние над славянския свят.
- Църквата остава единна до средата на XI век, въпреки съперничеството между двата центъра.
- Запад (Римска църква):
-
Монашество
- През IV век: На Изток се появяват първите манастири.
- През VI век: Св. Бенедикт основава манастир в Италия и създава устав за западното монашество.
-
Роля на Църквата в средновековното общество
- Църквата има водеща обществена роля.
- Притежава голяма част от земеделската земя и събира църковен данък.
- Ръководи образованието и културния живот.
- Патриархът и Папата коронясват кралете и упражняват силно влияние над светската власт.
- Епископите управляват големи църковни области (епархии).
- Официалната Църква води ожесточена борба с ересите за запазване на единството си.
- Църквата има водеща обществена роля.
Урокът в дати
4 век | Поява на първите християнски манастири
През IV в. на изток възникват първите манастири, в които монасите водят уединен и суров живот, посветен на служене на Бог.
4 век | Забрана на старите антични религии
В края на IV в. император Теодосий I поставя езическите религии извън закона и налага християнството като единствена религия в Римската империя. Оформят се петте центъра на Вселенската църква.
313 г. | Издаване на Миланския едикт
Император Константин Велики издава Миланския едикт, с който официално узаконява християнството в Римската империя.
325 г. | Първи вселенски събор в Никея
Епископи от цялата империя се събират в град Никея, Мала Азия. Съборът приема „Символа на вярата“ и осъжда арианската ерес като отклонение от официалното учение.
381 г. | Втори вселенски събор
Съборът се провежда в Константинопол, като на него е допълнен приетият по-рано „Символ на вярата“.
395 г. | Разделяне на Римската империя
Империята се разделя на Източна и Западна. Духовен водач на Запада става папата в Рим, а на Изток (Византия) – патриархът в Константинопол.
6 век | Създаване на устав за западното монашество
През VI в. св. Бенедикт основава манастир в Италия и създава строг устав с правила за монасите, с което полага основите на западното монашество.
6 век | Основаване на манастира „Св. Екатерина“
През VI в. на полуостров Синай в Египет е основан манастирът „Св. Екатерина“, който е най-старият действащ манастир в света днес.
756 г. | Създаване на Папската държава
В средата на VIII в., с помощта на краля на франките, в Италия се оформя Папската държава, в която папата получава и светска власт.
11 век | Край на единството на Църквата
До средата на XI в. християнската църква остава формално единна, въпреки нарастващото съперничество и различия между Рим и Константинопол.
1964 г. | Обявяване на св. Бенедикт за покровител на Европа
Папа Павел VI официално обявява свети Бенедикт Нурсийски за небесен покровител на Европа.
Триумфът на християнската религия
През 313 г. император Константин Велики легализира християнството чрез Миланския едикт, с което поставя началото на неговото официално разпространение. За да уеднакви вярванията, той свиква Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Там духовните водачи приемат „Символа на вярата“ и осъждат арианството като опасна ерес. В края на IV в. император Теодосий I окончателно забранява езическите култове и налага християнството като единствена държавна религия. В този период се утвърждават петте главни духовни центъра на империята, а епископът на Рим започва да носи почетната титла папа.
Църквата на запад и на изток
Разделянето на Римската империя през 395 г. обуславя различното развитие на християнските общности. На Запад папата се утвърждава като единствен духовен глава, използващ латинския език, а през 756 г. придобива и светска власт в новосъздадената Папска държава. В Константинопол патриархът е водещата фигура, но на практика остава подчинен на волята на византийския император. На Изток богослужението се води на гръцки и други местни езици. Монашеството възниква в източните провинции през IV в., а през VI в. св. Бенедикт създава строг устав за западните манастири. Въпреки засилващото се съперничество, Църквата запазва официалното си единство до средата на XI в.
Църквата в християнското общество
През Средновековието Църквата се превръща в най-влиятелната институция, която притежава обширни земи и събира задължителни данъци. Тя монополизира образователната дейност и определя посоките на културния живот. Духовните водачи упражняват силно политическо влияние и участват в коронацията на светските владетели. Църковната структура включва епископи, които администрират големи области, и свещеници, които живеят сред народа и обслужват ежедневните му духовни потребности.
