Героите като страни в конфликта в „При Рилския манастир“

Тема 434 думи 04.12.2022 vio*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Очертаният в стихотворението „При Рилския манастир“ конфликт е представен от двамата основни участници в „разговора“. От едната страна е лирическият говорител. Той отправя своето похвално слово към природата най-вече заради това, че се чувства част от живота синджир, оплел го в своите безсмислени страсти и борби. Този факт не е подчертан, но достатъчно ясно личи от някои подсказки. Какво например означава изразът сега съм пак поет? Не е ли това признание, че животът в обществото превръща поета в обикновен участник в „пазарската врява“, както обича да казва Пенчо Славейков. Тази пазарска врява, тези световни злини са изсушили духа на поета, който има нужда от изцеление след жизнената битва.

          Изцелението може да дойде само ако човекът намери в себе си сили да се впише отново в световната хармония, да проникне в тайните на битието, да разчете „книгата на природата“. Именно това е примерът за следване, който ни дава лирическият герой. Защото човекът, който не е загубил способностите си да общува с природата, може да бъде излекуван от раните, получени в жизнената битка. Затова и ритуалното приобщаване към природната хармония завършва със задължителното произнасяне на формулите за вярност към утвърждавания нравствен принцип – Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!. А утвърждаването на този основополагащ принцип за съжаление е все по-необходим в съвременния свят. Защото не са малко хората, които са престанали да изпитват такива чувства и потребности. В един свой фрагмент Атанас Далчев говори за човека, излязъл в планината с усилен до крайност транзистор – той вече не е в състояние да общува с природата, както и да остане поне за миг сам със себе си. А какво би казал Далчев, ако видеше хилядите глави, сведени към екрана на мобилния телефон?

          Вторият участник в разговора е природата. Както вече казахме, тя е представена в различните ѝ качества. Тя е и майка, носителка на вечно възраждащия се живот, и божествено вдъхновение за изкуството, и защита срещу световните злини, и тайна на мирозданието, изразител на божествения промисъл, и идеал, въплътил световната хармония, с която човекът копнее да се слее. Това са качества, които в очите на лирическия говорител заслужават похвално слово. А както знаем, похвалното слово очертава образа на един съвършен герой, чиято задача е да служи за пример. А какъв по-красноречив пример от очертания в одата величествен образ.

Помогни на потребителите на domashno.bg, като качиш материал!

Ако материалът е одобрен, можеш да спечелиш безплатен абонамент!

Влез или се регистрирай.