Най-важното от урока
План-резюме
-
Древен Египет
- Природна среда и стопанство:
- Цивилизацията възниква по долината на р. Нил в Североизточна Африка.
- Земеделието разчита на ритъма на реката: наводнения (юли), сеитба в плодородната тиня (октомври) и жътва.
- Изграждат се сложни напоителни системи от канали и бентове.
- Държавно обединение:
- Около 3100 г. пр. Хр. Менес обединява Горен и Долен Египет със столица Мемфис.
- Владетелят (фараон) има неограничена власт и се почита като жив бог.
- Исторически периоди:
- Старо царство (III хил. пр. Хр.): Епоха на строителство на великите пирамиди.
- Средно царство (около 2000 г. пр. Хр.): Културен възход и развитие на науките.
- Ново царство (1500 – 1000 г. пр. Хр.): Териториално разширение при Тутмос III и Рамзес II; столица е Тива.
- Природна среда и стопанство:
-
Държавите в Месопотамия
- Шумер и Акад:
- Шумерите създават първите градове държави (Ур, Урук, Лагаш) в края на IV хил. пр. Хр.
- Около 2250 г. пр. Хр. акадският владетел Саргон обединява Месопотамия в първата единна държава.
- Вавилон и Асирия:
- Старовавилонско царство: Цар Хамурапи (около 1750 г. пр. Хр.) въвежда първите писани закони за ред и справедливост.
- Асирийско царство: Могъща военна държава с отлично организирана армия (пехота, конница, колесници).
- Шумер и Акад:
-
Първите империи
- Асирийска и Нововавилонска империи:
- Асирия достига връх при Ашурбанипал (VII в. пр. Хр.), завладявайки Месопотамия и Египет.
- Нововавилонското царство преживява блясък при Навуходоносор II (строеж на Висящите градини и храма на Мардук).
- Персийска империя:
- Дарий I превръща Персия в най-обширната империя (от Египет до р. Инд).
- Държавата е разделена на области (сатрапии) с единни мерки, теглилки и развити пътища.
- Асирийска и Нововавилонска империи:
-
Обществена уредба и всекидневен живот
- Социална пирамида:
- Връх: Фараон/Цар (неограничен господар).
- Елит: Управители, военачалници и жреци.
- Средно съсловие: Писари (престижна професия), занаятчии, търговци и войници.
- Основа: Свободни земеделци и роби (военнопленници или длъжници).
- Бит и материали:
- В Египет се строи с кирпич и камък, носи се лен; в Месопотамия основният материал е глината.
- Социална пирамида:
-
Религия и култура
- Вярвания:
- Египет: Политеизъм (Амон-Ра, Озирис, Изида); вяра в задгробния живот и мумифициране на телата.
- Месопотамия: Почитане на богове като Мардук и Ищар; фатализъм и страх от подземното царство.
- Писменост и наука:
- Египет създава йероглифите (върху папирус), а Шумер – клинописа (върху глина).
- Постижения в математиката, астрономията (календари) и медицината.
- Архитектура: Издигат се пирамиди, зикурати (стъпаловидни храмове) и величествени порти.
- Вярвания:
-
Древните евреи
- Юдаизъм: Първата монотеистична религия (вяра в един бог – Яхве); свещена книга е Библията (Старият завет).
- История:
- Авраам поставя началото на завета с Бога.
- Мойсей извежда евреите от Египет и получава Десетте Божи заповеди.
- Цар Соломон построява величествения храм в Йерусалим (X в. пр. Хр.).
- Резултат: Въпреки загубата на държавност и разселването, религиозната идентичност съхранява еврейския народ.
Урокът в дати
7 хил. г. пр. н. е. | Заселване на долината на река Нил
В периода между 6000 и 4000 г. пр. Хр. хората заселват тясната ивица плодородна земя в Североизточна Африка, обградена от пустинята, поставяйки началото на египетската цивилизация.
6 хил. г. пр. н. е. | Шумерите откриват колелото
През V хил. пр. Хр. шумерите правят фундаментално откритие – колелото, без което съвременният живот е немислим. Това поставя началото на значителен технологичен напредък в Месопотамия.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на организирано управление и първи държави
През IV хил. пр. Хр. в Египет възниква организирано управление, появяват се професии (писари, войници) и се оформят градове. Управителите създават първите малки държави чрез завладяване на съседни територии.
5 хил. г. пр. н. е. | Шумерите създават първите градове държави
В края на IV хил. пр. Хр. в южната част на Месопотамия шумерите изграждат първите градове като Ур, Урук и Лагаш. Те построяват канали и насипи, за да използват водите на реките, а всеки град има свой главен храм и божество.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на египетската писменост
В Египет се създава една от първите писмености в света. Използват се знаци, наречени йероглифи („свещени писмена“), които представляват картинки и се изписват върху папирус.
