Най-важното от урока
Основни колигативни свойства на разредени разтвори на неелектролити:
• Парно налягане: Разтворите имат по-ниско парно налягане от чистия разтворител: \(\Delta p = p_0 \cdot \chi\) (Първи закон на Раул).
• Кипене и замръзване: Разтворите кипят при по-висока температура (\(\Delta T_{\text{к}} = E \cdot c_m'\)) и замръзват при по-ниска температура (\(\Delta T_{\text{з}} = K \cdot c_m'\)) в сравнение с чистия разтворител. Константите \(E\) и \(K\) зависят само от разтворителя.
• Осмоза: Преминаване на разтворител през полупропусклива мембрана към по-концентрирания разтвор. Осмотичното налягане се подчинява на закона на Ван'т Хоф: \(\pi = c \cdot R \cdot T\).
• Практически извод: Всички тези свойства зависят единствено от броя на частиците (концентрацията) на разтвореното вещество, а не от неговата химична природа.
• Парно налягане: Разтворите имат по-ниско парно налягане от чистия разтворител: \(\Delta p = p_0 \cdot \chi\) (Първи закон на Раул).
• Кипене и замръзване: Разтворите кипят при по-висока температура (\(\Delta T_{\text{к}} = E \cdot c_m'\)) и замръзват при по-ниска температура (\(\Delta T_{\text{з}} = K \cdot c_m'\)) в сравнение с чистия разтворител. Константите \(E\) и \(K\) зависят само от разтворителя.
• Осмоза: Преминаване на разтворител през полупропусклива мембрана към по-концентрирания разтвор. Осмотичното налягане се подчинява на закона на Ван'т Хоф: \(\pi = c \cdot R \cdot T\).
• Практически извод: Всички тези свойства зависят единствено от броя на частиците (концентрацията) на разтвореното вещество, а не от неговата химична природа.
Парно налягане: Налягането, което наситените пари упражняват върху течността при установяване на динамично равновесие между изпарението и кондензацията при постоянна температура.
Над разтвор на нелетливо вещество в течен разтворител част от граничната повърхност е заета от частици на разтвореното вещество, а част от молекулите на разтворителя участват в солватационни обвивки. Вследствие на това изпарението се затруднява и броят на молекулите в газовата фаза намалява.
Парното налягане на разтвор на нелетливо вещество винаги е по-ниско от парното налягане на чистия разтворител при същата температура (\(p < p_0\)).
Първи закон на Раул: Понижението на парното налягане над разтвор спрямо чистия разтворител е правопропорционално на молната част на разтвореното вещество в разтвора.
\[ \Delta p = p_0 \cdot \chi \]
където:
\(\Delta p = p_0 - p\) – понижение на парното налягане;
\(p_0\) – парно налягане на чистия разтворител;
\(p\) – парно налягане над разтвора;
\(\chi = \frac{n_{\text{в-во}}}{n_{\text{в-во}} + n_{\text{разтворител}}}\) – молна част на разтвореното вещество.
\(\Delta p = p_0 - p\) – понижение на парното налягане;
\(p_0\) – парно налягане на чистия разтворител;
\(p\) – парно налягане над разтвора;
\(\chi = \frac{n_{\text{в-во}}}{n_{\text{в-во}} + n_{\text{разтворител}}}\) – молна част на разтвореното вещество.
Законът е в сила за разредени (идеални) разтвори на неелектролити, при които не се отчита химично взаимодействие между частиците.
Една течност кипи, когато налягането на наситените ѝ пари се изравни с външното (атмосферното) налягане.
Тъй като разтварянето на нелетливо вещество понижава парното налягане, разтворът трябва да се нагрее до по-висока температура от чистия разтворител, за да закипи.
