Най-важното от урока
План-резюме
-
Българската държава (VII – XI в.): Управление и институции
- Владетел и централно управление
- Ханът притежава абсолютна власт: законодателна, съдебна, военна и религиозна.
- Кавхан: първи помощник и заместник на хана; ръководи седемте рода.
- Ичиргубоил: отговаря за вътрешния ред и сигурността.
- Съвет на Великите Боили: консултативен орган при вземане на важни решения.
- Административно деление
- Държавата е разделена на 10 области.
- Управителите се наричат комити (вериги).
- Владетел и централно управление
-
Могъщество на България при цар Симеон I (893 – 927 г.)
- Начало на управлението и реформи
- 893 г.: Преславският събор обявява Симеон за княз, мести столицата в Преслав и въвежда славянския език като официален.
- 894 – 896 г.: Първа война с Византия заради преместването на тържището от Константинопол в Солун.
- Военни успехи и териториално разширение
- 20 август 917 г.: Решителна победа над византийците при река Ахелой.
- България се разширява до три морета: Черно, Егейско и Адриатическо.
- Симеон приема титлата „цар на българи и ромеи“.
- Дипломация
- Владетелят използва сложни преговори, за да избегне войни на два фронта (срещу маджари и византийци).
- Опит за съюз с арабите срещу Константинопол (провален от византийското разузнаване).
- Начало на управлението и реформи
-
Крумовата династия (803 – 997 г.)
- Възход и централизация
- Хан Крум (803–814) и хан Омуртаг (814–831) укрепват държавата.
- Княз Борис I (852–889) въвежда християнството и славянската писменост.
- Кризи и залез
- Владимир-Расате прави неуспешен опит за връщане на езичеството.
- Петър I (927–969) сключва дългогодишен мир с Византия.
- Династията завършва с Борис II и Роман в края на X в. под византийски натиск.
- Възход и централизация
-
Средновековното общество и всекидневие
- Социална структура
- Феодално общество, съставено от воини (феодали), духовници и селяни.
- Селяните са зависими от сеньорите, обработват земя и плащат данъци в натура.
- Религиозни и социални движения
- Поява на богомилството в България (X в.) – ерес, която проповядва срещу властта и социалното неравенство.
- Социална структура
-
Златният век на българската култура
- Делото на Кирил и Методий
- 855 г.: Създаване на славянската азбука (глаголица).
- 863 г.: Моравска мисия за проповядване на християнството на славянски език.
- България като културен център
- Борис I приема учениците на братята (Климент, Наум, Ангеларий).
- Основават се Охридската и Преславската книжовни школи.
- Кирилицата заменя глаголицата и става основа на славянската писменост.
- Делото на Кирил и Методий
-
Възникване и разпространение на исляма
- Религиозни основи
- Основан от пророка Мохамед; свещена книга – Коран; право – Шериат.
- Петте стълба: вяра в Аллах, петкратна молитва, хадж, пост (Рамадан), милостиня.
- Арабски халифат и култура
- Бързо териториално разширение в Азия, Африка и Европа (Испания).
- Високи постижения в алгебрата (Ал Хорезми), медицината (Авицена) и астрономията (Ал Бируни).
- Специфично изкуство: арабески (забрана за изобразяване на хора и животни).
- Религиозни основи
Урокът в дати
I век | Славяните населяват земите между Балтийско море и Карпатите
През I в. славянските племена обитават териториите между Балтийско море и Карпатите, намирайки се в съседство с германските народи.
I век | Заселване на древните българи край Кавказ
Българските племена заемат земите между планината Кавказ, Черно и Азовско море. Те развиват скотовъдство, земеделие и занаяти и имат точен календар.
2 век | Древните българи се придвижват към Европа
През II в., увлечени от движението на хуните, древните българи се придвижват от Азия към Европа.
3 век | Криза в Римската империя и първи варварски нахлувания
През III в. Римската империя преживява граждански войни и стопански упадък. Възползвайки се от кризата, готи, франки и други германски племена започват периодично да нахлуват на римска територия.
4 век | Славяните се обособяват в три клона
Около IV в. славянските племена се разделят на три основни групи – западни, източни и южни, и започват своето разселване из Европа.
4 век | Първо споменаване на името „българи“
В римско историческо съчинение от IV в. името „българи“ се споменава сред народите, живеещи на север от планината Кавказ.
4 век | Поява на първите християнски манастири
През IV в. на изток възникват първите манастири, в които монасите водят уединен и суров живот, посветен на служене на Бог.
4 век | Забрана на старите антични религии
В края на IV в. император Теодосий I поставя езическите религии извън закона и налага християнството като единствена религия в Римската империя. Оформят се петте центъра на Вселенската църква.
4 век | Изграждане на базиликата „Св. Димитър Солунски“
През IV век в град Солун се построява базиликата „Св. Димитър Солунски“, която е сред малкото запазени шедьоври на ранновизантийската архитектура.
313 г. | Издаване на Миланския едикт
Император Константин Велики издава Миланския едикт, с който официално узаконява християнството в Римската империя.