5 хил. г. пр. н. е. | Възникване на шумерската писменост
Шумерите създават клинописа – писменост, чиито знаци наподобяват клинчета. Те се нанасят върху плочки от мека глина със заострена пръчка.
31 век пр. н. е. | Обединение на Египет от цар Менес
Горното египетско царство покорява земите на север. Първият цар Менес обединява цялата страна под единна власт и построява столицата Мемфис.
4 хил. г. пр. н. е. | Разцвет на Старото царство
През III хил. пр. Хр. държавата се разширява и преживява разцвет. Царете притежават огромна власт и издигат величествени пирамиди за свои гробници. Периодът завършва със засушаване, глад и разпад на държавата.
4 хил. г. пр. н. е. | Акадците се заселват в Месопотамия
През III хил. пр. Хр. на север от шумерите се настаняват акадците, които впоследствие играят ключова роля в политическото обединение на региона.
4 хил. г. пр. н. е. | Шумерска стопанска сметка
В Шумер се съставя глинена плочка с клинопис, която представлява сметка с изчисление на ечемик и лимец.
27 век пр. н. е. | Празненство в Месопотамия
Създаден е релеф в Месопотамия (датиран 2700 – 2600 г. пр. Хр.), който изобразява празнуващи мъж и жена, на които слуги поднасят храна и бира, докато музиканти свирят.
26 век пр. н. е. | Създадена е мозайката „Воини от Ур“
От този период датира известната мозайка върху ковчеже от царска гробница, която изобразява въоръжението и вида на древните воини от град Ур.
26 век пр. н. е. | Изработване на накитите на царица Пуаби в Ур
В шумерския град Ур майстори създават изящни златни накити за царица Пуаби. Това свидетелства за развитието на металообработването и търговията в Месопотамия, тъй като регионът внася скъпоценни метали отвън.
25 век пр. н. е. | Статуя на египетски писар
Изработва се статуя от оцветен варовик, изобразяваща седящ египетски писар. Творбата свидетелства за престижа на писарската професия в Древен Египет.
25 век пр. н. е. | Издигане на Пирамидите и Сфинкса в Гиза
Около 2500 г. пр. Хр., по време на Старото царство, египтяните построяват пирамидата на фараона Хеопс (най-високата каменна постройка в света – 146 м) и Големия сфинкс. Тези монументи остават като едно от Седемте чудеса на древния свят.
2250 г. пр. н. е. | Саргон обединява Месопотамия в Акадско царство
Владетелят на град Акад – Саргон, пръв успява да обедини градовете в единна държава. Неговите наследници разширяват териториите, а шумери и акадци постепенно се сливат в един народ.
21 век пр. н. е. | Изграден е Храмът на Ур (Зикурат)
По това време в град Ур функционира внушителен храмов комплекс със стъпаловидна пирамида (зикурат), посветен на бога на луната Нана.
21 век пр. н. е. | Гудеа управлява град Лагаш
Гудеа е владетел на Лагаш, известен със своята строителна дейност. Той издига храмове, прокопава канали и принася жертви на боговете, за което свидетелстват запазени статуетки и надписи.
21 век пр. н. е. | Написване на „Поучение за Мерикаре“
Около тази година е създаден текстът „Поучение за Мерикаре“, в който египетски цар дава наставления на своя син за управлението на държавата, грижата за войската и значението на правдата и добрите дела.
20 век пр. н. е. | Начало на Средното царство
Египет се обединява отново. Страната постига културен възход, развиват се литературата и науките, преди отново да се раздроби под натиска на азиатски номади.
20 век пр. н. е. | Възниква Старовавилонското царство
В началото на II хил. пр. Хр. нови племена от запад навлизат в Месопотамия и създават свое царство с център град Вавилон.
20 век пр. н. е. | Асирийска разписка
В Асирия се издава разписка, записана чрез клинописно писмо върху глинена плочка.
19 век пр. н. е. | Заселване на евреите в Ханаан
Евреите, номадски народ от Месопотамия, се заселват в областта Ханаан (днешна Палестина). Според библейския разказ това се случва след сключването на завет между Бог Яхве и родоначалника Авраам.
1750 г. пр. н. е. | Цар Хамурапи управлява и създава своите закони
Цар Хамурапи превръща Вавилон във водеща сила, реформира армията и съда и налага прочутите си писани закони, които уреждат обществения ред, собствеността и семейните отношения.
16 век пр. н. е. | Падане на Вавилонското царство
В края на XVI в. пр. Хр. Вавилонското царство е завладяно от нови номадски нашественици, което слага край на периода на разцвет под управлението на Хамурапиевата династия.
15 век пр. н. е. | Начало на Новото царство
Започва период на възход и териториално разширение. Фараоните завладяват Палестина, Сирия и Нубия, а богатствата се стичат към столицата Тива.