Втори закон на Раул (за кипенето): Повишението на температурата на кипене на разтвор спрямо чистия разтворител е правопропорционално на молалната концентрация на разтвореното вещество.
\[ \Delta T_{\text{к}} = T_1 - T_0 = E \cdot c_m' \]
където:
\(\Delta T_{\text{к}}\) – повишение на температурата на кипене (\(^\circ\text{C}\) или \(\text{K}\));
\(T_1, T_0\) – температури на кипене съответно на разтвора и на чистия разтворител;
\(E\) – ебулиоскопска константа на разтворителя (\(\text{K}\cdot\text{kg}/\text{mol}\));
\(c_m'\) – молална концентрация (количество вещество в \(1000\ \text{g}\) разтворител, \(\text{mol/kg}\)).
\(\Delta T_{\text{к}}\) – повишение на температурата на кипене (\(^\circ\text{C}\) или \(\text{K}\));
\(T_1, T_0\) – температури на кипене съответно на разтвора и на чистия разтворител;
\(E\) – ебулиоскопска константа на разтворителя (\(\text{K}\cdot\text{kg}/\text{mol}\));
\(c_m'\) – молална концентрация (количество вещество в \(1000\ \text{g}\) разтворител, \(\text{mol/kg}\)).
Ебулиоскопската константа \(E\) зависи единствено от природата на разтворителя, но не и от вида на разтвореното неелектролитно вещество.
Една течност замръзва при температурата, при която парното налягане над течната фаза се изравни с парното налягане над твърдата фаза (кристалите). Поради по-ниското парно налягане на разтворите това равенство се постига при по-ниска температура в сравнение с чистия разтворител.
Втори закон на Раул (за замръзването): Понижението на температурата на замръзване на разтвор спрямо температурата на замръзване на чистия разтворител е правопропорционално на молалната концентрация на разтвореното вещество.
\[ \Delta T_{\text{з}} = T_0 - T_1 = K \cdot c_m' \]
където:
\(\Delta T_{\text{з}}\) – понижение на температурата на замръзване;
\(T_0, T_1\) – температури на замръзване съответно на чистия разтворител и на разтвора;
\(K\) – криоскопска константа на разтворителя (\(\text{K}\cdot\text{kg}/\text{mol}\));
\(c_m'\) – молална концентрация на разтвореното вещество (\(\text{mol/kg}\)).
\(\Delta T_{\text{з}}\) – понижение на температурата на замръзване;
\(T_0, T_1\) – температури на замръзване съответно на чистия разтворител и на разтвора;
\(K\) – криоскопска константа на разтворителя (\(\text{K}\cdot\text{kg}/\text{mol}\));
\(c_m'\) – молална концентрация на разтвореното вещество (\(\text{mol/kg}\)).
Криоскопия и ебулиоскопия: Експериментални методи за определяне на молекулната маса на неизвестни вещества чрез измерване на изменението съответно на температурата на замръзване или на кипене на техни разредени разтвори.
Добавянето на етиленгликол към водата в автомобилните охладителни системи (антифриз) понижава температурата на замръзване през зимата и повишава температурата на кипене през лятото.
Дифузия: Спонтанно необратимо взаимно проникване на частиците на две вещества едно в друго, водещо до изравняване на концентрацията в целия обем и повишаване на ентропията (\(\Delta S > 0\)).
Осмоза: Еднопосочно спонтанно преминаване на молекули на разтворителя през полупропусклива мембрана (пропусклива за разтворителя, но непропусклива за разтвореното вещество) по посока към по-концентрирания разтвор.
Осмотично налягане (\(\pi\)): Допълнителното хидростатично налягане, което трябва да се приложи върху разтвора, за да спре проникването на разтворител през полупропускливата мембрана.
Закон на Ван'т Хоф: Осмотичното налягане на разредени разтвори на неелектролити е равно на налягането, което би упражнило разтвореното вещество, ако се намира в газообразно състояние и заема същия обем при същата температура.
\[ \pi = c \cdot R \cdot T \]
където:
\(\pi\) – осмотично налягане (\(\text{Pa}\));
\(c = \frac{n}{V}\) – моларна концентрация на разтвора (\(\text{mol/m}^3\));
\(R = 8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K})\) – универсална газова константа;
\(T\) – абсолютна температура (\(\text{K}\)).