325 г. | Първи вселенски събор в Никея
Епископи от цялата империя се събират в град Никея, Мала Азия. Съборът приема „Символа на вярата“ и осъжда арианската ерес като отклонение от официалното учение.
350 г. | Хуните нахлуват в Източна Европа
В средата на IV в. хуните (номади от Азия) се устремяват към Източна Европа. Те подчиняват други племена и се установяват в равнините на днешна Унгария.
378 г. | Битката при Адрианопол
Вестготската армия разгромява римляните край Адрианопол (днешния град Одрин). Това поражение се счита за „началото на края“ на Римската империя.
381 г. | Втори вселенски събор
Съборът се провежда в Константинопол, като на него е допълнен приетият по-рано „Символ на вярата“.
395 г. | Разделяне на Римската империя
Римската империя официално е разделена на две части: Западна Римска империя с център Рим и Източна Римска империя (Византия) със столица Константинопол.
395 г. | Разделяне на Римската империя
Империята се разделя на Източна и Западна. Духовен водач на Запада става папата в Рим, а на Изток (Византия) – патриархът в Константинопол.
5 век | Разселване на източните славяни в Източна Европа
През V век в просторите на Източна Европа започва разселването на източните славяни, които са предци на днешните руснаци, украинци и белоруси.
5 век | Начало на християнизация на европейската култура
В периода между V и XI в. европейската култура започва да добива християнски облик, като новите народи внасят свои уникални постижения в културното наследство.
5 век | Основаване на Магнаурската школа
През V век в Константинопол възниква императорската школа Магнаура, която подготвя високообразовани личности като бъдещите патриарх Фотий, св. Кирил Философ и цар Симеон.
410 г. | Аларих превзема Рим
Вестготският крал Аларих превзема и подлага на грабеж град Рим.
450 г. | Походи на Атила и разпадане на Хунския съюз
До средата на V в. армията на хунския вожд Атила опустошава римските територии на изток и на запад. След смъртта му Хунският съюз се разпада.
476 г. | Краят на Западната Римска империя
Германски племена превземат „Вечния град“ (Рим), с което Западната Римска империя престава да съществува. На нейна територия се създават „варварски“ кралства.
476 г. | Край на Западната Римска империя
Западната Римска империя е унищожена, докато източната ѝ част – Византия, оцелява и продължава съществуването си още 1000 години, като поданиците ѝ се наричат „ромеи“.
6 век | Строеж на църквата „Св. Аполинарий Нови“ в Равена
През VI в. в Равена е построена църквата „Св. Аполинарий Нови“ по заповед на остготския крал Теодорих, което свидетелства за възприемането на римската култура от новите владетели.
6 век | Българите установяват контакти с Византия
През VI в. българите установяват тесни контакти с Византия, като действат или като търсени съюзници, или като нападатели (често заедно със славяните).
6 век | Създаване на устав за западното монашество
През VI в. св. Бенедикт основава манастир в Италия и създава строг устав с правила за монасите, с което полага основите на западното монашество.
6 век | Основаване на манастира „Св. Екатерина“
През VI в. на полуостров Синай в Египет е основан манастирът „Св. Екатерина“, който е най-старият действащ манастир в света днес.
6 век | Управление на Юстиниан I Велики (VI век)
През VI век император Юстиниан I Велики се опитва да възстанови мощта на Древния Рим чрез походи срещу варварите в Италия, Испания и Северна Африка. Той утвърждава християнския облик на империята.
6 век | Изграждане на църквата „Света София“
През VI век, по заповед на император Юстиниан, в Константинопол се изгражда църквата „Света София“, която става символ на мащабното строителство и високата култура на Византия.
527 г. | Начало на управлението на император Юстиниан I Велики
Юстиниан I Велики се възкачва на престола. По време на управлението си той издига храма „Св. София“ в Константинопол и събира римското право в голям сборник от закони.
565 г. | Край на управлението на император Юстиниан I Велики
Със смъртта на Юстиниан приключва неговото управление. След това Византия губи почти всички територии на запад, а на изток започват тежки войни с Персия, славяните и арабите.
590 г. | Заселване на южните славяни на юг от Дунав
В края на VI в. и началото на VII в. южните славяни започват да се установяват трайно в земите на юг от река Дунав.
7 век | Край на Великото преселение на народите
Великото преселение на народите (започнало през IV в.) приключва през VII в. То оформя новата карта на Европа с Византия на изток и нови държави на запад.
7 век | Загуба на източните области (началото на VII век)
В началото на VII век арабите завладяват богатите източни области на империята – Сирия, Египет и Палестина, включително свещения град Йерусалим.
7 век | Строеж на мюсюлмански храмове в Йерусалим
През VII в., след овладяването на Йерусалим, арабите построяват джамията „Ал-Акса“ и „Купола на скалата“ на Храмовия хълм, превръщайки града в свещен и за исляма.
7 век | Установяване на Кубер в Македония
В края на VII в. петият син на Кубрат – Кубер, се преселва с част от българите в днешна Македония. Двете „Българии“ поддържат връзка помежду си.
7 век | Край на периода на разселване на източните славяни
Към VII век приключва основният етап от заселването на източните славяни в източноевропейските земи.