15 век пр. н. е. | Асирия се издига като могъщо царство
След като до края на XV в. пр. Хр. е под чужда власт, Асирия започва своя възход. Владетелите ѝ развиват търговията и създават силна армия с различни родове войски (пехота, стрелци, колесници и конница).
15 век пр. н. е. | Стенопис на жътва в гробницата на Менна
През XV в. пр. Хр. е изрисуван стенопис в гробницата на царския писар Менна. Изображението показва организацията на труда в Египет: чиновници измерват реколтата, писари описват зърното, а земеделци вършеят под надзора на Менна.
15 век пр. н. е. | Начало на активния период на изграждане на храма в Карнак
Около тази дата започва посоченият в урока период на активно строителство и функциониране на храмовия комплекс на бог Амон-Ра в древната Тива (Карнак). Фараони като Тутмос III и по-късно Рамзес II издигат различни сгради, пилони и зали в този „дом на бога“, който играе важна стопанска и религиозна роля.
14 век пр. н. е. | Издигане на храма на Амон-Ра в Луксор
През XIV в. пр. Хр. в Тива, столицата на Новото царство, се изгражда величественият храм на бог Амон-Ра (днес в гр. Луксор). Той представлява огромен комплекс с дворове и алеи.
14 век пр. н. е. | Изработване на бюста на царица Нефертити
През XIV в. пр. Хр. (Ново царство) древните майстори създават известния оцветен варовиков бюст на царица Нефертити, който демонстрира умението на египтяните да предават реалистично човешкия образ и красота.
1350 г. пр. н. е. | Изобразяване на египетско празненство от Новото царство
Създаден е стенопис в гробница от периода на Новото царство. Той илюстрира всекидневния живот и забавленията на висшето общество в Египет, включително носенето на фини ленени дрехи, перуки и организирането на приеми с музика и танци.
13 век пр. н. е. | Новото египетско царство и управлението на Тутанкамон
През XIV в. пр. Хр., в периода на Новото царство, Египет се утвърждава като империя. Фараонът Тутанкамон е един от владетелите на тази епоха, носещ символите на властта – жезъл, камшик и изкуствена брада.
13 век пр. н. е. | Изобразяване на роби пленници в Абу Симбел
В периода XIII – XII в. пр. Хр. е създаден египетски релеф в Абу Симбел, който илюстрира военнопленници, вързани и превърнати в роби.
13 век пр. н. е. | Поучение на писар към сина му
Египетски писар пише наставления към сина си, в които възхвалява ползата от учението и описва привилегированото положение на писаря в сравнение с тежката участ на земеделеца.
1290 г. пр. н. е. | Управление на Рамзес II
Период, свързан с един от най-прочутите завоеватели – Рамзес II. От това време (около 1290 г. пр. Хр.) датира оцветен релеф от храма в Бейт ел-Вали, изобразяващ мощта на фараона в сражение.
1250 г. пр. н. е. | Изходът от Египет и Десетте Божи заповеди
Мойсей повежда еврейския народ от Египет обратно към Обетованата земя. В планината Синай той получава Десетте Божи заповеди и подновява завета с Бог.
11 век пр. н. е. | Създаване на Израилското царство
След пристигането си в Палестина и упорити борби с местните народи, евреите основават своето единно царство Израил.
10 век пр. н. е. | Край на Новото царство
Приключва периодът на Новото царство, характеризиращ се с мащабни завоевания и управлението на могъщи фараони като Тутмос III и Рамзес II.
10 век пр. н. е. | Край на посочения период за храмовия комплекс в Карнак
Приключва отбелязаният в урока период (1500 – 1000 г. пр. Хр.), свързан с основните етапи на възход и строителство на храма на Амон-Ра. Комплексът достига дължина от 360 м и включва огромна колонна зала, светилища и алеи със сфинксове.
970 г. пр. н. е. | Начало на управлението на цар Соломон
На престола се възкачва цар Соломон. При неговото управление държавата навлиза в период на разцвет.
950 г. пр. н. е. | Построяване на Соломоновия храм
Цар Соломон издига величествен храм на бог Яхве в столицата Йерусалим и налага забрана за почитането на други божества.
931 г. пр. н. е. | Край на управлението на Соломон и разпадане на царството
След смъртта на цар Соломон еврейската държава се разпада на две отделни, по-малки царства – Израил и Юдея.
8 век пр. н. е. | Възход на Асирия
През IX в. пр. Хр. Асирия се издига като значима сила, което поставя началото на превръщането ѝ в мощна империя.
7 век пр. н. е. | Библиотеката на Ашурбанипал
Асирийският цар Ашурбанипал създава в Ниневия най-голямата древна библиотека, в която се съхраняват над 25 000 глинени таблички със закони, митове и исторически текстове.
