Най-важното от урока
План-резюме
- Всекидневието на римляните
- Домове и градска среда
- Богати римляни
- Живеят в разкошни къщи с много помещения, вътрешен двор, градина и басейн.
- През лятото се оттеглят в извънградски имения.
- Прекарват време на форума, където кипят общественият живот и търговията.
- Следобед посещават огромните обществени бани – термите, където се къпят, водят политически спорове и сключват сделки.
- Бедни римляни
- Живеят в пренаселени квартали с тесни и опасни улици.
- Обитават сгради на 4-5 етажа с малки апартаменти, в които често избухват пожари.
- Денем работят в малки работилници и магазинчета или изпълват улиците.
- Мнозина живеят в безделие и очакват безплатен хляб от държавата.
- Исторически факт: Помпей е римски град, погребан под лавата и пепелта на изригналия през 79 г. вулкан Везувий.
- Богати римляни
- Семейство и бит
- Мъжът е глава на фамилията и има пълна власт над съпругата, децата, робите и семейното имущество.
- Повечето римляни и римлянки се женят рано, като младоженците си разменят пръстени и си подават ръце, а преди сватбата сключват брачен договор.
- Омъжената жена управлява домакинството и семейните финанси, грижи се за децата.
- За разлика от Елада, жените излизат от дома си, ходят на гости и приеми, могат да наследяват и продават имущество, но не участват в политическия живот.
- Децата нямат никакви права.
- Облекло
- Заможните римляни носят дълга надиплена дреха – тога (полукръгло парче бял плат, дълго 6 м). Ходят късо подстригани, без брада.
- Дамите от висшето общество се обличат в дрехи от фини тъкани, за прическите им се грижат обучени робини.
- Бедните носят туники и плащове от груби платове.
- Бедните, чужденците, робите и децата носят само туника.
- Храна
- Трапезата на богатите е обилна, вечер се отдават на пиршества с месни и рибни ястия и скъпи вина.
- Бедните хора купуват храна от гостилниците и рядко готвят у дома си.
- Дажбата на робите се състои от каша от зърнени храни, маслини, разредено вино.
- Пример за дажба на роби (II-I в. пр. Хр.): 1 кг брашно за каша/хляб, маслини, риба, 0.5 л зехтин и амфора разредено вино на месец; на две години получават нова туника, плащ и чифт дървени обувки.
- Празници и забавления
- В римския календар има десетки държавни и религиозни празници.
- На Нова година си ходят на гости и си разменят подаръци.
- С веселия и богата трапеза се честват рождени дни, сватби, годежи и раждане на дете.
- Плебсът иска от владетелите си „хляб и зрелища“.
- Любими зрелища са състезанията с колесници в цирка и гладиаторските борби, провеждани в амфитеатри из цялата империя.
- Богатите римляни се интересуват и от по-изтънчени удоволствия като театъра, философските спорове и литературата.
- Римският форум и Капитолийският хълм (възстановка)
- Римският форум се намира в низина между хълмовете Капитолий и Палатин, под него минава покритият отходен канал – Клоака Максима.
- Обекти:
- Храм на Юнона Монета: Гъските от храма спасяват града от галите през 344 г. пр. Хр.; при храма е работилницата за сечене на пари, откъдето идва думата „монета“.
- Храм на Юпитер: С олтари на Юпитер, Юнона и Минерва (Капитолийска триада).
- Трибуна: Ораторите произнасят речи.
- Курия: Място за заседания на Сената.
- Базилики: Търговски центрове с галерии и колонади.
- Седалище на върховния жрец на Рим.
- Храм на Конкордия: Издигнат като символ на помирението между патриции и плебеи.
- Храм на Веста: Свързан с дома на весталките – жриците на богинята, които дават обет за безбрачие.
- Терминология
- Терми – обществени бани в Древния Рим.
- Амфитеатър – съоръжение за зрелища с арена и стъпаловидно разположени седалки за зрителите.
- Домове и градска среда
Урокът в дати
5 век пр. н. е. | Пиршество и вярвания за мъртвите (V в. пр. Хр.)
Създадена е мозайка, изобразяваща сцена на пиршество. Непометеният под на изображението отразява вярването, че падналата храна принадлежи на мъртвите.
344 г. пр. н. е. | Спасяването на Рим от галите
Гъските в храма на Юнона Монета на Капитолийския хълм събуждат с крякането си стражата и спасяват града от галското нашествие. В резултат птиците са обявени за свещени.
2 век пр. н. е. | Робски труд в земеделието (II в. пр. Хр.)
Период, през който робите работят масово на полето. Те получават оскъдни дажби храна и облекло, а често са оковани във вериги.
1 век пр. н. е. | Експлоатация на робите (I в. пр. Хр.)
Краят на периода (II – I в. пр. Хр.), посочен в урока, характеризиращ се с тежкия живот и труд на робите в римските имения.
I век | Римска кухня и мозайки (I в.)
Създадена е мозайка, илюстрираща римското меню, което включва хляб, сирена, зеленчуци, плодове, месо и морски храни.
79 г. | Изригването на вулкана Везувий
Вулканът Везувий изригва, погребвайки римския град Помпей под лава и пепел. Катастрофата запазва къщите и предметите от бита, които дават сведения за епохата.
2 век | Римски сватбени обичаи (II в.)
Създаден е релеф, показващ младоженци. Изображението свидетелства, че те си подават ръце вместо целувка и сключват брачен договор преди сватбата.
Домове и градска среда
Римската аристокрация обитава просторни къщи с вътрешни дворове и басейни, като прекарва следобедите си в термите за отдих и преговори. През горещите месеци богатите се оттеглят в извънградски имения. В контраст с тях, бедните граждани живеят в пренаселени многоетажни сгради, където често избухват пожари. Форумът служи за център на икономиката и обществените дела. Трагичната съдба на град Помпей през 79 г. оставя за историята ценни свидетелства за този бит, съхранени под вулканичната пепел.
Семейство и бит
Главата на семейството упражнява неограничена власт над всички членове на домакинството и имуществото. Римската жена се радва на значителна независимост в сравнение с елинските традиции, като управлява финансите и посещава публични събития. Облеклото ясно разграничава социалните слоеве – елитът се надипля в дълги тоги, докато плебеите и робите носят обикновени туники. Кулинарните навици варират от луксозни вечери с екзотични морски дарове до скромна дажба от зърнена каша за нисшите класи.
Празници и забавления
Календарът на Рим е изпълнен с държавни чествания и семейни ритуали. При сватбите младоженците сключват договори и си разменят пръстени. За да гарантират спокойствието на империята, владетелите прилагат политиката на „хляб и зрелища“, предлагайки безплатна храна и масови забавления. Гладиаторските борби в амфитеатрите и гонките с колесници в цирковете са най-популярните зрелища за тълпите, докато образованите слоеве предпочитат театъра.
Религиозен и политически център
Сърцето на града обединява вярата и управлението. Храмът на Юпитер и Курията на Сената символизират държавната мощ. Базиликите действат като търговски средища, а светилищата, като това на Веста, поддържат религиозните традиции. През 344 г. пр. Хр. храмът на Юнона Монета придобива особено значение, като в близост до него започва сеченето на метални пари, наречени на богинята.