Най-важното от урока
План-резюме
-
Дефиниране и периодизация на Средновековието:
- Средновековието обхваща периода от края на V до края на XV век, определен от италианските мислители (XV – XVI в.) като време между Античността и Новото време.
- Начало на епохата: 476 г. (край на Западната Римска империя).
- Край на епохата: Краят на XV в. с началото на Великите географски открития и откриването на Америка.
- За балканските народи (включително България) Средновековието продължава до края на XVII в.
-
Основни исторически процеси и резултати:
- През Средновековието се оформят основите на съвременната европейска цивилизация.
- Европа претърпява вълни от нашествия на нови народи, формират се и изчезват държави.
- Религия:
- Християнството става официална религия навсякъде в Европа.
- Църквата добива значителна власт и влияние в европейските общества.
- Ислямът се появява като нова световна религия, завладявайки обширни територии в Азия и Средиземноморието.
- Към края на периода европейците въвеждат употребата на:
- Барут.
- Компас.
- Хартия и книгопечатане.
- Развитието на нови научни знания и умения води до Великите географски открития, които поставят началото на Новото време и европейското надмощие над света.
-
Периоди на Средновековната епоха:
- Ранно Средновековие (краят на V – X в.):
- Характеризира се с големи промени и гибелта на Западната Римска империя.
- Възникват нови държави върху римските територии.
- България (681 г.) се формира като една от най-ранните европейски държави, запазила името си.
- България става част от християнския свят и огнище на славянската култура.
- Центърът на живота в Западна Европа се измества от града към селото.
- Същинско Средновековие (XI – XIII в.):
- Период на стопански подем и увеличение на населението.
- Градовете се възраждат като центрове на занаяти, търговия и нова култура.
- Оформят се някои от големите европейски държави.
- България се освобождава от византийско господство (1018 – 1185) и става водеща сила в Югоизточна Европа.
- Късно Средновековие (XIV и XV в.):
- Преходен период, белязан от криза (голяма чумна епидемия, масов глад и войни) и нов възход.
- През XIV в. в италианските градове започва стопански и културен разцвет.
- За Балканите настъпват трагични времена:
- България, Византия и Сърбия престават да съществуват (1396 г. за България).
- Попадането под османска власт откъсва региона от европейското развитие до края на XVII в.
- Ранно Средновековие (краят на V – X в.):
Урокът в дати
5 век | Начало на Ранното средновековие
Започва Ранното средновековие (края на V – X в.) – време на големи промени. Върху територията на бившата империя възникват нови държави, а центърът на живота в Западна Европа се измества от града към селото.
476 г. | Падане на Западната Римска империя
Западната Римска империя загива, което слага край на Античността. Италианските мислители по-късно определят началото на този период като „мрачна епоха“, но съвременната наука го разглежда като време, в което се оформят основите на европейската цивилизация.
681 г. | Създаване на българската държава
България възниква като една от най-ранните европейски държави на Балканите и запазва своето име непроменено до днес. Страната става част от християнския свят и огнище на славянската култура.
10 век | Край на Ранното средновековие
Приключва периодът на Ранното средновековие, характеризиращ се с формирането на нови държави и нахлуването на нови народи в Европа.
11 век | Начало на Същинското средновековие
Започва Същинското средновековие (XI – XIII в.), което е период на стопански подем. Населението се увеличава, градовете се възраждат като центрове на занаяти и търговия, и се оформят големи европейски държави.
1018 г. | Падане на България под византийско господство
България губи своята независимост и попада под властта на Византийската империя, като този период продължава до 1185 г.
1185 г. | Освобождаване на България от византийско господство
България отхвърля византийската власт и се превръща във водеща сила в Югоизточна Европа.
13 век | Край на Същинското средновековие
Приключва периодът на Същинското средновековие, известен с изграждането на каменни замъци и църкви с устремени към небето кули.
14 век | Начало на Късното средновековие
Започва Късното средновековие (XIV и XV в.) – преходен период на криза и нов възход. Докато Западна Европа страда от чумни епидемии, глад и войни, в италианските градове започва стопански и културен разцвет.
1396 г. | Край на българската средновековна държава
България пада под османска власт, като с това престава да съществува като независима средновековна държава. Това събитие я откъсва от развитието на другите европейски страни.
15 век | Край на Средновековието в Европа
Към края на XV в. приключва епохата на Средновековието за Западна Европа. Въведени са барутът, компасът, хартията и книгопечатането, които подготвят света за настъпващите промени.
1492 г. | Откриване на Америка и начало на Новото време
С Великите географски открития и откриването на Америка започва Новото време – епохата на силните европейски държави и установяването на европейско надмощие над света.
17 век | Край на Средновековието за балканските народи
За българите и другите балкански народи периодът на Средновековието продължава до края на XVII век поради изолацията, наложена от османската власт.
Средните векове в европейската история
Епохата обхваща периода от залеза на Западната Римска империя през 476 г. до края на XV в. През тези столетия се изграждат фундаментите на модерната европейска цивилизация. Християнството се налага като официална религия навсякъде, а Църквата се превръща в ключова политическа и духовна институция. Същевременно в Средиземноморието се появява и разпространява ислямът. Към края на периода важни нововъведения като барута, хартията и книгопечатането проправят път към Великите географски открития. Тези събития и откриването на Америка през 1492 г. поставят началото на Новото време и утвърждават глобалното надмощие на големите европейски държави.
Периоди на средновековната епоха
Ранното Средновековие (краят на V – X в.) бележи преход от градския античен живот към преобладаващ селски бит. На мястото на Рим възникват нови държави, като България заема важно място сред тях след 681 г. През този етап страната ни се приобщава към християнската общност и се утвърждава като водещо средище на славянската книжовност и култура.
Същинското Средновековие (XI – XIII в.) се характеризира с икономически подем и значителен демографски ръст. Издигат се величествени каменни замъци и катедрали, а градовете процъфтяват като центрове на занаятите и международната търговия. През 1185 г. българите отхвърлят византийската власт и държавата се превръща в основен политически фактор в Югоизточна Европа.
Късното Средновековие (XIV – XV в.) носи социални трусове, масов глад и пандемии, но същевременно поставя началото на културен възход в италианските градове. За християнските народи на Балканите периодът завършва трагично с османското нашествие, което унищожава българската държавност през 1396 г. Това завоевание изолира региона от общоевропейските процеси, като за българите средновековният период продължава чак до края на XVII в.