650 г. пр. н. е. | Апогей на Асирийската империя при Ашурбанипал
В средата на VII в. пр. Хр., при цар Ашурбанипал, Асирийската империя достига своя връх, завладявайки Месопотамия и Египет. Владетелят налага високи данъци и наказва жестоко бунтовете.
6 век пр. н. е. | Възход на Нововавилонската империя
В края на VII в. пр. Хр., след победата над Асирия, Вавилон става център на нова империя. Цар Навуходоносор II разширява територията, строи храма на Мардук, Улицата на процесиите и Висящите градини.
6 век пр. н. е. | Построяване на Висящите градини на Вавилон
Около 600 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор II изгражда удивителните Висящи градини за своята съпруга. Те се превръщат в символ на строителните умения на вавилонците и са едно от Седемте чудеса на древния свят.
586 г. пр. н. е. | Разрушаване на Първия храм
Вавилонците превземат Йерусалим и събарят храма, построен от цар Соломон.
539 г. пр. н. е. | Персийският цар Кир завладява Вавилон
Около 539 г. пр. Хр. персийският цар Кир покорява Вавилон. Според исторически извори (глинен цилиндър), той установява мир и прекратява жестокото управление на предишния цар Набонид, с което печели благоволението на бог Мардук.
522 г. пр. н. е. | Начало на управлението на цар Дарий I
Дарий I поема властта над Персия. Неговите походи превръщат държавата в най-обширната древна империя, простираща се от Мала Азия и Египет до река Инд. Той въвежда сатрапиите и пощенските станции.
5 век пр. н. е. | Херодот описва Египет
През V в. пр. Хр. древногръцкият историк Херодот описва в своята „История“ земеделието на египтяните и ролята на река Нил за лесната обработка на земята.
5 век пр. н. е. | Разцвет на Персийската империя и строителството на Персеполис
През VI в. пр. Хр. Персийската империя е в своя разцвет. Изгражда се величественият дворец в Персеполис, който свидетелства за могъществото на държавата.
5 век пр. н. е. | Херодот описва земеделието в Месопотамия
Древногръцкият историк Херодот пише своята „История“, в която подробно сравнява поливното земеделие в Египет и Месопотамия (Асирия). Той описва напоителните системи, както и отглеждането на култури като просо, сусам и финикови палми.
486 г. пр. н. е. | Край на управлението на цар Дарий I
Приключва управлението на цар Дарий I, с което завършва един от най-значимите периоди на териториално разширение и административно укрепване на Персийската империя.
70 г. | Разрушаване на Втория храм от римляните
В отговор на еврейските бунтове срещу властта им, римляните сриват възстановения втори храм в Йерусалим и прогонват евреите от Палестина.
2 век | Разпръсване на евреите (Диаспора)
През I – II век, лишени от своята държава и храм, евреите се разпръсват из цялата територия на Римската империя, но запазват религията и традициите си.
2015 г. | Съдбата на древните градове Нимруд и Ниневия
Прави се препратка към съвременното състояние на древните градове в Ирак, поставяйки въпроса за оцеляването на уникалните исторически паметници по време на съвременни конфликти.
В долината на река Нил и в земите между Тигър и Ефрат се зараждат първите цивилизации, чийто живот зависи от ритъма на големите реки. Около 3100 г. пр. Хр. владетелят Менес обединява Египет, а в Месопотамия шумерите изграждат първите градове държави. Саргон Акадски създава първото единно царство в Двуречието, а по-късно вавилонският цар Хамурапи налага знаменитите си писани закони.
Възход на империите и роля на владетеля
Фараоните в Египет управляват като божествени наместници, разширявайки държавата си до империя при Тутмос III и Рамзес II. В Месопотамия се издигат войнствената Асирия и Нововавилонското царство на Навуходоносор II. Персийският владетел Дарий I създава най-обширната империя, като я разделя на области (сатрапии) и изгражда пощенски пътища за по-добро управление.
Общество и религиозни вярвания
Древните общества имат пирамидална структура, оглавявана от владетел и жреци, следвани от писари, занаятчии и свободни земеделци, докато робите са в дъното без права. Религиите са предимно политеистични, като египтяните вярват в задгробния съд и практикуват мумифициране. За разлика от тях, древните евреи въвеждат монотеизма чрез вярата в един бог – Яхве, и следват Десетте Божи заповеди, дадени на Мойсей.
Култура, писменост и научни открития
Появата на йероглифите в Египет и клинописа в Шумер позволява записването на знания по математика, астрономия и медицина. Архитектурата достига разцвет с изграждането на пирамидите в Гиза, зикуратите и висящите градини. Древните народи откриват колелото, създават слънчевия календар и полагат основите на съвременната цивилизация.