\(\pi\) – осмотично налягане (\(\text{Pa}\));
\(c = \frac{n}{V}\) – моларна концентрация на разтвора (\(\text{mol/m}^3\));
\(R = 8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K})\) – универсална газова константа;
\(T\) – абсолютна температура (\(\text{K}\)).
Разтвори с еднакво осмотично налягане при една и съща температура се наричат изотонични. За човешкия организъм изотоничен разтвор е \(0{,}9\%\) воден разтвор на \(\text{NaCl}\) (физиологичен разтвор) или \(0{,}3\ \text{mol/L}\) разтвор на глюкоза.
Обратна осмоза: Процес, при който върху разтвора се прилага външно налягане, превишаващо осмотичното (\(p_{\text{външно}} > \pi\)). В резултат молекулите на разтворителя преминават през мембраната в обратна посока (от разтвора към чистия разтворител). Методът е основен за обезсоляване на морска вода и пречистване на питейна вода.
Задачи за упражнение
Задача 1 (Лесна): Разтвори на глюкоза и на захароза имат еднаква молална концентрация \(c_m' = 0{,}5\ \text{mol/kg}\). Кой от двата разтвора ще кипи при по-висока температура?
Според втория закон на Раул повишението на температурата на кипене е:
\[ \Delta T_{\text{к}} = E \cdot c_m' \]
Тъй като и глюкозата, и захарозата са неелектролити, а разтворителят (вода) и концентрацията са еднакви, повишението \(\Delta T_{\text{к}}\) е едно и също за двата разтвора. Следователно и двата разтвора ще кипят при една и съща температура.
Задача 2 (Средна): Изчислете парното налягане над воден разтвор при \(20^\circ\text{C}\), ако в \(600\ \text{g}\ \text{H}_2\text{O}\) са разтворени \(30\ \text{g}\) глюкоза (\(\text{C}_6\text{H}_{12}\text{O}_6\)). Парното налягане над чистата вода при тази температура е \(p_0 = 2{,}33\ \text{kPa}\). (\(M(\text{H}_2\text{O}) = 18\ \text{g/mol}\), \(M(\text{глюкоза}) = 180\ \text{g/mol}\)).
1. Намираме количествата вещество на компонентите:
\[ n(\text{глюкоза}) = \frac{30\ \text{g}}{180\ \text{g/mol}} \approx 0{,}167\ \text{mol} \]
\[ n(\text{H}_2\text{O}) = \frac{600\ \text{g}}{18\ \text{g/mol}} = 33{,}333\ \text{mol} \]
2. Изчисляваме молната част на глюкозата:
\[ \chi = \frac{n(\text{глюкоза})}{n(\text{глюкоза}) + n(\text{H}_2\text{O})} = \frac{0{,}167}{0{,}167 + 33{,}333} = \frac{0{,}167}{33{,}5} \approx 0{,}004985 \]
3. Намираме понижението на парното налягане по първия закон на Раул:
\[ \Delta p = p_0 \cdot \chi = 2{,}33\ \text{kPa} \cdot 0{,}004985 \approx 0{,}0116\ \text{kPa} \]
4. Налягането над разтвора е:
\[ p = p_0 - \Delta p = 2{,}33 - 0{,}0116 \approx 2{,}32\ \text{kPa} \]
Отговор: \(2{,}32\ \text{kPa}\).
Задача 3 (Средна): Колко мола разтворено вещество се съдържат в \(1\ \text{mL}\) разтвор на неелектролит, ако при температура \(50^\circ\text{C}\) осмотичното му налягане е \(\pi = 6 \cdot 10^3\ \text{Pa}\)? (\(R = 8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K})\)).
