Най-важното от урока
План-резюме
- Храносмилане в стомаха и червата
- Представлява химична обработка на хранителни вещества, осъществявана от ензими в кисела (стомах) и алкална (черва) среда.
- Стомах
- Устройство: Разширение на храносмилателния канал, свързва хранопровода с тънкото черво. Лигавицата му е нагъната, осеяна с жлези, произвеждащи стомашен сок. Мускулатурата извършва вълнообразни съкращения (перисталтика).
- Стомашен сок: Съдържа:
- Солна киселина (HCl): Създава кисела среда, активира пепсин, убива бактерии, денатурира белтъци.
- Пепсин: Ензим, разграждащ белтъците до по-къси вериги (пептиди).
- Стомашна липаза: Разгражда малка част от мазнините (най-вече млечните).
- Слуз: Образува защитен слой за стомашната лигавица.
- Резултат: Храната се превръща в полутечна "каша", наречена химус, която престоява ( 2-4 ) часа.
- Тънко черво
- Устройство: Дълго ( 5–7 m), тясно, нагънато. Състои се от:
- Дванадесетопръстник: Първа част, където се изливат жлъчка и панкреатичен сок.
- Празно черво
- Хълбочно черво
- Чревни власинки: Малки израстъци по лигавицата, покрити с епителни клетки с микровили, увеличаващи многократно повърхността за всмукване.
- Устройство: Дълго ( 5–7 m), тясно, нагънато. Състои се от:
- Задстомашна жлеза (панкреас)
- Външна секреция: Произвежда панкреатичен сок, съдържащ:
- Трипсин: Разгражда белтъците.
- Панкреатична амилаза: Разгражда въглехидратите до прости захари.
- Панкреатична липаза: Разгражда мазнините до мастни киселини и глицерол.
- Бикарбонати: Неутрализират киселината от стомаха.
- Вътрешна секреция: Произвежда хормони (инсулин, глюкагон) за регулиране на кръвната захар.
- Външна секреция: Произвежда панкреатичен сок, съдържащ:
- Черен дроб
- Най-голямата жлеза. Произвежда жлъчка, която се събира в жлъчен мехур и се излива в дванадесетопръстника.
- Функция на жлъчката: Емулгиране на мазнините (раздробяване на по-малки капчици), улеснявайки действието на липазата.
- Окончателно разграждане и всмукване в тънкото черво
- Белтъците до аминокиселини.
- Въглехидратите до глюкоза.
- Мазнините до глицерол и мастни киселини.
- Крайните продукти се всмукват през чревните власинки в кръвта и лимфата.
- Дебело черво
- Функция: Всмуква вода и соли от несмилаемите остатъци.
- Чревна микрофлора: Бактерии, синтезиращи витамини (K, B2, B6, B12) и разграждащи целулозата.
- Неусвоените остатъци образуват изпражнения. Изхвърлянето им е дефекация (рефлекс).
- Регулиране на храносмилането
- Нервен път: Чрез рефлекси (условни – преди хранене; безусловни – при постъпване на храна).
- Хормонален път: Чрез хормони и биологично активни вещества, достигащи до жлезите по кръвен път.
- Перисталтика: Движения на храносмилателния тракт, придвижващи храната.
Стомахът е разширение на храносмилателния канал, разположено под диафрагмата. Той има вход (свързан с хранопровода) и изход (свързан с дванадесетопръстника чрез мускул-сфинктер).
Перисталтика – Вълнообразни съкращения на стомашната мускулатура, които размесват храната със соковете и я придвижват към изхода.
Химус – Полутечната "каша", в която се превръща храната след обработката в стомаха (престой 3–4 часа).
Състав на стомашния сок и функция на компонентите:
| Компонент | Функция |
|---|---|
| Пепсин (ензим) | Разгражда белтъците до по-къси вериги. Активен е само в кисела среда. |
| Солна киселина (HCl) | Създава кисела среда за активиране на пепсина; унищожава бактериите. |
| Слуз | Предпазва стомашната лигавица от разяждащото действие на киселината. |
Тънкото черво е дълго (5–7 m), тясна и силно нагъната тръба, където завършва разграждането на храната. Началната му част се нарича дванадесетопръстник.
В дванадесетопръстника се изливат секретите на две големи жлези – черен дроб и задстомашна жлеза.
1. Задстомашна жлеза (Панкреас)
Отделя панкреатичен сок, съдържащ ензими и хидрогенкарбонатни йони (\(NaHCO_3\)) за неутрализиране на киселината от стомаха.
- Трипсин: Разгражда белтъците до аминокиселини.
- Амилаза: Разгражда въглехидратите до прости захари.
- Липаза: Разгражда мазнините до мастни киселини и глицерол.
Тези ензими са активни само в слабо основна среда.
Освен храносмилателни ензими, панкреасът произвежда хормони (инсулин и глюкагон), които регулират кръвната захар.
2. Черен дроб
Най-голямата жлеза в тялото. Произвежда жлъчен сок (жлъчка), който се събира в жлъчния мехур.
Емулгиране – Процес, при който жлъчните киселини раздробяват големите мастни капки на фини капчици. Това улеснява действието на ензима липаза. Жлъчката не съдържа ензими.
Всмукването е процес на преминаване на разградените вещества през чревната лигавица в кръвта и лимфата.
Извършва се основно в тънкото черво чрез чревни власинки, които многократно увеличават повърхността му.
Път на всмуканите вещества:
- Постъпват: Глюкоза (от въглехидрати) и Аминокиселини (от белтъци).
- Постъпват: Мастни киселини и глицерол (от мазнини), като голяма част се възстановяват до мазнини още в клетките на власинките.
В дебелото черво попадат несмилаемите остатъци от храната (напр. целулоза).
- Всмукване на вода и соли: Организмът си връща водата от хранителната "каша".
- Дейност на бактерии: Полезни бактерии синтезират витамини (К, \(B_2\), \(B_{12}\)) и разграждат целулоза.
- Образуване на изпражнения: Оформят се от ненужните вещества и се изхвърлят чрез дефекация (рефлексен акт).
Секрецията на сокове и движението на органите се контролират по два начина:
По нервен път (рефлекси):
- Условни рефлекси: Видът и мирисът на храната предизвикват отделяне на сокове ("апетит").
- Безусловни рефлекси: Попадането на храна в стомаха/червата автоматично стимулира жлезите и мускулатурата.
По хормонален път: Хормони, отделяни от лигавицата на стомаха и червата, стимулират или потискат секрецията чрез кръвта.
Ключови изводи:
- В стомаха се разграждат белтъци (чрез пепсин и HCl).
- В дванадесетопръстника се изливат сокове от панкреаса (с ензими за всичко) и жлъчка от черния дроб (за мазнини).
- Всмукването става чрез чревните власинки в тънкото черво: аминокиселини и захари в кръвта, мазнини в лимфата.
- Дебелото черво абсорбира вода и соли.