8. Топлинен Режим в Атмосферата

Слънчева радиация – единствен източник на светлина и топлина за атмосферата и земната повърхност:

• Слънчева постоянна – количеството слънчева енергия, достигащо до горната граница на атмосферата ($2\text{ cal/cm}^2/\text{min}$, прието за 100%).
• Разпределение на радиацията в атмосферата:
  • Отразена – около 35% се отразяват от горната повърхност на атмосферата.
  • Погълната – 15% се поглъщат от атмосферата.
  • Разсеяна – 23% се разсейват (от тях 16% достигат до Земята).
  • Пряка – 27% достигат директно до земната повърхност.
  • Сумарна радиация – сборът от пряката (27%) и достигналата разсеяна радиация (16%), общо около 43%.

Радиационен баланс – разликата между постъпващата към земната повърхност слънчева радиация (приход) и излъчената от нея топлинна радиация към атмосферата (разход):

• Бива положителен (приходът превишава разхода) или отрицателен (разходът превишава прихода).
• Зависи от географската ширина (най-висок при Екватора и тропиците, най-нисък в полярните зони), от сезоните и от денонощието.

Температура на въздуха – качествена характеристика на топлинното състояние на въздуха, измервана в градуси по Целзий (°C):

• Фактори за нагряване и денонощен/годишен ход на температурата:
  • Географска ширина – определя ъгъла на падане на слънчевите лъчи.
  • Вид на подстилащата повърхност (суша и вода) – сушата се затопля и изстива по-бързо и по-силно от водата.
  • Растителна покривка и облачност – сухото и ясно време засилва излъчването на топлина от земната повърхност.
  • Океански и морски течения.

Вертикални изменения на температурата и процеси в атмосферата:

• Конвекция – възходящо пренасяне на топъл въздух във височина.
• Вертикален температурен градиент – понижение на температурата средно с 1°C на всеки 100 m височина (варира между 0,1°C и 1°C в зависимост от примесите във въздуха).
• Изотермия – състояние, при което температурата не се променя с височината.
• Температурна инверсия – нехарактерно явление, при което температурата се повишава във височина (топлият въздух е над студения приземен слой):
  • Наблюдава се главно през студените месеци в котловини, долини и низини.
  • Създава условия за мъгли, слани и задържане на замърсители (смог).

Изобразяване и закономерности на температурното разпределение:

• Изотерми – линии на географската карта, свързващи точки с еднаква температура.
• Изотермални карти – карти, представящи температурното разпределение (най-често за януари и юли).
• Основни закономерности:
  • Най-топлите зони са около Екватора и тропиците; най-студените – около полюсите.
  • През зимата най-ниските температури се отчитат във вътрешността на големите континентални масиви.