7 век | Начало на арабските завоевания и разпространение на исляма
През VII век започват завоеванията на халифите, които слагат началото на разпространението на исляма в обширни части от Азия, Северна Африка и Европа. Този процес продължава активно и през следващия VIII век.
610 г. | Начало на управлението на император Ираклий
Ираклий започва управлението си в критичен период за империята. Той провежда важни реформи, въвеждайки „теми“ (нови области), в които управителите обединяват военната и гражданската власт.
632 г. | Избиране на Абу-Бакр за първи халиф
След смъртта на Мохамед, Абу-Бакр е избран за религиозен и политически водач и става първият халиф на арабската държава.
632 г. | Създаване на „Старата Велика България“
Кан Кубрат обединява българите в държава между Кавказ и реките Волга, Дон и Днепър. Той сключва мир с император Ираклий.
634 г. | Ранно териториално разширение на исляма
Картографските данни отбелязват териториите, присъединени към ислямския свят до тази година.
641 г. | Край на управлението на император Ираклий
Приключва управлението на Ираклий, който успява да спаси Византия чрез създаването на селска армия и административни реформи.
650 г. | Арабски завоевания на Изток
До средата на VII в. арабите завладяват богатия византийски Изток, унищожават Персийската империя и превземат свещения град Йерусалим.
656 г. | Начало на управлението на халиф Али
Започва управлението на четвъртия халиф Али. Сред мюсюлманите избухва разпра за властта и гражданска война между поддръжниците на Али (шиити) и тези на Муавия (сунити).
660 г. | Разширяване на Арабския халифат
Ислямските завоевания продължават, като до тази година са присъединени нови обширни територии.
661 г. | Край на управлението на Али и начало на Омаядите
След края на гражданската война и управлението на Али, военачалникът Муавия надделява. Той основава династията на Омаядите и премества столицата в Дамаск.
680 г. | Битката при Онгъла
През лятото император Константин IV организира поход срещу българите. Войските на Аспарух разбиват византийците и заемат земите до Стара планина.
681 г. | Създаване на Българската държава
Кан Аспарух създава Българската държава на юг от река Дунав, което ограничава Византия в териториите на Мала Азия и Балканите.
681 г. | Признаване на българската държава
Византия сключва мирен договор с Аспарух и се задължава да плаща данък. Плиска става столица на новата държава, в която славяните запазват самоуправлението си.
8 век | Криза във Византия (VIII век)
През VIII век империята преживява сериозна криза, свързана с религиозните спорове и борбата срещу иконите.
8 век | Начало на управлението на кан Тервел
Наследникът на Аспарух поема властта и започва процес на укрепване на България.
8 век | Политическа криза в България през втората половина на VIII в.
България изживява тежка криза, при която династията Дуло е свалена, а знатните родове водят борби за трона. Византия прави опити да унищожи младата държава.
8 век | Утвърждаване на исляма в Азия, Африка и Европа
През VIII век продължават завоеванията на халифите, осигуряващи досег с античното наследство и постиженията на източните цивилизации.
705 г. | Тервел получава титлата „кесар“
Кан Тервел помага на сваления император Юстиниан II да си върне престола. В замяна получава титлата „кесар“ и областта Загоре.
716 г. | Политически и търговски договор с Византия
България и Византия уреждат границите, размяната на бегълци и търговските отношения чрез грамоти и печати. Впоследствие Тервел помага за спасяването на Европа от арабите.
717 г. | Втора арабска обсада на Константинопол
Арабите обсаждат Константинопол за втори път, но са отблъснати от обединените сили на Византия и българския кан Тервел.
721 г. | Край на управлението на кан Тервел
Приключва управлението на владетеля, утвърдил България като важен фактор на Балканите.
726 г. | Начало на борбата срещу иконите
Започва периодът на иконоборството. Почитането на икони е осъдено като езически обичай, манастирите са закрити, а земите им са раздадени на военните.
732 г. | Битката при Поатие
Карл Мартел спира ислямския натиск към Западна Европа, като побеждава арабите в битката при Поатие. Европейските владения на халифата остават ограничени в Испания.
750 г. | Начало на династията на Абасидите
Начело на халифата застава новата династия на Абасидите. Столицата се премества в Багдад и настъпва период на стопански и културен разцвет.
750 г. | Териториален обхват на Халифата към средата на VIII век
До тази година към ислямския свят са присъединени значителни нови територии, отбелязани в историческите карти.
756 г. | Създаване на Папската държава
В средата на VIII в., с помощта на краля на франките, в Италия се оформя Папската държава, в която папата получава и светска власт.
9 век | Стопански подем (IX век)
През IX век във Византия започва стопански подем, а Константинопол процъфтява като най-големия и богат град в Европа.
9 век | Прекъсване на контактите между двете „Българии“
До началото на IX в. връзките между Аспаруховите българи и тези на Кубер в Македония престават да съществуват.
9 век | Разпространение на християнството в българските земи преди официалното покръстване
През IX в., преди официалния акт на покръстването, в столицата Плиска и във владетелския двор вече има християни. Сред тях са сестрата на кан Крум и синът на кан Омуртаг – Енравота-Боян. С присъединяването на нови области християните се умножават, а посланията за човеколюбие започват да надделяват над езичеството.
9 век | IX век – Подем на българското общество
Период на всестранен възход на българската държава, започнал с управлението на княз Борис I и продължил при неговия син Симеон.
9 век | Проникване на варягите в земите на източните славяни
През IX век в земите на източните славяни навлизат варягите (наричани руси) на вожда Рюрик. Те са воини от Скандинавия, които търгуват с Византия и арабите.
9 век | Освобождаване на западните славяни от аварска власт
До IX век западните славяни в Централна Европа са под властта на аварите. След разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики и кан Крум, славяните създават държавата Великоморавия в Панонската равнина.
9 век | Регулиране на търговията в Константинопол
В „Книга на епарха“ (IX – X в.) се описват строгите правила за търговците и занаятчиите в Константинопол. Бакалите имат точно определени стоки, които могат да продават, и подлежат на наказания, ако спекулират или нарушават правилата на колегията.
9 век | Начало на културните „ренесанси“ в Европа
През IX век в Европа се възражда интересът към античната култура, като в Западна Европа това се случва в Каролингската империя с център дворцовата Академия в Аахен.
9 век | Поява на кръстокуполните църкви
През IX век във Византия възниква нов архитектурен тип храм – кръстокуполната църква, която се утвърждава като основен модел в православния свят.
9 век | Утвърждаване на иконографския канон
През IX век във Византия се утвърждават строги правила (иконографски канон) за мястото на свещените образи в храма, като се налагат стенописите и иконите.
9 век | Въвеждане на каролингския шрифт
През IX век в школите към двора на Франкската империя и манастирите се създава нов шрифт с малки букви, който измества стария римски шрифт и става първообраз на съвременните печатни шрифтове.
9 век | Изграждане на дворцовата църква в Аахен
В началото на IX век, при управлението на Карл Велики, се построява дворцовата църква в Аахен с уникална осмоъгълна планировка и купол, покрит със златна мозайка.
9 век | Начало на „Златния век“ на българската култура (IX век)
През IX век започва период на изключителен разцвет на старобългарската литература и култура. В Преславската книжовна школа Йоан Екзарх създава „Шестоднев“, а творческата дейност се насърчава от българските владетели.
9 век | Научна дейност на математика Ал Хорезми
През IX век твори математикът Ал Хорезми, който получава прозвището „Баща на алгебрата“.
803 г. | Начало на управлението на кан Крум
Кан Крум става владетел и поставя началото на нова династия. Той разширява значително територията на държавата и унищожава Аварския хаганат, като границите на България достигат до Франкската империя.
809 г. | Превземане на Сердика
Кан Крум превзема Сердика (днешна София) и присъединява земите по поречието на река Струма.
811 г. | Поход на император Никифор I и битката във Върбишкия проход
През лятото византийският император Никифор I навлиза в България и опожарява столицата Плиска. На връщане, вероятно във Върбишкия проход, българската войска устройва засада, нанася поражение на византийците, а императорът загива в битката.
814 г. | Смъртта на кан Крум и възкачване на кан Омуртаг
Кан Крум умира внезапно по време на подготовка за превземане на Константинопол. На престола се възкачва синът му Омуртаг.
815 г. | Сключване на 30-годишен мир с Византия
Кан Омуртаг сключва 30-годишен мирен договор с Византия и урежда отношенията с Франкската империя. Мирът позволява мащабно строителство, възстановяване на Плиска и провеждане на административни реформи.
815 г. | Създаване на надписа на кан Омуртаг
Кан Омуртаг нарежда изсичането на надпис върху каменна колона на гръцки език, който остава като свидетелство за българската култура от този период.
831 г. | Начало на управлението на кан Маламир
Синът на Омуртаг, кан Маламир, поема властта. По време на управлението си той присъединява град Пловдив към България.
836 г. | Край на управлението на кан Маламир и начало на управлението на кан Пресиян
Наследникът на Маламир, кан Пресиян, се възкачва на престола. В границите на държавата влизат части от Родопите и земите на славяните и Куберовите българи в днешна Македония.
838 г. | Ражда се историкът Ал Табари
Роден е бележитият историк Ал Табари, автор на фундаменталния труд „История на пророците и царете“.
843 г. | Край на иконоборството
Конфликтът завършва в полза на иконопочитанието. Възстановено е единството между държавата и Църквата, като се утвърждава идеята за съвместна работа на императора и патриарха.
843 г. | Край на иконоборството във Византия
След края на иконоборството във Византия настъпва културен подем („ренесанс“), като по време на Македонската династия се създават множество шедьоври на изкуството.
846 г. | Начало на управлението на княз Ростислав във Великоморавия
Княз Ростислав поема управлението на Великоморавия. При него страната укрепва, но води борби със съседното Немско кралство и България.
847 г. | Издаване на указ от император Карл Плешиви
Императорът задължава всеки свободен човек в кралството да си намери сеньор (било то краля или негов васал) и забранява напускането на сеньора без основателна причина. Този акт официализира и укрепва феодалната йерархия и васалните задължения за военна служба и защита.
850 г. | Утвърждаване на България като европейска сила в средата на IX в.
Към средата на века България се превръща в добре организирана държава със силна армия, утвърждавайки се като европейска сила наред с Византия и Франкската империя.
852 г. | Край на управлението на кан Пресиян
Приключва управлението на кан Пресиян (836 – 852), с което завършва един период на териториално разширение и укрепване на държавата.
852 г. | Възкачване на кан Борис на българския престол
На престола в Плиска се качва Борис, син на кан Пресиян. Новият владетел е убеден, че християнската религия е средството, което може да сплоти поданиците му и да утвърди мястото на България в Европа.
855 г. | Създаване на глаголицата
Константин-Кирил Философ създава глаголицата – първата славянска азбука, съобразена с особеностите на езика на българите.
862 г. | Призоваване на варягите и начало на руската държавност
Според „Начална руска летопис“, славянските племена призовават варягите да въведат ред в земите им. Трима братя пристигат, като най-големият – Рюрик, се установява в Новгород. Варягите, в съюз с местните славяни, основават Киевска Рус.
863 г. | Начало на Моравската мисия на Кирил и Методий
По молба на княз Ростислав за мисионери, които да проповядват на славянски език, във Велехрад пристигат братята Кирил и Методий. Те въвеждат глаголицата и основават Моравската книжовна школа.
863 г. | Начало на Великоморавската мисия
Император Михаил III и императрица Теодора изпращат братята Константин и Методий във Великоморавското княжество по молба на княз Ростислав. Те проповядват християнството на славянски език и превеждат богослужебни книги, въпреки съпротивата на немското духовенство.
864 г. | Покръстване на България
Византия приобщава духовно България чрез покръстването, разширявайки своето културно и религиозно влияние.
864 г. | Покръстване на княз Борис I и начало на масовата християнизация
През една нощ в Плиска Борис и семейството му приемат светото кръщение. В чест на своя кръстник – император Михаил III, българският владетел приема името Михаил. Започва масово покръстване на населението, а езическите светилища се разрушават, за да се изградят църкви.
864 г. | Бунт на боилите срещу покръстването
Част от боилите не приемат „лошия закон“ и вдигат бунт срещу новата вяра. Княз Борис I Михаил не изменя на поетия курс, потушава бунта с верните си войски и наказва със смърт 52-ма от водачите на бунта.
864 г. | Покръстване на България
В резултат на този акт България става част от византийската християнска общност. Българските царе започват да се стремят към равнопоставеност и независимост от империята, въпреки че Византия разглежда владетелите като „духовни синове“ на императора.
867 г. | Начало на Македонската династия и управлението на Василий I
Василий I, който произлиза от селско семейство в тема Македония, убива император Михаил III и заема трона, слагайки началото на Македонската династия. При тази династия Византия постига голяма мощ.
869 г. | Смъртта на Константин-Кирил Философ
Константин умира в Рим. Погребан е в църквата „Сан Клементе“.
870 г. | Край на управлението на княз Ростислав
Приключва управлението на великоморавския княз Ростислав.
4 март 870 г. | Учредяване на самостоятелна Българска църква
След умели дипломатически преговори с Рим и Константинопол, на църковен събор в Константинопол е взето решение България да получи свой църковен глава – архиепископ. Първият български архиепископ е Йосиф – Стефан.
885 г. | Смърт на Методий и забрана на славянската проповед
След смъртта на Методий, под влияние на немското духовенство, папата забранява проповедите на славянски език във Великоморавия и се налага латинското богослужение.
885 г. | Смъртта на архиепископ Методий
Методий умира във Великоморавия, където служи като архиепископ. След неговата смърт учениците му са подложени на гонения и са прогонени от страната.
886 г. | Край на управлението на Василий I
Приключва управлението на основателя на Македонската династия Василий I.
886 г. | Начало на дейността на Климент в Охрид
Прогонените ученици на Кирил и Методий, сред които Климент и Наум, намират убежище и подкрепа в България при княз Борис I. Климент започва своята работа в Охрид, където основава книжовни школи.
889 г. | Оттегляне на княз Борис I и възкачване на Владимир-Расате
Княз Борис I доброволно отстъпва престола на първородния си син Владимир-Расате и се оттегля в манастир, за да стане монах.
889 г. | Оттегляне на княз Борис I и възкачване на Владимир-Расате
Княз Борис се оттегля от престола в манастир и оставя властта на своя син Владимир (Расате). С това започва период на опити за връщане на езичеството в България.
893 г. | Преславски църковно-народен събор
След опит на Владимир-Расате да върне езичеството, той е свален и ослепен. На свикания събор короната е дадена на Симеон (третия син на Борис), столицата е преместена от Плиска в Преслав, а старобългарският език е обявен за официален в държавата и Църквата.
893 г. | Край на управлението на Владимир-Расате
Приключва периодът на управление на Владимир-Расате и неговите опити за възстановява на езичеството, след като баща му Борис се намесва решително.
893 г. | Общонароден събор в Преслав
Княз Борис свиква общонароден събор. Вземат се ключови решения: Симеон е провъзгласен за новия княз на България, столицата се мести от Плиска в Преслав, а славянският език е обявен за официален държавен и богослужебен език.
893 г. | Край на учителския период на Климент в Охрид
Приключва периодът на активна учителска дейност на Климент (започнал през 886 г.), след което той става епископ. Междувременно Наум работи в Плиска и Преслав, основавайки Преславската книжовна школа.
894 г. | Начало на първата война на Симеон с Византия
Конфликтът избухва, след като император Лъв VI премества тържището за български стоки от Константинопол в Солун. Симеон разбива византийската армия в Източна Тракия. В отговор Византия подтиква унгарците да нападнат България, но Симеон ги разгромява с помощта на печенезите.
894 г. | Начало на първата война на Симеон с Византия
Избухва война между България и Византия, предизвикана от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун, което засяга търговските интереси на българския владетел.
896 г. | Битка при Булгарофигон
Българската армия постига решителна победа над византийците. Империята е принудена да върне тържището на българските стоки и се задължава да плаща годишен данък на България.
896 г. | Край на първата война с Византия
Приключват военните действия от първата война на Симеон срещу Византия, започнала заради търговския конфликт.
10 век | Покръстване на Киевска Рус (края на X век)
В края на X век Византия въвежда християнството в държавата на източните славяни Киевска Рус.
10 век | Разпадане на Халифата
Към X в. огромната ислямска империя не успява да запази единството си и се разпада на множество враждуващи държави.
10 век | X век – Връх на военното могъщество на България
През този век България достига върха на своята военна мощ, оспорва позициите на Византийската империя и се утвърждава като хегемон в Югоизточна Европа.
10 век | Унищожаване на Великоморавия и създаване на Чешката държава
В началото на X век унгарците унищожават Великоморавия. Впоследствие около град Прага се оформя Чешката държава, която приема християнството от Римската църква.
10 век | Промяна в социалния статус на селяните
До X в. основната част от населението на Византия и България са свободни земеделци, притежаващи земя. След този период започва процес, при който все повече селяни губят земята си и се прикрепват към манастири или имения на аристократи.
10 век | Управление на цар Петър
От този период датира запазен печат на цар Петър, който изобразява владетеля с корона, кълбо с кръст и мантия, символизиращи неговата власт и християнска легитимност.
10 век | Описание на византийския дворцов церемониал
Император Константин VII Багренородни описва в книгата си „За церемониите във византийския дворец“ ритуала на коронацията в „Св. София“, подчертавайки божествения произход на императорската власт.
10 век | Окончателно оформяне на съсловния ред в Западна Европа
До края на X век се установява специфичният обществен ред, базиран на притежанието на земя и личните връзки, а не на държавната сила. Обществото се разделя трайно на три съсловия: духовенство („молещи се“), аристокрация („воюващи“) и селяни („работещи“), като принадлежността се определя по рождение.
10 век | Разцвет на „Златния век“ през Х век
Културният подем продължава и през Х век. Изграждат се величествени сгради като Златната църква във Велики Преслав, а книжовната дейност процъфтява с автори като Константин Преславски и Черноризец Храбър.
10 век | Пътешествия на Ибрахим Ибн-Якуб
През X век мюсюлманският географ и дипломат Ибрахим Ибн-Якуб посещава Рим, германските и славянските земи, като дава ценни сведения и за българите.
912 г. | Нарушаване на мирния договор от Византия
Империята отказва да спазва мирния договор с България, което провокира Симеон да организира нов военен поход.
913 г. | Обсада на Константинопол и признаване на царската титла
Симеон се явява с войската си пред стените на византийската столица. Постига се споразумение за династичен брак между дъщеря му и император Константин VII, а Византия официално му признава титлата „цар на България“.
913 г. | Обсада на Константинопол и признаване на царска титла
Българските войски достигат до Константинопол. Започват преговори, при които Симеон получава титлата „цар на българите“, а византийският император Константин VII е принуден да се ожени за дъщерята на българския владетел.
20 август 917 г. | Битката при Ахелой
След като византийците нарушават мирния договор, двете армии се срещат край река Ахелой (близо до Поморие). Византийската армия е напълно разгромена, а България се превръща в първа военна сила в региона, владейки земите от Карпатите до Егейско и Адриатическо море.
20 август 917 г. | Битката при река Ахелой
Състои се една от най-великите битки в българската история. Българската армия нанася съкрушителен разгром на византийците край река Ахелой, въпреки численото превъзходство на противника.
922 г. | Дипломатическа мисия при арабите
Симеон изпраща дипломати за преговори с арабите с цел създаване на съюз срещу Византия, но ромеите успяват да попречат на това сътрудничество.
923 г. | Поход към Константинопол и среща с Роман Лакапин
Симеон отново обсажда Константинопол, опленовейки Тракия и Македония. Провежда се лична среща и преговори за мир между българския цар и византийския император Роман Лакапин.
923 г. | Умира историкът Ал Табари
Приключва земният път на автора на „История на пророците и царете“.
924 г. | Присъединяване на Сърбия към България
След като налага силно влияние в сръбските земи, цар Симеон окончателно превръща Сърбия в българска област.
924 г. | Покоряване на сръбските земи
Цар Симеон покорява сръбските земи, с което разширява още повече влиянието на България на Балканския полуостров.
925 г. | Начало на управлението на чешкия княз Вацлав I Свети
Вацлав I Свети започва управлението си в Чехия. Той въвежда християнството и защитава страната от унгарци и немци. Почитан е като покровител на Чехия.
927 г. | Край на управлението на цар Симеон Велики
Приключва управлението на цар Симеон, оставил България като обширна империя на три морета с висок културен и държавен престиж.
927 г. | Мирен договор с Византия и начало на управлението на цар Петър
Симеоновият син Петър сключва мирен договор с Византия за 30 години. Империята признава титлата му „цар на българите“, а Българската църква е издигната в патриаршия. Мирът е скрепен с брак между царя и внучката на василевса – Мария (Ирина).
927 г. | Смъртта на цар Симеон
Умира цар Симеон Велики, оставяйки България като могъща държава с граници, опиращи на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо.
930 г. | Основаване на Рилския манастир
През 30-те години на Х век отшелникът св. Иван Рилски полага началото на Рилския манастир и пише „Завет“ към монасите.
935 г. | Край на управлението на княз Вацлав I Свети
Приключва управлението на чешкия владетел Вацлав I.
965 г. | Сведения на Ибрахим ибн-Якуб за България
Арабският пътешественик и хронист описва (през 965 – 966 г.) българския цар като могъщ владетел с установени порядки и церемонии.
966 г. | Покръстване на Полша
Полският княз Мешко I приема християнството от Рим, с което Полското кралство се присъединява към западната християнска цивилизация.
969 г. | Нападение на Киевска Рус и смърт на цар Петър
Киевският княз Светослав напада България и превзема столицата Преслав. Цар Петър се разболява и умира, с което приключва управлението му.
971 г. | Завладяване на Източна България
Възползвайки се от руското нашествие, византийският император Йоан Цимисхи завладява цяла Източна България.
973 г. | Ражда се астрономът Ал Бируни
Роден е арабският астроном Ал Бируни, който по-късно изказва предположението, че Слънцето е център на Вселената, а Земята се върти около него.
976 г. | Начало на управлението на Василий II
Василий II се възкачва на престола. Той е известен като победоносен воин, който разширява териториите на империята.
980 г. | Начало на управлението на киевския княз Владимир
Княз Владимир поема властта в Киевска Рус.
980 г. | Ражда се лекарят Ибн Сина (Авицена)
Роден е прочутият лекар и философ Ибн Сина, който написва 40 книги в областта на медицината.
986 г. | Битката при Траянови врата
След неуспешен опит да превземе Средец, войската на император Василий II е обкръжена и разбита в прохода Траянови врата от българите, водени от Самуил и братята му.
988 г. | Покръстване на Киевска Рус
Княз Владимир приема християнството от Константинополската патриаршия. Български свещеници и книги подпомагат процеса, а кирилицата става основа на руската християнска култура.
997 г. | Възцаряване на Самуил
След смъртта на братята си и на синовете на цар Петър, Самуил поема царската корона. Столица на България става град Охрид.
11 век | Край на единството на Църквата
До средата на XI в. християнската църква остава формално единна, въпреки нарастващото съперничество и различия между Рим и Константинопол.
11 век | Разцвет на арабската медицина
През XI в. арабите бележат изключителни постижения в медицината. Ученият Авицена пише медицински трудове, които се използват в Европа векове наред.
11 век | Покръстване на унгарците
Унгарците приемат християнството, с което в Централна Европа се оформят три нови държави (Чехия, Полша и Унгария), свързани с Римската църква.
11 век | Строеж на църквата „Св. София“ в Киев
В началото на XI век великият княз Ярослав I Мъдри построява църквата „Св. София“ в Киев, бележейки културния разцвет на държавата.
11 век | Засилване на византийското настъпление
След тази година император Василий II насочва цялата си военна мощ срещу България, завладявайки множество градове и области.
11 век | Всекидневие и градоустройство във Византия
През XI в. Константинопол процъфтява като „царицата на градовете“ с население от един милион души. Миниатюри от това време илюстрират сцени от селския живот (бране на маслини, пчеларство) и императорското облекло.
11 век | Теоретична обосновка на трите съсловия от епископ Адалберон
През XI век епископ Адалберон от Лан (Франция) формулира идеологията на средновековното общество. Той го описва като единно тяло, съставено от три части, които са взаимозависими: едните се молят за спасението, другите воюват за защита, а третите работят, за да изхранват всички.
11 век | Създаване на мозайката „Богородица с младенеца“
През XI век в храма „Св. София“ в Константинопол се създава мозайката, изобразяваща Богородица с младенеца.
11 век | Край на ранносредновековния културен период
Приключва периодът (V–XI в.), през който се оформя обликът на християнската европейска култура и се утвърждават гръцкият, латинският и старобългарският като книжовни езици.
11 век | Край на периода на арабските завоевания в Източна Европа и Азия
XI век бележи края на периода (започнал през VII век), през който арабските завоевания осигуряват активен достъп до нови знания и технологии.
1014 г. | Битката при с. Ключ и смърт на цар Самуил
Император Василий II нанася тежък удар на българската войска в планината Беласица, пленява 15 000 войници и ги ослепява, печелейки прозвището „Българоубиец“. При вида на ослепените си воини цар Самуил получава сърдечен удар и умира.
1015 г. | Край на управлението на киевския княз Владимир
Приключва управлението на покръстителя на Русия княз Владимир.
1015 г. | Възцаряване на Иван Владислав и Битолски надпис
Иван Владислав убива братовчед си Гаврил Радомир и заема престола. Той обновява Битолската крепост, което е засвидетелствано в Битолския надпис.
1016 г. | Начало на управлението на Ярослав I Мъдри
Ярослав I Мъдри става велик княз на Киевска Рус. При него държавата достига върха на своето политическо могъщество и културен разцвет.
1018 г. | Падане на България под византийска власт
След превземането на Охрид и затихването на съпротивата, Първото българско царство пада окончателно под византийска власт.
1025 г. | Смърт на император Василий II
Със смъртта на Василий II империята достига своя апогей, обхващайки Мала Азия, Балканския полуостров, Южна Италия и островите в Средиземно море.
1037 г. | Умира Ибн Сина (Авицена)
Умира великият мюсюлмански лекар и учен Ибн Сина.
1048 г. | Умира астрономът Ал Бируни
Приключва живота на видния учен Ал Бируни.
1054 г. | Край на управлението на Ярослав I Мъдри
Приключва управлението на великия княз Ярослав I Мъдри.
1056 г. | Край на Македонската династия
Приключва управлението на Македонската династия, която властва над Византия в продължение на 150 години.
12 век | Териториален обхват на ислямския свят към началото на XII век
Историческите карти маркира териториите, присъединени към ислямската държава до тази година.
13 век | Нахлуване на монголите в Киевска Рус
В началото на XIII век монголски племена от Азия нахлуват в земите на Киевска Рус, превземат Киев и налагат властта си над руските княжества за близо два века.
13 век | Изобразяване на селския труд
Миниатюри от XIII в. дават визуална представа за трудния живот на селяните, включително сцени на оран с волове и защита на стадата от вълци.
13 век | Утвърждаване на ритуала на васалната клетва (според исторически извори)
Ръкописи и миниатюри от XIII век свидетелстват за строгия церемониал на васалитета. Бъдещият васал се явява без оръжие и шапка, коленичи и поставя ръцете си в тези на сеньора, полагайки клетва за вярност върху Библията, с което става „негов човек“.
13 век | Начало на строителството на двореца Алхамбра
През XIII век започва изграждането на двореца Алхамбра в Гранада, Испания, който е последното арабско владение на Пиренейския полуостров.
1258 г. | Унищожаване на Арабския халифат
Арабският халифат е напълно унищожен от нови завоеватели, с което се слага край на неговото съществуване.
14 век | Изобразяване на селската ангария в изкуството
Миниатюри от XIV век илюстрират тежкото положение на селяните в Западна Европа. Те са задължени да работят безплатно (ангария) на земята на господаря си до три дни седмично, да плащат данъци и да строят пътища и замъци.
15 век | Завършване на строителството на двореца Алхамбра
През XV век приключва изграждането и украсата на двореца Алхамбра в грамадски стил.
1964 г. | Обявяване на св. Бенедикт за покровител на Европа
Папа Павел VI официално обявява свети Бенедикт Нурсийски за небесен покровител на Европа.
В периода IV – VII в. Великото преселение на народите преначертава политическата реалност в Европа. През 476 г. Западната Римска империя окончателно рухва под натиска на германските племена, а на нейна територия възникват кралствата на франки, готи и вандали. На изток Византия оцелява като пазител на античното наследство, достигайки териториален пик при Юстиниан I през VI в. и реформирайки се административно при Ираклий.
Възходът на Халифата и България
През VII в. Мохамед обединява арабските племена чрез новата религия – исляма. Арабският халифат бързо се превръща в световна сила, чиито граници се простират от Испания до Индия. Същевременно на Балканите през 681 г. кан Аспарух полага основите на българската държава. Владетели като Крум и Омуртаг укрепват България чрез първите писани закони, значими победи над Византия и мащабно строителство в столицата Плиска. Княз Борис I извършва съдбоносното покръстване през 864 г., което сплотява народа и приобщава страната към християнската общност. Кулминацията на Първото царство настъпва при Симеон Велики, който след триумфа при Ахелой през 917 г. се обявява за „цар на българи и ромеи“ и вдъхновява културен „Златен век“.
Социален ред и културно наследство
Средновековното общество е организирано в строга йерархия. На Запад феодализмът разделя хората на три съсловия: молещи се, воюващи и работещи. Във Византия и България властта на монарха е абсолютна и осветена от Бога. Християнската църква доминира в духовния живот, а делото на Кирил и Методий осигурява на славянския свят собствена писменост. Въпреки културния подем, Първото българско царство губи независимостта си през 1018 г. след дългата и героична съпротива на цар Самуил срещу византийския император Василий II.
