Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратък отговор

Първите метални находища по българските земи са Етрополе, Ай-бунар и Росен.

Отговор

Според историческата карта, районите на първите метални находища по българските земи са:
  • Етрополе
  • Ай-бунар
  • Росен (до Бургас)

Подробен отговор

За да отговорим на този въпрос, трябва да използваме умението за разчитане на историческа карта. Нека разгледаме заедно предоставеното изображение.

Стъпка 1: Разчитане на легендата на картата

Първо трябва да погледнем легендата, която се намира в долния ляв ъгъл на картата. Тя ни показва какво означават различните символи. Виждаме, че символът с две скръстени чукчета (⚒) показва къде се намират „първи метални находки“ (находища).

Стъпка 2: Откриване на символа върху картата

Сега трябва да разгледаме самата територия на картата и да потърсим къде е поставен този символ.

Стъпка 3: Записване на районите

Откриваме знака със скръстените чукчета на три места. Прочитаме имената, които са написани непосредствено до тях:
  • В западната част (близо до Стара планина) е отбелязано Етрополе.
  • В централната част (в Тракия, близо до река Марица) е отбелязан Ай-бунар.
  • В източната част (на брега на Черно море) е отбелязан Росен (до град Бургас).

Най-важното от урока

План-резюме

  1. Праисторическа епоха в днешните български земи
    • Старокаменна епоха (Палеолит)
      • Предците на човека проникват от Африка в Европа през Балканския полуостров.
      • Най-ранните следи от човешки живот датират от над 1 500 000 години.
      • Пещера Козарника, Видинско:
        • Обитавана от ловци непрекъснато повече от милион години.
        • Ловуват диви говеда, коне, елени, лъвове, вълци и лисици.
        • Изработват каменни сечива и украшения от раковини.
        • Открити парчета кост с врязвания, смятани за най-ранните символи, създадени от човека.
        • Разкрити са три вида огнища: за отопление, за приготвяне на храна, за работилница за сечива и оръжия.
      • Пещера Бачо Киро, Дряновско: Открити са най-старите на Балканския полуостров останки от череп на съвременния човек.
    • Новокаменна епоха (Неолит)
      • Земеделието прониква в Европа от Мала Азия по долините на реките Струма и Марица.
      • Хората започват да обработват земята и да отглеждат животни около 6000 г. пр. Хр.
      • Образуват се селищни могили – ниски хълмове от наслоени селища.
      • Карановска селищна могила, Новозагорско:
        • Обитавана с малки прекъсвания 4000 години (от около 6000 г. пр. Хр. до около 2000 г. пр. Хр.).
        • Една от най-големите в Европа (висока 13 м), обхваща три праисторически епохи.
      • Жилища се строят от дървени пръти и глина с покриви от слама.
      • Изработват се изящни керамични съдове с различна форма и цветна украса.
      • Плочка от с. Градешница, Врачанско (VI хил. пр. Хр.): Открити са неразчетени писмени знаци.
    • Каменно-медна епоха (Хаlколит)
      • Появяват се хора с богатство и власт в общността.
      • Добива и обработката на мед се развиват, търгува се с мед.
      • Варненски некропол (около 4500 г. пр. Хр.):
        • Смятан за най-забележително откритие от епохата.
        • Открити са над 3000 златни предмета.
        • 2300 от златните предмети са концентрирани само в четири гроба.
        • Съдържа най-старото обработено злато в света.
        • Свидетелства за високоразвито общество, управлявано от могъщ и влиятелен вожд (напр. Гроб № 43 – мъж с жезъл, около 1000 златни предмета и медни ковашки инструменти).
    • Бронзова епоха
      • Започва в днешните български земи около 3000 г. пр. Хр.
      • Сечивата и оръжията от бронзова сплав изместват медните.

Урокът в дати

1501 хил. г. пр. н. е. | Най-ранни следи от човешки живот в Европа

В пещерата Козарника, Видинско, се откриват най-старите следи от човешко присъствие на континента. Предците на човека проникват тук от Африка, изработват каменни сечива, ловуват диви животни и създават първите символи върху кост.

7 хил. г. пр. н. е. | Създаване на плочката от Градешница и керамика от Стара Загора

От този период (VI хилядолетие пр. Хр.) датират глинената плочка с неразчетени писмени знаци от с. Градешница, Врачанско, както и керамични съдове от района на Стара Загора.

7 хил. г. пр. н. е. | Заселване на Карановската селищна могила

Първите заселници се установяват в района на днешното село Караново. Започва формирането на една от най-големите селищни могили в Европа, която се обитава с малки прекъсвания в продължение на 4000 години.

7 хил. г. пр. н. е. | Начало на земеделието и Новокаменната епоха

Земеделието прониква в днешните български земи от Мала Азия по долините на река Струма и река Марица. Хората започват да обработват земята, да отглеждат животни и да строят постоянни жилища.

6 хил. г. пр. н. е. | Керамика от района на София

От V хилядолетие пр. Хр. датират откритите керамични съдове с характерна форма и украса в района на днешния град София.

45 век пр. н. е. | Варненският некропол и най-старото обработено злато

По време на Каменно-медната епоха се оформя Варненският некропол. В него се открива най-старото обработено злато в света (над 3000 предмета), което свидетелства за високоразвито общество и наличие на вождове с голяма власт и богатство.

4 хил. г. пр. н. е. | Начало на Бронзовата епоха

В днешните български земи настъпва Бронзовата епоха. Сечивата и оръжията започват да се изработват от бронзова сплав, стават по-ефективни и постепенно изместват медните.

20 век пр. н. е. | Край на обитаването на Карановската селищна могила

Приключва периодът на обитаване на най-късното селище върху могилата в с. Караново, чиито културни пластове достигат височина от 13 метра.

Следите от старокаменната епоха

Първите човешки предци навлизат в Европа от Африка, пресичайки Балканския полуостров. Най-древните свидетелства за тяхното присъствие се намират в пещерата Козарника, където животът кипи още преди милион и половина години. Местните ловни общности преследват едър дивеч като диви коне и говеда, изработват сечива от камък, а откритите кости с врязани знаци подсказват за зараждането на първите символи. В пещерата „Бачо Киро“ край Дряново археолозите откриват и най-старите костни останки от съвременен тип човек на целия полуостров.

Земеделските общности през новокаменната епоха

В началото на VI хил. пр. Хр. от Мала Азия по поречията на Струма и Марица проникват земеделието и животновъдството. Хората преминават към уседналост, изграждайки трайни домове от дървени пръти и глина. Продължителното обитаване на едни и същи места води до наслояване на пластове и образуване на селищни могили, като тази в Караново, която се населява в продължение на хилядолетия. Епохата се характеризира с изработването на изящно рисувана керамика и появата на първите неразчетени графични знаци върху глина.

Човекът през епохата на медта и бронза

През каменно-медната епоха се поставя началото на металургията и мащабния рудодобив на мед. Натрупването на богатства води до социално разслоение и поява на влиятелни вождове. Варненският некропол, датиран около 4500 г. пр. Хр., разкрива над 3000 златни предмета, които представляват най-старото технологично обработено злато в света. Към 3000 г. пр. Хр. настъпва бронзовата епоха, при която използването на нови и по-здрави метални сплави прави оръжията и инструментите значително по-ефективни, окончателно измествайки медните пособия.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас