Урок 46.1 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратък отговор

Тротоарите са високи, за да предпазват пешеходците от дъждовната вода и мръсотията, които се оттичат по пътното платно, и да ги отделят безопасно от движението на колесниците.

Отговор

Тротоарите в Помпей са високи, за да предпазват пешеходците от водата и нечистотиите, които са се стичали по улиците при дъжд, тъй като тогава пътното платно е служело и за оттичане. Те също така отделят безопасно хората от движението на колесниците. На снимките се виждат и големи камъни за пресичане, които позволяват на хората да преминат от единия тротоар на другия, без да си мокрят краката, докато колелата на каруците минават между тях.

Подробен отговор

При разглеждането на изображенията на улиците в Помпей (фиг. 2 и фиг. 4 от урока), се забелязва, че тротоарите са значително по-високи от пътното платно. Ето основните причини за това архитектурно решение:

1. Отводняване на улиците

В античността улиците на римските градове са служили и като канали за оттичане на дъждовната вода. Тъй като не е имало модерна затворена канализация под всяка улица, при силни дъждове водата е текла директно по пътното платно. Високите тротоари са предпазвали пешеходците от намокряне и са гарантирали, че водата няма да нахлуе в магазините и домовете, които се намират на нивото на тротоара.

2. Хигиена и чистота

В Помпей, както и в други големи римски градове, по улиците често се е изхвърляла мръсотия или са се движили животни. Височината на тротоара е държала пешеходците далеч от нечистотиите, които се събират на пътя. Обърнете внимание и на големите камъни, поставени напречно на улицата на фиг. 4 – те са служили като "пешеходни пътеки". Хората са стъпвали върху тях, за да пресекат улицата, без да настъпват в калта или водата, докато в същото време колесниците са можели да преминават, като колелата им минават в процепите между камъните.

3. Безопасност

Високите бордюри са отделяли ясно пешеходната зона от зоната за движение на превозни средства (колесници и каруци със стока). Това е осигурявало безопасност на гражданите по време на оживената търговия.

Най-важното от урока

План-резюме

  1. Всекидневието на римляните
    • Домове и градска среда
      • Богати римляни
        • Живеят в разкошни къщи с много помещения, вътрешен двор, градина и басейн.
        • През лятото се оттеглят в извънградски имения.
        • Прекарват време на форума, където кипят общественият живот и търговията.
        • Следобед посещават огромните обществени бани – термите, където се къпят, водят политически спорове и сключват сделки.
      • Бедни римляни
        • Живеят в пренаселени квартали с тесни и опасни улици.
        • Обитават сгради на 4-5 етажа с малки апартаменти, в които често избухват пожари.
        • Денем работят в малки работилници и магазинчета или изпълват улиците.
        • Мнозина живеят в безделие и очакват безплатен хляб от държавата.
      • Исторически факт: Помпей е римски град, погребан под лавата и пепелта на изригналия през 79 г. вулкан Везувий.
    • Семейство и бит
      • Мъжът е глава на фамилията и има пълна власт над съпругата, децата, робите и семейното имущество.
      • Повечето римляни и римлянки се женят рано, като младоженците си разменят пръстени и си подават ръце, а преди сватбата сключват брачен договор.
      • Омъжената жена управлява домакинството и семейните финанси, грижи се за децата.
        • За разлика от Елада, жените излизат от дома си, ходят на гости и приеми, могат да наследяват и продават имущество, но не участват в политическия живот.
      • Децата нямат никакви права.
      • Облекло
        • Заможните римляни носят дълга надиплена дреха – тога (полукръгло парче бял плат, дълго 6 м). Ходят късо подстригани, без брада.
        • Дамите от висшето общество се обличат в дрехи от фини тъкани, за прическите им се грижат обучени робини.
        • Бедните носят туники и плащове от груби платове.
        • Бедните, чужденците, робите и децата носят само туника.
      • Храна
        • Трапезата на богатите е обилна, вечер се отдават на пиршества с месни и рибни ястия и скъпи вина.
        • Бедните хора купуват храна от гостилниците и рядко готвят у дома си.
        • Дажбата на робите се състои от каша от зърнени храни, маслини, разредено вино.
        • Пример за дажба на роби (II-I в. пр. Хр.): 1 кг брашно за каша/хляб, маслини, риба, 0.5 л зехтин и амфора разредено вино на месец; на две години получават нова туника, плащ и чифт дървени обувки.
    • Празници и забавления
      • В римския календар има десетки държавни и религиозни празници.
      • На Нова година си ходят на гости и си разменят подаръци.
      • С веселия и богата трапеза се честват рождени дни, сватби, годежи и раждане на дете.
      • Плебсът иска от владетелите си „хляб и зрелища“.
      • Любими зрелища са състезанията с колесници в цирка и гладиаторските борби, провеждани в амфитеатри из цялата империя.
      • Богатите римляни се интересуват и от по-изтънчени удоволствия като театъра, философските спорове и литературата.
    • Римският форум и Капитолийският хълм (възстановка)
      • Римският форум се намира в низина между хълмовете Капитолий и Палатин, под него минава покритият отходен канал – Клоака Максима.
      • Обекти:
        • Храм на Юнона Монета: Гъските от храма спасяват града от галите през 344 г. пр. Хр.; при храма е работилницата за сечене на пари, откъдето идва думата „монета“.
        • Храм на Юпитер: С олтари на Юпитер, Юнона и Минерва (Капитолийска триада).
        • Трибуна: Ораторите произнасят речи.
        • Курия: Място за заседания на Сената.
        • Базилики: Търговски центрове с галерии и колонади.
        • Седалище на върховния жрец на Рим.
        • Храм на Конкордия: Издигнат като символ на помирението между патриции и плебеи.
        • Храм на Веста: Свързан с дома на весталките – жриците на богинята, които дават обет за безбрачие.
    • Терминология
      • Терми – обществени бани в Древния Рим.
      • Амфитеатър – съоръжение за зрелища с арена и стъпаловидно разположени седалки за зрителите.

