35. Природният Лик на Земята

Земята като планета и нейните движения

1. Форма и координатна мрежа:
   • Формата на Земята се определя като елипсоид и геоид.
   • Повърхността е разделена на 24 часови пояса (въведени по идея на Сандфорд Флеминг); България попада в третия пояс (източноевропейско време).
   • Съществува линия за смяна на датата (по 180-ия меридиан).
2. Планетарни движения и последици:
   • Вретенообразно въртене около оста си – води до смяната на деня и нощта и разлика в местното време по меридианите.
   • Орбитално движение около Слънцето – обуславя смяната на годишните сезони и различното разпределение на слънчевата топлина.

Атмосфера, време и климат

1. Строеж на атмосферата:
   • Включва слоевете (отдолу нагоре): тропосфера, стратосфера (с озонов слой на 20 – 25 km), мезосфера, термосфера и екзосфера.
2. Климатообразуващи фактори и елементи:
   • Кълбовидна форма: Определя ъгъла на падане на слънчевите лъчи – най-голямо нагряване в екваториалните и тропичните ширини.
   • Радиационен баланс: Съотношение между погълнатата, разсеяната и отразената слънчева радиация.
   • Океански течения: Топлите течения повишават температурите и валежите, а студените действат охлаждащо и изсушаващо.
   • Континенталност: Отдалечаването от водните басейни води до увеличаване на годишната температурна амплитуда.
   • Барични системи: Циклоните носят ниско налягане, възходящи движения и валежи; антициклоните носят високо налягане, низходящи движения и ясно, сухо време.
3. Климатични пояси:
   • Основни: Екваториален, тропичен, умерен, полярен (през цялата година преобладава един тип въздушна маса).
   • Преходни: Субекваториален, субтропичен, субполярен (сезонна смяна на въздушни маси).
4. Синоптична карта и прогнозиране на времето:
   • Синоптичните карти дават моментална представа за атмосферата (налягане чрез изобари, атмосферни фронтове, температури, валежи, вятър).
   • Изготвянето на прогноза включва: проследяване на състоянието в миналото, определяне на факторите, извеждане на тенденции и определяне на код за опасност (зелено, жълто, оранжево, червено).

Хидросфера (Води на Земята)

1. Световен океан:
   • Движения на водата: вълни, цунами, приливи и отливи, океански течения (напр. Гълфстрийм, Перуанско, Канарско, Сомалийско).
2. Води на сушата:
   • Реки (водно количество, речен отток, речен режим), езера, блата и ледници (планински и континентални).
   • Подземни води: грунтови, артезиански, карстови и минерални.
3. Кръговрат на водата:
   • Непрекъснат процес на изпарение от сушата и океана, кондензация в атмосферата, падане на валежи и последващо оттичане към Световния океан.

Литосфера и релеф

1. Вътрешен строеж:
   • Земна кора, мантия (с пластична астеносфера) и ядро.
2. Тектоника на плочите (Плейт-тектоника):
   • Литосферата е разделена на плочи, които се движат върху астеносферата (произход от общ праконтинент – Пангея).
   • Границите на плочите образуват срединни океански хребети, океански падини, островни дъги, вулканични и земетръсни зони.
3. Релефообразуващи процеси:
   • Ендогенни (вътрешни): Разломи, блокoви размествания (хорст и грабен) и гънкови деформации (антиклинала и синклинала).
   • Екзогенни (външни): Изветряне, ерозия (водна), екзарация (ледникова), абразия (морска), еоличен процес (ветров) и карстови процеси.

Педосфера, биосфера и географски закономерности

1. Основни закономерности на географската обвивка:
   • Широтна зоналност: Закономерна смяна на природните компоненти от Екватора към полюсите.
   • Вертикална зоналност (поясност): Смяна на компонентите и природните комплекси във височина.
   • Азоналност: Локално разнообразие, обусловено от вътрешните сили, геоморфоложкия строеж и местни фактори.
2. Почвени типове и природни зони:
   • Зонални почви: Латеритни (екваториални гори), черноземи (степи), подзолисти (тайга), тундрови (тундра), канелени и червеноземни (субтропици).
   • Азонални почви: Алувиално-ливадни (покрай реките).
   • Връзка компоненти-зони: Растителността и животинският свят са пряко адаптирани към специфичните почвено-климатични условия на съответната зона (савани, степи, тайга и др.).

Глобални екологични проблеми и устойчиво развитие

1. Замърсяване на атмосферата:
   • Веществено: Изхвърляне на вредни газове (напр. серен диоксид от ТЕЦ, водещ до киселинни дъждове).
   • Енергийно: Топлинно замърсяване на въздуха и водите (напр. от отделена остатъчна топлина от АЕЦ).
2. Климатични промени и атмосферни въздействия:
   • Парников ефект: Задържане на топлина от парникови газове (въглероден диоксид, метан), усилено от изгарянето на изкопаеми горива и човешката дейност.
   • Озонова дупка: Нарушаване на озоновия слой от химични вещества (фреони), намаляващо защитата от ултравиолетова радиация.
3. Устойчиво развитие:
   • Рационално използване на природноресурсния потенциал.
   • Преминаване към възобновяеми (алтернативни) източници на енергия (слънчева, вятърна).
   • Прилагане на принципите на кръговата икономика, пестене на ресурси и ограничаване на вредните въздействия върху геосферите.