1. Превръщаме данните в основни мерни единици:
\(T = 50 + 273{,}15 = 323{,}15\ \text{K}\)
\(V = 1\ \text{mL} = 10^{-6}\ \text{m}^3\)
2. Използваме уравнението на Ван'т Хоф: \[ \pi = c \cdot R \cdot T = \frac{n}{V} \cdot R \cdot T \implies n = \frac{\pi \cdot V}{R \cdot T} \] 3. Заместваме стойностите: \[ n = \frac{6 \cdot 10^3\ \text{Pa} \cdot 10^{-6}\ \text{m}^3}{8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K}) \cdot 323{,}15\ \text{K}} = \frac{6 \cdot 10^{-3}}{2686{,}67} \approx 2{,}23 \cdot 10^{-6}\ \text{mol} \] Отговор: \(2{,}23 \cdot 10^{-6}\ \text{mol}\).
\(T = 50 + 273{,}15 = 323{,}15\ \text{K}\)
\(V = 1\ \text{mL} = 10^{-6}\ \text{m}^3\)
2. Използваме уравнението на Ван'т Хоф: \[ \pi = c \cdot R \cdot T = \frac{n}{V} \cdot R \cdot T \implies n = \frac{\pi \cdot V}{R \cdot T} \] 3. Заместваме стойностите: \[ n = \frac{6 \cdot 10^3\ \text{Pa} \cdot 10^{-6}\ \text{m}^3}{8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K}) \cdot 323{,}15\ \text{K}} = \frac{6 \cdot 10^{-3}}{2686{,}67} \approx 2{,}23 \cdot 10^{-6}\ \text{mol} \] Отговор: \(2{,}23 \cdot 10^{-6}\ \text{mol}\).
Задача 4 (Трудна): Разтвор, съдържащ \(8\ \text{g}\) от неизвестен неелектролит в \(750\ \text{mL}\) разтвор при \(30^\circ\text{C}\), има осмотично налягане \(353\ \text{kPa}\). Определете моларната маса на разтвореното вещество.
1. Превръщаме мерните единици:
\(m = 8\ \text{g}\)
\(V = 750\ \text{mL} = 0{,}750\ \text{L} = 0{,}750 \cdot 10^{-3}\ \text{m}^3\)
\(T = 30 + 273{,}15 = 303{,}15\ \text{K}\)
\(\pi = 353\ \text{kPa} = 353\,000\ \text{Pa}\)
2. От закона на Ван'т Хоф изразяваме моларната маса \(M\): \[ \pi = \frac{n}{V} R T = \frac{m}{M \cdot V} R T \implies M = \frac{m \cdot R \cdot T}{\pi \cdot V} \] 3. Изчисляваме: \[ M = \frac{8\ \text{g} \cdot 8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K}) \cdot 303{,}15\ \text{K}}{353\,000\ \text{Pa} \cdot 0{,}750 \cdot 10^{-3}\ \text{m}^3} = \frac{20\,163}{264{,}75} \approx 76{,}16\ \text{g/mol} \] Отговор: \(M \approx 76\ \text{g/mol}\).
\(m = 8\ \text{g}\)
\(V = 750\ \text{mL} = 0{,}750\ \text{L} = 0{,}750 \cdot 10^{-3}\ \text{m}^3\)
\(T = 30 + 273{,}15 = 303{,}15\ \text{K}\)
\(\pi = 353\ \text{kPa} = 353\,000\ \text{Pa}\)
2. От закона на Ван'т Хоф изразяваме моларната маса \(M\): \[ \pi = \frac{n}{V} R T = \frac{m}{M \cdot V} R T \implies M = \frac{m \cdot R \cdot T}{\pi \cdot V} \] 3. Изчисляваме: \[ M = \frac{8\ \text{g} \cdot 8{,}314\ \text{J}/(\text{mol}\cdot\text{K}) \cdot 303{,}15\ \text{K}}{353\,000\ \text{Pa} \cdot 0{,}750 \cdot 10^{-3}\ \text{m}^3} = \frac{20\,163}{264{,}75} \approx 76{,}16\ \text{g/mol} \] Отговор: \(M \approx 76\ \text{g/mol}\).