Урокът в дати

5 век пр. н. е. | Пиршество и вярвания за мъртвите (V в. пр. Хр.)

Създадена е мозайка, изобразяваща сцена на пиршество. Непометеният под на изображението отразява вярването, че падналата храна принадлежи на мъртвите.

344 г. пр. н. е. | Спасяването на Рим от галите

Гъските в храма на Юнона Монета на Капитолийския хълм събуждат с крякането си стражата и спасяват града от галското нашествие. В резултат птиците са обявени за свещени.

2 век пр. н. е. | Робски труд в земеделието (II в. пр. Хр.)

Период, през който робите работят масово на полето. Те получават оскъдни дажби храна и облекло, а често са оковани във вериги.

1 век пр. н. е. | Експлоатация на робите (I в. пр. Хр.)

Краят на периода (II – I в. пр. Хр.), посочен в урока, характеризиращ се с тежкия живот и труд на робите в римските имения.

I век | Римска кухня и мозайки (I в.)

Създадена е мозайка, илюстрираща римското меню, което включва хляб, сирена, зеленчуци, плодове, месо и морски храни.

79 г. | Изригването на вулкана Везувий

Вулканът Везувий изригва, погребвайки римския град Помпей под лава и пепел. Катастрофата запазва къщите и предметите от бита, които дават сведения за епохата.

2 век | Римски сватбени обичаи (II в.)

Създаден е релеф, показващ младоженци. Изображението свидетелства, че те си подават ръце вместо целувка и сключват брачен договор преди сватбата.

Домове и градска среда

Римската аристокрация обитава просторни къщи с вътрешни дворове и басейни, като прекарва следобедите си в термите за отдих и преговори. През горещите месеци богатите се оттеглят в извънградски имения. В контраст с тях, бедните граждани живеят в пренаселени многоетажни сгради, където често избухват пожари. Форумът служи за център на икономиката и обществените дела. Трагичната съдба на град Помпей през 79 г. оставя за историята ценни свидетелства за този бит, съхранени под вулканичната пепел.

Семейство и бит

Главата на семейството упражнява неограничена власт над всички членове на домакинството и имуществото. Римската жена се радва на значителна независимост в сравнение с елинските традиции, като управлява финансите и посещава публични събития. Облеклото ясно разграничава социалните слоеве – елитът се надипля в дълги тоги, докато плебеите и робите носят обикновени туники. Кулинарните навици варират от луксозни вечери с екзотични морски дарове до скромна дажба от зърнена каша за нисшите класи.

Празници и забавления

Календарът на Рим е изпълнен с държавни чествания и семейни ритуали. При сватбите младоженците сключват договори и си разменят пръстени. За да гарантират спокойствието на империята, владетелите прилагат политиката на „хляб и зрелища“, предлагайки безплатна храна и масови забавления. Гладиаторските борби в амфитеатрите и гонките с колесници в цирковете са най-популярните зрелища за тълпите, докато образованите слоеве предпочитат театъра.

Религиозен и политически център

Сърцето на града обединява вярата и управлението. Храмът на Юпитер и Курията на Сената символизират държавната мощ. Базиликите действат като търговски средища, а светилищата, като това на Веста, поддържат религиозните традиции. През 344 г. пр. Хр. храмът на Юнона Монета придобива особено значение, като в близост до него започва сеченето на метални пари, наречени на богинята.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас